Данила Галперович, The Voice of America

Русия обяви своята нова "Стратегия за национална сигурност" - документ, в който се определят заплахите за страната както отвън, така и отвътре, както и приоритетите в областта на сигурността на държавата.
Текстът на "Стратегията" беше утвърден от президента Владимир Путин и в него, както отбелязват експерти, за пръв път пространно са изложени идеологическите ценности на сегашната руска власт.
Тази промяна в сравнение с предишния текст на "Стратегията" от 2015 година, е логично продължение на промените направени в руската Конституция преди година: те също се оценяват като опит за внасяне в руския обществен живот на няколко задължителни идеологически постулата.
Но, ако в Конституцията се появи просто споменаване на Бог и забрана за омаловажаване на ролята на Русия във Втората световна война, то в стретегическия документ от тази година на идеологията е отделена цяла глава.

Против "западничеството" и "абсолютизацията на свободата на личността"

Текстът на "Стратегията", която според руските закони, е "основа на държавната политика" в областта на сигурността, е значително по-антизападен и най-силно е концентрирано това послание в частта, наречена, "Защита на традиционните руски духовно-нравствени, култура и историческа памет" - същата тази "идеологическа глава".
В нея САЩ и техните съюзници директно са обвинени в това, че именно те "подлагат на нападки традиционните руски духовно-нравствени ценности" и заедно с транснационалните корпорации, чуждестранните неправителствени организации оказват "информационно-психологическо въздействие върху индивидуалното, групово и обществено съзнание чрез разпространяването на социални и морални постановки, противоречащи на традициите, убежденията и вярванията на народите на Руската федерация".
Освен това, според авторите на "Стратегията" и Путин, който е утвърдил документа, "информационно-психологическите диверсии и "вестернизацията" на културата засилват заплахата Руската федерация да загуби своя културен суверенитет".
"Стратегията" задължава руснаците да почитат следните ценности: 
"животът, достойнството, правата и свободите на човека, патриотизмът, служенето на Отечеството и отговорността за неговата съдба, високи нравствени идеали, здравото семейство, съзидателния труд, приоритет на духовното над материалното, хуманизъм, милосърдие, справедливост, колективизъм, историческа памет и приемственост между поколенията, единството на народите на Русия".
Към опасностите на съвременния свят "Стратегията" причислява и това, че в него се "абсолютизира свободата на личността" и се "формират общества, които отричат естественото продължение на живота".
Образът на външния враг и връзката с него на тези, които критикуват действащата руска власт е описан ясно:
"Недружелюбните страни се опитват да използват съществуващите в РФ социално-икономически проблеми, за да разрушат вътрешното и единство като инспирират и радикализират протестни движения, подкрепят маргинални групи и разкола в руското общество".
Струва си да се напомни, че през май правителството на Русия официално утвърди списък с неприятелските страни, в който попаднаха САЩ и Чехия.

Държавна поръчка на ценности

Държавната идеология идва заедно с държавната поръчка за изпълнението и:
"Стратегията" предполага "формиране на държавна поръчка за провеждането на научни изследвания, публикация на научно-популярни материали, създаване на произведения на литературата и изкуството, кинематографична, театрална, телевизионна, видео и интернет продукция, оказване на услуги, насочени към съхраняването на традиционните руски духовно-нравствени ценности и култура".
В "Стратегията" се препоръчва "реализация на държавна информационна политика, насочена към засилване в масовото съзнание на ролята на традиционните руски духовно-нравствени ценности, не приемане от страна на гражданите на натрапваните отвън деструктивни идеи, стереотипи и модели на поведение".
Експертът Пьотр Померанцев коментира, че "идеологията в конкретния случай обслужва чисто политически цели":
"Всичко се свежда до това, че те се готвят да защитават този странен колаж от идеологически теми, и тези документи играят инструментална роля като дават основание за тази цензура, която Кремъл се готви да въведе. Нужен им е повод, за да започнат още по-агресивно да затварят страната. Разни "велики" мислители, които обикалят около властта, пишат открито за това - нужна е идеология като повод за контрол над общественото пространство. Тоест, отначало е нужен контрол, а след това нагласяваме към него на някаква идеология. И са си казали: "А, дайте да вземем тази за традиционните ценности, защото тя най-бързо ще ни заведе до цензурата".
Померанцев предполага, че от тази идеология ще бъде направен сериозен бизнес:
"Тук също има куп финансови интереси. Има хора, които искат да изградят системите, блокиращи интернет, има хора, които искат за изградят алтернативното руско онлайн пространство, медии. Хората искат да печелят от това - колкото повече цензура толкова повече изкуствен пазар за вътрешния дискурс ще има и някой ще прави пари от това".
Според експерта, за ръководството на Русия идеологията се превръща в "конспирология, както в повечето авторитарни режими", плюс някакво намигане към философите от 19 век – с тези разговори за съборност.

