Димитър Попов

Преговорите за редовно правителство вървят и изглежда ще завършат с добър финал, въпреки че Радев никак не е доволен от това. Той и новата мафия около него до последно ще се опитват да провалят самите преговори. Компроматните записи срещу ПП-ДБ, за които отдавна подозирахме, вече са в играта. Новият съюзник на президента – Гешев, също атакува по другия фланг Борисов и ГЕРБ. Медии и лидери, които са зависими от Русия, вече изразиха ясно опозиционно и агресивно поведение. В края на краищата създаването на 

редовно правителство е катастрофа за псевдо президентския режим на Радев

 и е ужас за новата мафия, формирана около него. Затова дълбоката държава прави опозиционен блок от държавни институции, олигархични кръгове, медии, криминални групировки и политически партии. Нищо ново под българското слънце!
В тази бъркотия предстои коалицията ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да премине успешно първия етап от своето конструиране – списъка с имената на новите министри. 
ПП се опариха от предишната си коалиция, в която деляха министерства по квоти, и поискаха друг подход - само те да предлагат министри, заместник министри и областни управители дори, а ГЕРБ или да ги приема, или да иска от ПП нови имена, като това да става само по изключение и с общо съгласие. 
Досега такава практика в коалирането не е имало, и то защото тя противоречи на здравия разум. В договарянето и двете страни трябва да имат свои представители по цялата верига на властта, за да поемат и позитивите, и негативите от управлението заедно. Иначе излиза някаква хумореска – не пускаме хора на ГЕРБ във властта, обаче правим коалиция с тях... Е, как да стане? Дори Борисов да приеме такъв компромис, ще се получи нестабилна еднопартийна конструкция, която ще откара не повече от 2-3 месеца. Защото няма как да се обясни на електората на ГЕРБ, че партията е на власт, но няма право на свои хора в тази власт, а ПП-ДБ търсят кадри по улиците, където се мотат хора и на БСП. Така че компромисите с кадри на ГЕРБ, особено в силовите министерства, във финансите, в земеделското, МРРБ и други, ще трябва да бъдат направени. Щом си казал А за коалиция, ще трябва да кажеш и Я за кадрите – няма как иначе!

Най-вероятно е все пак да се разберат и тази първа стъпка на новата власт да бъде успешно завършена.  Едва после кабинетът Денков – Габриел ще се изправи пред истинските кризи. И първата от тях е 

освобождаването на пленената от кадри на Радев българска държава
 
Още от първите си дни редовният кабинет трябва да прогони назначените от президента чиновници в специалните служби, в агенциите, в държавната администрация. Това няма да е никак лесна работа, защото масовите чистки винаги са съпроводени от масово недоволство. Друг вариант обаче редовното правителство няма, защото използвайки мощния инструментариум на ДАНС, МВР, Военно разузнаване, Митници, НЕК, Булгаргаз и т.н., Радев и в бъдеще ще саботира изпълнителната власт.

Другият конфликт с проруския президент се очаква по линия на войната в Украйна и отношенията със Северна Македония. Новото правителство ще изнася официално оръжие за Украйна и сигурно ще направи стъпки за подобряване на отношенията със Северна Македония, а президентът може да се намеси пак с вдигнат юмрук, използвайки инерцията от последните две години еднолично русофилско управление. В тази битка той има съюзници в лицето на обединената опозиция БСП – Възраждане – ИТН.

Очаква се също силна реакция на Русия и на нейната пета колона в България, когато новото правителство най-сетне започне 

борба с мощното руско влияние у нас

 и си спомни за ангажиментите ни в НАТО. Назначението на Тодор Тагарев за министър на отбраната и на Габриел за външен министър е първата червена лампа за Москва, че идва краят на проруския блок Унгария - Сърбия – България. Идва също време да бъде отзован руският посланик Митрофанова, която направи поредица от недопустими намеси във вътрешната българска политика, толерирани до момента от служебните правителства на Радев. Нейното изгонване ще бъде ясен знак за нашите съюзници, че борбата за запазване на геополитическата ни ориентация ще завърши с успех.

Рисковете пред коалицията също не са малко. Сериозно изпитание за кабинета ще са местните избори. Проблемът е, че ГЕРБ и ПП-ДБ ще бъдат яростни съперници в тях, което няма как да не се отрази и по регионите, и в самия кабинет. Вероятно опитен политик като Борисов е предложил някаква сделка за влияние в местната власт предварително, / с отстъпки от ГЕРБ в София например/, но дали тя е била приета не се наемам да прогнозирам. Без такава сделка обаче ще видим силни трусове в коалицията, които ще поставят на изпитание конструкцията на властта. 

Голям риск пред новия кабинет е очакваното гражданско недоволство от затягането на икономическите и финансови мерки по повод на членството ни в еврозоната. 3% бюджетен дефицит, сваляне на инфлацията с около 6-7 пункта, не се постига лесно и ще се отрази върху всички социални групи. Исканията за по-високи заплати заради поскъпващите стоки, със сигурност ще бъдат оглавени от синдикатите, а това предвещава сложни преговори с тях, както и улични баталии по повод на всяко рязане на разходи. 
Проблем ще има и в отношенията на парламента със съдебната власт. Още първата стъпка - евентуалното отстраняване на Иван Гешев и избирането на нов главен прокурор, може да стане ябълка на раздора. Отсега е ясно, че Гешев ще направи всичко по силите си срещу своето отстраняване, а евентуален избор на негов заместник, договорен между ГЕРБ и ПП-ДБ, ще изисква промени в конституцията. Тези промени обаче няма да станат без ДПС, а движението ще има условия за своята подкрепа, които няма никак да харесат на ПП-ДБ. Неяснотите в това отношение са много големи и е възможно съдебната реформа да се окаже 

препъни камък за новото мнозинство в парламента,

 а това ще породи и напрежения в самото правителство.

Ясно е, че изброените кризи изискват опитни хора начело на държавата, а Габриел и Денков не са такива. И двамата нямат голям опит в управлението, не познават добре българската политическа среда, а освен това не са работили в координация помежду си и по тази причина ще бъдат силно зависими от външни решения на партийните си лидери. Това  ще направи вземането на оперативни решения тромава процедура и вероятно ще блокира много от необходимите стъпки в борбата с кризите. 
На този фон е трудно да се каже дали правителството ще изкара година и половина. Много ще зависи от развитието на всяка една от горепосочените кризи, от тяхната комбинация, както и от изхода на войната в Украйна. При правилно разпределение на всички баланси между партньорите, то може да изкара и целия мандат.
Но независимо колко ще изкара очакваното редовно правителство, неговото съставяне е огромна крачка към нормализиране на политическата среда и към избягване на големите рискове пред геополитическата ни ориентация. 
Затова и сега преговарящите имат нужда от спокойствие и подкрепа; едно - докато необичайните партньори свикнат с мисълта, че вече не са противници, и второ - докато намерят правилната формула за своята коалиция.
В крайна сметка Радев ще загуби тази война срещу партиите и парламентаризма, която лично започна с вдигнат си юмрук. И то защото никъде по света демокрацията, особено парламентарната, не може да бъде победена с юмруци.