Димитър Попов

След срещата на НАТО в Мадрид излезе новина: САЩ ще засилят военното си присъствие в Германия, Италия, Румъния, Полша, балтийските държави, Обединеното кралство. За България няма и дума. НАТО пак ни изолира от своите бъдещи планове, защото все по-малко разчита на нашата лоялност.
Преди година, докато още войната на Радев срещу Борисов беше в разгара си, написах, че те и двамата са зле прикрити руски агенти за влияние в България. Имах силни опасения, че тяхната война ще доведе до хаос и до разширяване на руското влияние, доколкото победата на който и да е от двамата щеше да е победа на Кремъл. Не бях изненадан, когато моето твърдение беше цитирано от световни медии, които отвън виждаха същото, каквото и аз – че България е 

завладяна от Русия държава,

 на която съюзниците ни в ЕС и НАТО трудно могат да разчитат. И че бъдещето на нашата евроатлантическа ориентация е несигурно с лидери като Радев и Борисов. За огромно съжаление много от страховете в тази посока се сбъднаха и България сега изглежда омотана в паяжините на Кремъл.
Страната има нужда от евроатлантическа коалиция и лидер, с кураж да скъса тази руска мрежа, саботираща членството ни в НАТО. В края на миналата година, когато Кирил Петков стана премиер, той събуди надежди, че може да е този лидер, от който президента и Борисов да се страхуват. Бяха нужни обаче само един-два месеца, за да стане ясно, че Петков няма качества нито на лидер, нито на политик изобщо. Психологическия му профил беше по близо до този на Тръмп – нарцистичен тип, бизнес ориентиран, без чувството за принадлежност към национална общност, без скрупули по отношение на истината и морала, с почти месианско убеждение в правотата си, с ниски показатели на интелигентност и без никаква социална чувствителност. 
Беше много голямо изкушение да си помислиш, че е подбран по метода на отрицателния кадрови подбор от неговия ментор Радев. Така се и случи - президента го използва срещу Борисов, а самият Петков така и не разбра, че е 

употребен в една война, която обслужва Кремъл

Изгонването на 70 руски дипломати е първият самостоятелен политически ход на Петков в правилна посока. Вярно е, че действията му са инфантилни и аматьорски, обаче са шанс щом сме казали „А”, да кажем и „Я” с една мащабна и повсеместна битка против руското влияние в България. Време е евроатлантическите партии да наложат темата против Русия като свой приоритет, и да изтикат лозунгите за корупцията и мафията на заден план. Те бяха натрапени от Румен Радев и Нинова като оръжие във войната им срещу Борисов. Тези лозунги обаче не намалиха корупцията, нито ликвидираха мафията. Те доведоха до хаос и до война на всеки срещу всеки, от което спечели само Кремъл. И в ПП, и в ГЕРБ би трябвало да са го разбрали. След сагата с посланик Митрофанова и нейните ултиматуми, ГЕРБ, ДБ и ПП се обединиха в искането Русия да си прибере шпионите и заедно отхвърлиха ултиматума на Кремъл. Правилно решиха, че не е зле посланик Митрофанова да си замине – в края на краищата тя самата поиска да се закрие посолството в София. Никакви русофилски сълзи не бива да спират нейното желание. Русия спря газа, заплаши с ракети и ни обяви за враг, а никой тук не е провокирал такова поведение. Напротив, Нинова, Радев, до време и Борисов угаждаха на Путин с каквото могат, но на сатрап не се угажда, както знаете; от слугите си той иска още и още, докато ги изцеди докрай. Така че скъсване на отношенията ще е по вина на Кремъл, на Радев и на Нинова – на никой друг!
Предстоят парламентарни избори и дипломатическата война с Русия трябва да бъде основна тема в кампанията. Ако евроатлантическите партии вкарат в дневния си ред борбата срещу руското влияние у нас, те 

ще очертаят разделителна линия

между ГЕРБ, ДПС, ДБ, и проруските БСП, Възраждане, Стефан Янев. Това е първа стъпка към идеологическа рамка за бъдеща коалиция след изборите, а русофилското малцинство от 25% ще бъде натикано където му е мястото – в ъгъла на демокрацията. Това може да доведе и друг неочакван резултат - в ГЕРБ, където мнозинството е евроатлантическо, да изолират Борисов, известен като привърженик на руските енергийни проекти в България и „мек” евроатлантик. И това ще бъде елегантно негово оттегляне, което ще извади партията му от изолация.
Въпросът сега е дали в ПП са готови да заменят лозунгите срещу корупцията с плакати 

„Ние сме НАТО, Русия е враг”

 Дали са разбрали, че тази промяна е ключът към тяхното политическо узряване, и че трябва да обърнат гръб не само на Копейкин, но и на Нинова.Тяхното поведение в момента не изглежда рационално и целенасочено. Напротив, в ПП е пълен хаос. Замяната на Кирил Петков с Асен Василев е принудителна, става твърде късно и без гарантирана подкрепа в парламента, така че напъните им да управляват в рамките на този парламент са обречени. А ако и в бъдеще продължат с мантрите за мафията и корупцията, най-вероятно ще блокират коалиционно правителство с ГЕРБ и е съвсем очаквано да влезем в нова спирала от избори. 
Лошото ще бъде, че служебните кабинети пак ще ги съставя Румен Радев. Ясно е защо се страхуват всички от това - сред нашите съюзници той е известен като „проруски президент”. На неговата руска сговорчивост трябва да се сложи край, време е и Радев да загуби своята война. И ще стане, ако се създаде евроатлантическо мнозинство и правителство. Тогава можем да кажем, че Кремъл и неговата глупавата политика на война с България, са укрепили нашето доверие в НАТО.