Сокола заслужава усмирителна риза, кръвосмешението, което предлага отблъсква вярващите в демокрацията и истината

Димитър Иванов

Двойните стандарти са най-деструктивното животно в българската политическа  действителност. Особенно опасно е, когато те се ползват като оръжие от формации, които претендират да са еталон за демократичност и борци със задкулисието и корупцията.
За съжаление ПП-ДБ, които се представят за градска десницаq дават изключително лош пример на обществото, легитимирайки с мълчание престъпния модел на Доган и ДПС. Нещо повече – легитимирайки и давайки дори 

мълчелива подкрепа на опасното кремълско задкулисие

и подлите проекти на Държавна сигурност, които 35 години душат българската демокрация.

Само ден след изборите Ахмед Доган, лидер на хибридния Алианс за права и свободиq нахално се предложи за коалиционен партньор в бъдещо правителство. Новата сглобка агент „Сава“ вижда като конструкция от ГЕРБ, ПП-ДБ и Алианс за права и свободи. Самопредлагането на Доган повече напомня за мерака на изоставена стара мома, захвърлена насред мегдана от селските ергени, отколкото на сериозна оферта към победителите на изборите.

Нахалникът, който разврати българската политика, свали две десни правителства, докара царя от Мадрид, управлява с НДСВ и БСП, поиска отново днес да е фактор в държавата, защото си вярва, че разпределянето на порциите му е завещано от Аллах и му се полага по рождение. Агентът на ДС винаги е бил циник и едва ли ще изненада някого с апетитите си. Лидерът на ГЕРБ Борисов предварително се застрахова, че и двете ДПС-та не вижда като партньори. Проблемът се фокусира към ПП-ДБ, които трябваше незабавно 

да се разграничат публично от кръвосмешението, 

което им бе предложено и да поискат не само санитарен кордон край Доган, но и усмирителна риза за него. Още повече, че ПП-ДБ имат основание за това. По време на изборната кампания Ивайло Мирчев от, „Да, България“ призова Доган да разкрие всички тайни и механизми на взаимодействието си с Делян Пеевски. Но Доган  се направи на разсеян, замълча като комунист на разпит – ни вопъл, ни стон! Можеше поне да обясни как е гушнал 30 млн. от мафиотски кредит на Вълка от Българската банка за развитие, как се е настанил в морски и софийски сараи за стотици милиони, от къде са луксозните яхти, лодки, автомобили и разкошен живот като на падишах. А сега иска да дели баницата в бъдещо правителство.

Мълчанието на лидерите на ПП-ДБ е притеснително, защото докато проглушават ушите на гражданите за изолация на Делян Пеевски, който е достатъчно негативно брандиран, дават нишани, че със създателя му, който го инсталира в политиката, могат да си взаимодействат и да работят, щом има 

обща далавера

Като добавим и факта, че напоследък ДСБ и ПП нескрито показват, че не се гнусят от агентите и престъпното наследство на ДС, заиграването с Доган става още по-непростимо.

Като допълнение към всичко това бе и вчерашното изявление на Николай Денков, че ПП-ДБ подкрепят популистката позиция на президента Румен Радев, че изборите са нечестни, а с купени гласове се влиза в българския парламент. Думите на академика звучат по-скоро като поредното ала-бал с държавния глава. От ПП са майстори на тази куха игра. Вместо подкрепа, трябваше да питат Радев – защо мълча цял месец, след като Ивайло Мирчев проглуши ушите на институциите, че се купува вот, но остана нечут. Нима Радев не е разбрал за списъците с прякори на брокери на гласове, които Българските елфи публикуваха на няколко  пъти. Президентът можеше да поиска по-строг контрол и отчетност от службите, да призове за по-голяма нетърпимост от обществото към уродливото явление, та дори и да свика Консултативния съвет за национална сигурност. Но той

остана ням

по време на предизборната кампания, а сега се прави на герой.

Неадекватните знаци, които някои лидери на градската десница дават към Доган и Радев, обслужват у нас само и единствено кремълските интереси. А как работи морфичният резонанс с избирателите им - ще стане ясно на следващите избори.