Не виждам честен, законов и благороден мотив за екстрадицията на руснака Алчин

Адв. Хари Хараламбиев

Наскоро, разлиствайки страниците на една, пожълтяла от времето книга, прочетох мисли, които пронизаха съзнанието ми: „Не се страхувай от враговете си – в най-лошия случай те могат да те убият. Не се страхувай от приятелите си – в най-лошия случай те могат да те предадат. Страхувай се от равнодушните – те не убиват и не предават, но само благодарение на тяхното мълчаливо съгласие на земята съществуват и предателството, и убийството”.

Тези проникновени  мисли обусловиха решението ми да споделя случващото се с гражданина на Русия Алексей Алчин.
От телевизионния екран узнах, че той пребивава в България от пет години. Престоят му означава, че е 

приел България за своя втора родина

Узнах още, че състав на Окръжния съд във Варна е постановил съдебен акт, по силата на който Алчин следва да бъде екстрадиран и предаден на руските съдебни власти по повод вменени му данъчни измами в големи размери.
Не се наемам да коментирам истинността на твърдяното. Не познавам доказателствата. И всеки, уважаващ себе си юрист, ще разсъждава по този начин.
Смущаващо в случая е, защо след пет години компетентните власти в Русия поискаха екстрадицията?

Бързам да споделя: Не одобрявам стореното от него – да изгори личния си паспорт. Та това е официален документ, удостоверяващ личността на всеки един от нас. Изгаряйки го, Алчин се лиши от собствената си самоличност.

Истинският повод да бъде екстрадиран е 

несъгласието му от агресията,

която Родината му демонстрира срещу суверенна Украйна.
По този повод езикът му е остър и саркастичен, по-бърз от мисълта му. Изостреното му чувство за справедливост носи белега на една ярка, бунтуваща се индивидуалност.

Одързоставям се да определя Алчин като облаче, което е нарушило руската синева.
Твърде удобно е обвинението: Данъчни измами. Раждат се въпросите: При условие, че подобно обвинение е истинно, защо компетентните руски власти са бездействали в порядък от пет години? Как Алчин е успял да напусне пределите на Русия и то, безпрепятствено?
Въпроси, на които до този момент не е даден логичен и убедителен отговор.
Дали в „казуса Алчин” лъжата не изглежда по-приемлива от реалност, която, несъмнено, е твърде объркваща.
Ако той бъде екстрадиран, Руският съд ще му гарантира ли справедлив наказателен процес?

Връщам се назад във времето. През шейсетте години на отминалото столетие руските писатели Синявски и Даниел бяха осъдени на седем години лишаване от свобода, само защото не споделяха начина на живот в Русия.
Питам се: 

Дали в тази страна съдебната зала извисява човека? 

Изостря ли тя сетивата на съдебните състави? Предизвиква ли ги към дълбок размисъл, преди да произнесат своите присъди?
И още: В руските съдебни зали взема ли връх творческата преценка на доказателствата, а не емоционалните политически пристрастия?

Припомням: Съдебната зала трябва да утвърждава, а не да принизява. Единствено в нея се твори правосъдие. И за това, аз не виждам честен, законов и благороден мотив за екстрадицията на Алчин.

На ход е Варненският апелативен съд!