Мотивът за „Г-н депутата гледа девствено“ в творчеството на Хазарта

Светослав Пинтев 

С атрактивното включване в напрегнатата кандидатдепутатската надпревара в 25-ти столичен МИР на Христо Петров, по-известен на широката общественост като Ицо Хазарта, започва една коренна промяна на българския парламентаризъм в посока на крайния реализъм,

даже на сюрреализма, 

оплетен на фройдизма и твърде свободните асоциации.  Той вече ще е „Ъпсурт“-ен, ще свали със замах старата си дреха, ще лъсне в цялата си перверзна голота, възпят от един от своите. 
Ако не друго - Народното събрание може да се превърне в артефакт на съвременното изкуство. Племенникът на Кристо да го опакова в този вид и даже няма нужда да го разопакова, може завинаги да си остане така.  

Паметник на бившата българска държава

И само вятърът ще повтаря един рефрен, беше нещо за „стриди в черупките в страната на проститутките.“ 
Защото Хазарта ще влезе в парламента с 200, това е ясно. Даже Слави Трифонов ще му завиди тайно. Но ще му предрече онова, от което сам се уплаши и се дръпна. 

Ицо вече няма да е бард на улицата, 

няма как да продължи да ругае парламентаристите от тази позиция,  но какво ли не прави човек за родината, която му е дала всичко, както се изрази той. А ще може да опита и другото измерение на това всичко, основното.
Лирическият герой от песните на Ицо  вече съвсем буквално е прав, като казва:

„Имам човек във НАП И ми дреме на гъза,

Имам човек в КАТ И повече няма да ходя да се редя“.
Самият шеф на НАП Румен Спецов би могъл да приглася с дубайски акцент в  една нова версия, помпайки мускули под екзотични палми в оазис, заобиколен от мулатки с бели панталонки, пеейки:
  „Ние сме данъчни – ревизия! 30 хиляди - Евровизия! Като кафенце дига ми го и не имитира Тирамису“.  
Това с 200-те марки и едно прасе за изпит в УНСС вече е морално остаряло, него няма да го използват.
А като фон ще звучи Тодор Живков, вписан така умело в творчеството на рапъра. Бившият държавен и партиен ръководител отново ще каже с истинския си глас:

„Сега всеки ден, всеки час, навсякъде има матриал!“  

Има, не е да няма… Тато гениално е предвидил нещата, това не може да му се отрече. 
Лирическият герой на Хазарта  е на път да достигне катарзиса, за който пееше: 

„Искам да ида в парламентаа!) 
Иди! – никога нема да имаш хемороиди.
Господин депутата гледа девствено,
естествено не шмърка нищо евтино.“

То това оставаше, да шмърка боклуци.
За народа, уви,  се изнизва още един, когото има за свой човек и изразител на неволите му,  оставя  онзи: „Отмъстител,  на шамарите заместител, Невероятно любезен - господин Съдебен изпълнител.“
А това означава, че

 бесовете български

 се лишават от една от малкото дупки, от които излиза парата.  А така тенджерата неминуемо ще гръмне и ще ощави до смърт съдия-изпълнители, депутати, министри, омбудсмани, за съжаление и много невинни. Или почти невинни. Мотивът за „Господин депутата, който гледа девствено ще се усеща и като червена нишка в творчеството на „Ъпсурт“, и като поанта.
Каква ирония на съдбата ще  е гръмването на тенджератга  да стане по време на управлението на Канадеца и Кокорчо, любезно подкрепени от Ицо Хазарта.  Ще е доста странна ситуация за лирическия герой. И непредвидима.
 Тогава на Хазарта ще му се плаче, че го няма Милен Цветков да го попита: „Какъв беше като нямаше нищо?“, а той да отговори с гордост: „Нормален софийски дришльо“.