До кога основните партии ще размахват партийните си интереси като знаме, което събира радикални партийни агитки, но съсипва държавата и не работи за общественото благо

Димитър Попов

Обединението на ПП и ДБ е най-новата и засега единствена интрига за предстоящите на 2 април избори. Коментарите за това обединение не са особено обнадеждаващи за двете партии. 
Социолозите казват, че тяхната коалиция е закъсняла и се прави в период на свиване на техните избирателни ядра. Ако бяха се коалирали още на 2 октомври миналата година, двете партии имаха шанс да бъдат първа политическа сила. Тогава те все още имаха и мотивация да надъхват избирателите си с разказа, че са 

свалени от власт чрез мафията

Последните социологически проучвания обаче показаха, че подкрепата за двете партии намалява. Много вероятно е те да имат по-малко проценти, отколкото предполага механичния им сбор. В най-добрия случай на 2 април ще имат заедно толкова, колкото има и ГЕРБ, а това не стига за победа. Тук да напомня една статистика – през ноември 2021 година ПП и ДБ имаха общо 83 депутати; през октомври 2022 година имаха 73 депутати заедно; през април прогнозата е за около 60. И това се дължи както на загубеното доверие, така и на непрекъснато намаляващия интерес в последните месеци към политическия живот изобщо. Ще напомня, че се очаква на 2 април да отчетем 

нов рекорд 

на ниска избирателна активност – около 35%.
Освен че е закъсняло, обединението на двете партии е проблематично от гледна точка на участие в бъдещо редовно правителство. Ако новата коалиция вземе мандат, с кого ще преговаря за съставяне на парламентарно мнозинство?
От останалите партии в парламента сигурно ще влязат отново ГЕРБ, ДПС, БСП и Възраждане. Последната е изключена от преговорите и това ще се разбира от само себе си. С ГЕРБ и ДПС Петков и Василев не искат да преговарят, защото червените линии, които сами си очертаха, все още са активни. Остава БСП, която ще има около 25 депутати – недостатъчно за мнозинство, а освен това с червените вече имат достатъчно раздори, които ги отдалечиха от съвместно управление в бъдеще. Дори в парламента да влезе някоя по малка партия като ИТН или Български възход, нейните гласове няма да променят цялата картина.
За какво им е тогава това обединение на ПП и ДБ?
При непрекъснато намаляваща подкрепа, тяхната коалиция изглежда е кризисно мероприятие, опит да се спаси каквото е останало от електората, преди избирателите им да се разбягат окончателно във всички посоки. Парламентарните избори за двете партии вече са висока летва, която трудно ще прескачат сами. Приказките, че се събират за да привлекат нови избиратели, са за наивния електорат. Истината е, че така се спасяват от погрома, който ги очаква, ако се явяват поотделно през април.
Другата логична и разбираема причина за тяхната коалиция са местните избори. Двете партии изглежда се отказват от национална победа, но искат да спечелят властта в някои от големите градове, а за тази цел 

обединението ще им свърши добра работа

През октомври се видя, че ГЕРБ и ДПС са първи на изборите във всички областни градове. Борисов изгуби само някои райони на София, където победиха именно ПП и ДБ. Двете партии заедно могат да разширят този пробив и на местните избори в столицата. Техен кмет на София ще е последния им шанс да участват в управлението на страната и да се позиционират като сериозен политически субект в бъдеще.
Като следвам тази логика, очаквам че на 2 април ПП и ДБ пак ще се самоизключат от политическата игра и няма да са сред партиите, които имат интерес към управлението. За тях ще бъдат важни местните избори, а те ще бъдат с повече шансове за победа, ако се провеждат заедно с нови парламентарни през есента. Така че новата коалиция ПП-ДБ по-скоро ще смята изборите през април за междинна стъпка към нови избори наесен, а не за шанс да се появи редовно правителство с тяхно участие.
През април по сериозни намерения за управление на страната ще имат ГЕРБ, ДПС, БСП и още някой, за когото сега можем само да гадаем. Възможно ли е тези партии да сглобят редовно правителство и да вземат властта от ръцете на Румен Радев?
ГЕРБ засега се държат като „черна кутия”. След като обявиха, че са готови за общо правителство с ДПС и БСП, те дадоха отбой и срамежливо допълниха, че няма да се коалират с тях.  Сега зависи кое от двете твърдения е вярно. Ако е вярно, че ГЕРБ са готови на коалиция, правителство може да има, защото трите партии вероятно ще съберат над 120 депутати. Ако обаче вярваме на второто послание на ГЕРБ – че няма да се коалират с ДПС, Възраждане и БСП, излиза че 

следващият парламент е предизвестен като ялов

 и от него може да очакваме само насрочване на нови избори през есента. Дали ГЕРБ ще предпочитат като ПП и ДБ парламентарни избори заедно с местните е загадка, която Борисов трябва да изясни съвсем скоро. 
По-общия и голям въпрос е обаче до кога основните партии ще размахват партийните си интереси като знаме, което събира радикални партийни агитки, но съсипва държавата и не работи за общественото благо. В кой момент тези, които печелят изборите, ще осъзнаят че освен техните радикални избиратели, в страната живеят още над 70% хора, които искат управляема обществена среда, в която върлуващите кризи с инфлацията, цените, здравеопазването, ще намерят някакво решение? 
Дано след изборите през април партийно-партизанския елит на България се загрижи и за общественото благо най-накрая.