Дмитрий Тренин, Карнеги център

Сегашното състояние на отношенията между САЩ и Русия може да бъде характеризирано като конфронтация.
Това, обаче, е качествено различна конфронтация, различна от периода на Студената война. В основата и е конфликт на интереси, а не идеология, макар че идеологическият елемент продължава да присъства.
Русия активно се противопоставя на либералния световен ред и се обявява за полицентричен световен ред, докато в същото време САЩ, независимо от вътрешно ценностния конфликт, се стремят да запазят своето доминиращо или поне преобладаващо положение в глобалната система.
След като загуби Студената война (под името СССР), Русия отказа да се интегрира в системата на международните отношения в качеството на "младши партньор".
Нещо повече, с течение на времето тя започна да се стреми към 

възстановяване на статута си на "велика държава"
 
САЩ, в качеството си на победител в Студената война, фактически отписа Русия от списъка на мащабна международна величина и реши, че е неприемливо партньорство с Русия на паритетни условия, така както предлагаше Москва.
Русия отстоява правото самостоятелно да определя, прокарва и защитава собствените си интереси, докато САЩ отстояват международния ред, установен след края на Студената война. Руските действия – в частност, в Украйна и Сирия, по същество подкопават и по този начин го обезценяват.
Русия не може да признае американската хегемония, доколкото това е равносилно да признае собственото си подчинено положение, а руснаците не понасят това. Америка не може нито да се договаря с Русия, нито да игнорира действията и, доколкото и едното  и другото би означавало отказ от глобалното лидерство.
Предизвикателството от страна на Русия се вписва в набиращият сила тренд за засилване на националните държави и отслабване на глобалните институции, създадени от Запада. Мощният подем на Китай и започващото въздигане на Индия са свидетелства за тази тенденция.
Все по-активна геополитическа роля започват да играят регионални сили – Турция, Иран, Бразилия. В по-далечно бъдеще процесът на засилване на ролята на националните държава може да засегне и Европа – не само Франция, която никога не се е разделяла с риториката за "националното величество", но и Германия, принудена за половин век да се откаже от самото понятие "национални интереси".

Формата на сегашната руско-американска конфронтация е хибридна война

Терминът е заимстван от журналистическата практика, но подчертава едновременно връзката с предишната конфронтация от Студената война между СССР и САЩ и разликите от нея.
В Студената война главна оставаше военната компонента, но създаването на ядреното оръжие направи цената на "горещите войни" твърде висока, затова тя беше заменена с надпревара във въоръжението и политико-идеологическото противоборство. 
В съвременната хибридна война между Русия и САЩ главната черта е многосферната конфронтация, обхващаща най-различни сегменти на единното глобално пространство: информационен, икономически, финансов, технологичен – като допълнение към по-традиционните сфери.
Характерът на действията на САЩ в хибридната война се основава на техните колосални материални предимства пред Русия. САЩ действат директно и масирано. Характерът на действията на Русия се определя от нейната слабост по отношение на САЩ. Москва действа асиметрично и често успешно. През изминалите 5 години 

Вашингтон не успя да принуди Русия да промени външнополитическия си курс

Състоянието на руско-американските отношения е тежко, но като цяло стабилно. Възможно е влошаване в бъдеще, дори е вероятно – например, в предизборната кампания през 2020 година в САЩ, – но до фатално развитие на конфронтацията може да се стигне само в резултат на трагично стечение на обстоятелствата.
И двете страни са ръководени от разбирането, че настоящата руско-американска конфронтация при цялата си сериозност и потенциална опасност, няма екзистенциален характер.
В близките пет-седем години е трудно да се очаква каквото и да било подобряване на отношенията между Москва и Вашингтон. Независимо от изхода на предстоящите президентски избори 

Русия за дълго ще остане за американската политическа класа "токсична страна"

Антируските санкции имат силата на закон и няма да бъдат отменени в продължение на много дълго време – тоест практически никога, ако имаме предвид действащата руска политика. Проблемът на Москва е в това, че не може да очаква в обозримо бъдеще такива действия.
Дългосрочните перспективи зависят преди всичко от вътрешни фактори.
Възстановяването на великодържавния статут на Русия във външния свят поставя въпроса колко устойчив би бил той, ако не е подкрепен в пълна степен от икономически показатели.
Това пък, само по себе си предполага прехвърляне на вниманието на висшето ръководство от въпросите на глобалния световен ред към въпросите за мястото и ролята на Русия в него. 
Сигурността на страната през XXI век, достатъчно осигурена от потенциала на ядреното и неядреното сдържане, все повече ще се определя от невоенни параметри.
Урокът от бързия разпад на Съветския съюз принуждава повече да се мисли за вътрешните фактори – икономика, социална политика, настроения в обществото, качеството на ръководството и управлението.
Ако тези условия излязат на преден план и бъдат изпълнени, то в сравнително отдалеченото бъдеще – през 2030–2040 година –  може да бъдат създадени условия, които ще помогнат на двете страни за излязат от състоянието на остра конфронтация.
Това, обаче, не означава, че ще настъпи "раят на партньорството".
Руско-американските отношения ще останат отношения на съперничество и в идеалния случай те биха могли да бъдат просто разнокалибрени конкуренти с прагматично сътрудничество.
Конфронтацията между Русия и САЩ отразява духа на епохата, но не това е централният конфликт на съвременността – за разлика от обостярщото се и задълбочаващо се противопоставяне между САЩ и Китай. Именно американо-китайският сюжет вече е най-важният фактор във формирането на новия световен ред. 

В сравнение както с Америка, така и с Китай, Русия е относително неголяма величина

Въпреки това именно тези три държави в сегашния момент оказват най-голямо влияние върху геополитическия и военен баланс в света.
САЩ и Китай явно доминират в икономиката, а Русия е незначителна величина. За САЩ именно Китай е главният съперник и потенциален противник. 
Донякъде за Русия е положителен фактор това, че САЩ все повече пренасят основното си внимание от Москва към Пекин. Но тя трудно би могла да се възползва от него защото отношението към Русия остава рязко отрицателно заради намесата и във вътрешните работи на САЩ.
Освен това, все по-тясното сътрудничество във военната и военно-техническата област между Китай и Русия, усилва раздразнението от действията на Москва – въпреки, че вече не е главният противник на САЩ, сега тя подпомага укрепването на основния съперник на Вашингтон.
Основният риск от сегашната ситуация е, че в света може да бъде установен нов биполярен модел, в който след като е отказала да бъде "младши партньор" на САЩ, 

Русия фактически се е превърнала във васал на Китай

В новия триъгълник Вашингтон – Пекин – Москва Русия, независимо от твърде различните отношения с Америка и Китай, засега се стреми да играе самостоятелна роля. Русия предпочита да развива отношения с Китай и няма да застане на страната на САЩ в конфронтацията им с Китай. Второ издание на "триъгълника на Кисинджър" няма да има.
В същото време е очевидно, че в някакъв момент ресурсите на Русия за самостоятелен курс ще се изчерпат. 
Независимо от дългосрочните перспективи за намаляване на напрежението между Русия и САЩ, е необходимо да не се забравя, че САЩ по своята природа е и ще остане идеологическа държава, която се ръководи не само от националните си интереси, но и от определени ценности.
Запазващите се разлики в политическите режими в двете страни, техните ценности и практики ще продължат да оказват значително влияние на подхода на американската политическа класа и общество като цяло към отношенията с Русия.
Сегашната остра вътрешнополотическа криза в САЩ рано или късно ще бъде преодоляна, на идеологическото и ценностно напрежение в отношенията с Русия ще остане.