Галина Старовая, Карнеги център

За пръв път през двайсете година на власт Владимир Путин лично санкционира мащабен процес на преразглеждане на руската Конституция. 
Въпросът дали трябва 

да бъде премахната думата "последователно"

 от текста на Конституцията, който ограничава президентските мандати, явно дълго е бил подготвян предварително и трябва да сложи началото на голяма дискусия за конституционна реформа, която може да засегне не само президентските мандати, но и ключови институции на държавното устройство.
Един от главните въпроси е - защо сега?
По време на предишните смени на президентския пост Владимир Путин предпочиташе до последния момент да крие намеренията си не само от обществото, но и от собственото си обкръжение, както беше в състезанието с приемника през 2007 година или на конгреса на "Единна Русия" през 2011-та, когато обяви за своето завръщане.
Това, че Путин даде старт на реформата още сега, почти четири години преди края на мандата си, показва, че бъдещите промени ще бъдат извършени още преди изборите за Държавна дума през 2021 година и ще засегнат отношенията парламент - правителство – президент. Заради това, че най-важните федерални избори - президентските и парламентарните се разминават във времето, президентът е принуден да пристъпи по-рано към институционалното оформяне на 

бъдещото обновление на режима

За неизбежността на конституционната реформа вече е писано много. 
Дали ще си тръгне или ще остане и след 2024 година, на Путин ще му се наложи да промени Конституцията, така че или да бъде преизбран или да създаде лостове за влияние спрямо бъдещия президент.
Възможните концепции за реформи започнаха да се разработват още през 2017 година, когато отделни политици и институции почувстваха, че техните предложения ще бъдат необходими на Кремъл.
Тогава стана ясно, че президентът повече не се бои, че промените в Конституцията може да излязат от контрол и да бъде разрушена конституционната стабилност.
По това време Конституцията вече неведнъж беше поправяна, а необходимостта да се съобразява с мнението на Запада по този въпрос сега окончателно отпадна.
Вярно, за разлика от предишните поправки (удължаване на срокове, обединяване на върховните съдилища), сега Кремъл не казва директно какво точно иска.
Президентът "предлага" сериозна дискусия и поставяне на референдум на няколко важни постановки.
Нетипичен формат за Путин, който не е свикнал да взема стратегически решения привличайки в обсъждането обществеността. 
Все повече прилича на политическа игра, отколкото на сериозен подход към реформата.
Досега президентът обозначаваше само "червените линии" - какво смята за недопустимо в хода на конституционната реформа, като например, репликата му: "Нова Конституция не трябва да се прави".
А това означава, че неизменни ще останат трите глави с особен, по-силно защитен, но променен статут: Първа (основи на конституционния строй), Втора (права и свободи на човека и гражданина) и Девета (конституционни поправки и преразглеждане на Конституцията). 
Ако всички останали текстове могат да бъдат поправяни от Федералното събрание (със съгласието на две трети от регионите на РФ), то измененията в трите посочени глави се разглеждат и приемат от специално свикано Конституционно събрание, законът за който и досега не е приет, независимо от съответното указание дадено от  Дмитрий Медведев през 2012 година.
Когато Путин предложи да бъде премахнато ограничението "последователно" от текста за ограничаването на президентските мандати, се появиха няколко версии, 

защо се налага промяната

Първата - да бъде ограничен бъдещият приемник да управлява 24 години с прекъсване от шест години по средата. Обаче, ако хипотетичният наследник действително се окаже толкова автократичен, то едва ли ще го възпрат конституционните ограничения.
Втората версия - че Путин е избрал Дмитрий Медведева за свой приемник и иска предварително да му попречи да се кандидатира през 2030-та година, ако се има предвид, че той вече е имал един мандат.
Трудно е, обаче, да си представим, че още сега, четири години преди 2024 година, Путин окончателно е решил кой ще го наследи.
Да не говорим за още по-малко вероятната версия, че Путин още отсега се застрахова за кампанията през 2030 година.
И, най-разпространената интерпретация се свежда до това, че по този начин Путин съобщава, че няма намерение да се кандидатира през 2024 година.
Макар че от юридическа гледна точка, тук не всичко е еднозначно. През 2012 година, веднага след избиранетно му за трит мандат Путин коментира въпроса за двата последователни мандата.
Тогава той подчерта: "Законът няма обратна сила. От момента, в който той бъде приет, аз ще имам възможност да "отработя" следващите два мандата. Тук проблеми няма".
С други думи, при силно желание отмяната на ограничението "последователно" може да бъде използвано за това сегашният му мандат да се брои за първи или пък изобщо да не се взема предвид, макар че такъв сценарий изглежда твърде маргинален.  
Напълно е възможно Путин все още да не е решил за себе си, а сегашното изявление е, за да "получи помощ от публиката".
Отначало обсъждането ще се занимава с относително безобидни неща, от типа уточняване на отношенията между президента и правителството, но с времето ще се пристъпи към по-сериозни инициативи: за разширяване на пълномощията при избора на министрите, прекрояване на регионалното деление на страната (например, окрупняване на регионите) или реформа на президентската институция.
Но какъвто и да се окаже крайният вектор на реформата, президентът вече демонстрира, че има три сериозни вътрешни ограничителя, които в голяма степен ще определят неговият бъдещ избор.
Първо, Владимир Путин никога не е обичал да си има работа със силен парламент, а това значи, че 

не е възможна никаква парламентарна република

 докато Путин не реши да постави държавата в зависимост от политическите съотношения, сред тези, които той смята за конюнктурни популисти. Или пък, ако реши, че трябва да се тръгне по пътя на КПСС, но това трудно би могло да бъде наречено парламентарна република.
Второ, Путин, както по всичко изглежда, няма намерението да завърши земния си път на президентския пост с обичайната в такива случаи възрастова деградация. Такъв сценарий ще девалвира всичките му предишни постижения, а това означава, че рано или късно той ще трябва да си отиде. Макар че трябва да помним, че през 2024 година той ще е само на 72 година – по-малко на колкото е сега  Доналд Тръмп (74 години), чието желание да бъде преизбран за още един мандат изглежда напълно естествено.
И накрая, трето, 

страхът пред "развенчаването на собствения му култ"

 не може да не безпокои всеки управник, останал дълго на власт. Колкото и привлекателен да изглежда опитът на Казахстан, в съвременна Русия е невъзможно да бъде създаден такъв пост, който ще му позволи безпрепятствено да продължи управлението си и да си осигури всички необходими гаранции за бъдещето му.
Четирите години президентстване на Медведев показаха колко бързо дори такъв лоялен президент може да започне да играе своя собствена игра. 
Бъдещият наследник ще бъде избран не за четири, а за шест години, което прави рисковете още по-високи. Ако Путин избере приемник, то това неизбежно ще бъде некомфортно за неговата тандем-окрация.
До 2024 година остават още четири години и това е повече от достатъчно ситуацията да се промени напълно. За двете десетилетия на власт Путин даде да се разбере, че няма намерение да президентства пожизнено. Но тези 20 години промениха страната  и него самия и сега е напълно възможно да му изглежда, че за него има още време и отвъд предела на 2024 година.
От днес стартира процесът на конституционна реформа. Дали наистина става дума за реформа или Кремъл опипва почвата, за да види как ще бъде възприета и докъде може да стигне. 
Яснота в този въпрос ще има достатъчно скоро - във втората половина на 2020 година Кремъл ще трябва да реши какъв парламент ще съпровожда държавния глава по време на прехода.