Идеята за "социален асансьор"

 чрез лоялност към идеологията също, според Померанцев", може да бъде използвана при внедряването на набора от идеологеми.
"Ние трябва да помним, че дори при нацистите идеологията играе ролята на социален асансьор. Ако искате да получавате държавни поръчки, ако искате да правите кариера, сте длъжни да играете тази игра.
Защо работниците, които са се борили с нацизма, са се примирили? Защото са им били създадени твърде много шансове: ако играете играта, която ние ви налагаме, по правилата, които ние налагаме, ще ви увеличим заплатата, ще получите платен отпуск, ще можете да си купите кола...Винаги е интересно да се наблюдава как в авторитарните страни езикът на идеологията се използва като договор с населението".
Британският изследовател на Русия, писателят и журналист Едуард Лукас, дългогодишен автор на Economist, коментира, че Кремъл отдавна върви по пътя на антизападничеството:
"Това не е нещо ново - от самото начало на управлението на Путин ние наблюдавахме борбата между различните елементи на съветската и руската идеологии. Там имаше и носталгия по СССР, и руски имперски шовинизъм, и субстанцията, обединяваща тези отчаяно различни елементи, беше антизападничеството. 
Когато през 2009 година писах книгата си "Новата студена война" цитирах политолога Лилия Шевцова, която още тогава казваше, че новата идеология на Путин е 

антагонизмът със Запада

Друг въпрос е, че сега всичко това е кодифицирано - придаден му е статут на документ, в който всичко е открито изразено и трябва да се замислим над този факт. 
Но аз винаги съм чувствал, че враждебността и подозрителността спрямо Запада - това е лепилото, което държи цялата идеологическа конструкция на путинския режим", коментира той.
Но все още има хора, които си спомнят началния период от първия президентски мандат, когато новият руски лидер дружеше с британския премиер Тони Блеър и произнесе реч за демократична Русия в германския Бундестаг.
Какво се е променило?
"На този въпрос има много отговори, един от които е, че Русия може да си позволи да бъде антизападна, когато нейното финансово-икономическо състояние е достатъчно силно. 
През 90-те позициите на Русия бяха слаби заради ниските цени на нефта и хаоса, който последва разпадането на СССР. Заради това и беше трудно да провежда политика насочена срещу Запада по някакъв начин, но и тогава ние видяхме демарша на Примаков заради Югославия. След това антизападната риторика растеше успоредно с това, че Русия успя да плати външните си дългове и повече не се нуждаеше особено от Запада", смята Лукас.
Втората причина, според него, е, че Путин е бил силно разочарован в очакванията си, че Западът ще се отнася с Русия според изискванията на Кремъл, според руските условия. И с времето на него му стана ясно, че  Запад има върховенство на закона, а към Русия се отнасят не като към велика сила, а като към обикновена страна.
Лукас прогнозира, че включването на "идеологическата глава" в новата Стратегия за национална сигурност на Русия ще окаже влияние върху международните дела:
"Не бих правил директна връзка между това ясно налагане на идеологически норми и външната политика. Виждам, че руската външна политика е, в по-голямата си част, продиктувана от опортюнизъм, като цяло опитва да играе спрямо Запада играта "разделяй и владей". 
Затова не мисля, че политическите играчи на Запад ще обърнат голямо внимание на тези идеологеми, а по-скоро ще наблюдават как ще действа и какво ще последва".
При това, според Лукас, в момента за Русия Западът е "напълно безобидна среда".
"Администрацията на Байдън казва, че се тревожи повече от Китай, отколкото от Русия, а Европа не бърза да отговори на призивите на Вашингтон за създаването на "глобална коалиция на демокрацията".
Вътре в самата Европа виждаме много разногласия – например, президентът на Франция Емануел Макрон не изоставя идеята за "презареждане" с Москва. 
Ако Кремъл види, че Западът реално се обединява, то тогава ще му се наложи да се приспособява, но аз не мисля, че това се случва".

Превод: Faktor.bg