Януш Бугайски, washingtonexaminer.com

Кремъл засилва конфронтацията със Запада, за да провери решимостта на администрацията на Байдън
Но въпреки някои твърдения ние все още не сме свидетели на втора Студена война. Студената война, по същество, беше задънена улица, докато не рухна Съветският съюз. Вместо това, президентът Владимир Путин, провежда заплашително международно настъпление, за да си върне световния авторитет, да възстанови московската империя и да раздели Запада.
Русия засилва своите военни операции по границите на Украйна и повишава вероятността от 

ново нахлуване

 Тя увеличи своето присъствие в Арктика и постоянно провокира западните си противници, извършвайки полети над корабите на САЩ и НАТО в Балтийско и Черно море и в близост до въздушното пространство на Алуска. 
Тези действия преследват 

три основни цели:

 да демонстрират, че Русия е "световна" сила, да разкрият слабите места в системата за отбрана на Запада и да отвлекат вниманието от растящите вътрешни проблеми в Русия.
Опасността се състои в това, че путинските стратези и генерали ще объркат сметките и ще провокират въоръжен конфликт, който ще се обърне против Русия.
Студената война беше замразен конфликт между Съединените щати и Съветския съюз. Желязната завеса разграничаваше съответните сфери на виляние в цяла Европа и нито една от тях  не заплашваше, че ще завземе територия извън пределите на своите "владения". Съветите се стремяха да разширят своето влияние в Азия, Африка и Латинска Америка, поддържайки комунистическите движения, докато САЩ се опитваха да ги възпират. Но и двете страни избягваха директната военна конфронтация, дори когато Москва потушаваше антикомунистическите въстания в Източна Европа.
Сега Путин ръководи един ревизионистки режим, в който последствията от конфликт между Русия и Запада са по-малко предсказуеми. Москва не признава незивисимостта или целостта на съседните държави, освободени от предишната империя.
Ситуацията напомня борбата отпреди 100 години, когато десетки народи се стремяха към независимост от разпадащата се царска империя, а болшевишкият режим започваше локални войни, за да спре разпада.
Възстановявайки своето господство, Москва пропагандира идеята за това, че Русия е била "унизена" след разпада на съветската империя. Всъщност, освобождението на независимите държави постави

 край на тяхното унижение от Кремъл

 и засили решимостта им да избегнат подобно подчинение в бъдеще.
Макар, че подялбата на Европа от времето на Студената война е остаряла, путинският режим оказва огромен натиск върху всички бивши съветски републики, за да се откажат от стремежа си към Запада и да се "възсъединят с руския свят".
Всъщност се запазва фундаменталният конфликт между свободата на избора на международни съюзници и настоятелните искания на Москва да и се подчинят.
Путин осъжда интеграцията със Запада като противоречаща на собствените исторически, културни и геостратегически претенции на Русия. той настоява постсъветските страни да останат извън всеки от западните съюзи.
Това не само би унищожило националния им суверенитет, но и би поставило под заплаха демократичните свободи на обикновените граждани.
Трансатлантическият алианс, обединяващ силите на НАТО и ЕС трябва да бъде ориентиран към 

осигуряване на свободата в цяла Европа
 
Ако тези държави попаднат под контрола на кремълската имперска клептокрация, уязвимостта на Запада също ще нарасне. 
Необходимо е Вашингтон да поеме ролята на лидера, както по времето на Студената война. Европейсктата политика си остава разделена и се възприема от Москва като слаба и нерешителна.
Затова САЩ са длъжни да активизират сътрудничеството със своите съюзници и партньори за противодействие на подривната дейност на Кремъл във всички ключови области - киберсигурност, дезинформация, политическа корупция или енергиен шантаж.
Путин става особено обидчив, когато обществената подкрепа за него отслабва, икономиката е в застой, а членовете на елита поставят лидерството му под съмнение. 
В такива моменти му е нужна външна победа, за да смаже всякакви политически алтернативи.
Но, поставейки Русия на постоянна военна нога, Кремъл рискува да подтикне страната към 

икономически крах и разпад на държавата, 

както го направи съветското ръководство преди 30 години.
Защитавайки своите съюзници, принципи и интереси, Вашингтон може да даде сигнал, че подобна имплозия ще бъде крайната цена на чуждестранните авантюри на Путин.