Христо Слави Рачев

Пишещият, който преразказва себе си е безобиден пред нахалника, заграбил правото да говори от името на другите. Таман стана интересно да се живее в България и ето ти Слави Трифунуу...уф, Изпява се защото сме в жанра на оперета играна в провинциално читалище. 

Кога един политик става опасен за обществото? 

Когато започне да го занимава със себе си. Да обсъжда публично своите демони. Да разчесва пъпките на своите илюзии и провинциално его. 
Слави осъзнава напълно своята несъстоятелност като политик, затова гледа встрани от камерата, чуди се как да кривне встрани от непонятния свят на политиката. Част от суверена му каза, стана твърде известен, стани наш вожд. Но вождът е докачлив и ревнив като пудел. Сприхав е и се сопва безтактно. Лае и квичи при появата на други породи в конкурса на голямата политика. Той определено не харесва себе си, той мрази недостатъците си, но харесва Радев. Припознава друга мизантропична личност, като събрат. Тези двама характерови дефекати /дефекат е мой неологизъм, хем дефектен, хем алюзията с дефекация е недвусмислена/ са припознати като лидери. Тълпите не забелязват, но тази психологична черта да мразят себе си, да не понасят недостатъците си и се страхуват от разобличаване, ги прави 

ненаситни за власт

 Утехата за това невротично състояние е още повече власт. Там могат да мразят себе си и другите на воля, като обличат действията си с някакъв висок морал. Ласкателите бързо се прегрупират около тях. Там мотото е “Когато говориш с мен ще мълчиш.” Бойко Василев от неудобство се оправдаваше за въпросите си, тази неуместна деликатност, към най-наглия екранен манипулатор, лиши аудиторията от правото да чуе важна информация.

Ах, суверенът, този оглупял суверен, 

вместо да ги дръпне и свали в сутерена на властта той ги тика към върха от където могат единствено да се хвърлят с гърлен вик в пропастта. Един утвърден циничен шоумен, пред очите ни става жив проповедник на някакъв нечленоразделен морал. Развива публично и непохватно синдрома на мутренската почтеност. “Когато ме атакуват фронтално, аз пък веднага ...е, аз съм такъв типаж…” По пешеходната пътека, ходя нарочно по-бавно…” 

Наблюдаваме драмата на човек достигнал граничното си ниво на компетентност. Грешен човек на грешното място. Предстои да изпита удоволствието, което познаваме всички от детството, да се напикаеш в гащите си с характерния глуповат израз на лицето и се насладиш на разливащата се топлина. Или обществено опасния вариант от височината на властта да предизвикаш политически трус в системата. Да оставиш трупове зад себе си. Това в историята се случва често, за да прибави още една гънка в релефа на човешката историография. Понякога е полезно. Друг път фатално. На това дължим разликите в благоденствието на отделни народи. Умението им да издигат лидери, което произтича от тяхната култура и степен на образованост. 

Нехайно надценяваме народа си

 Политици с характерова структура, като Радев и Трифунууув /изпява се/, Манолова, Дончева, Хаджигенов /произнасят се с погнуса/ тези фокусници от селски панаир могат да бъдат усмирени единствено с липса на изборно внимание.

PS
Днес събота 28 август моят внук, е стегнал два куфара. Заминава от Колорадо за Ню-Йорк. Приет е в Колумбийския университет. Успех Трой! Ние тук ще преживеем. На изучилите харвардци, колумбийци, дръзнали да се върнат в България, добре дошли. Не се бавете и образувайте партия. Далече от този губивреме президент. Време е да кажем: долу временните. Вън дефекатите. Във всички партии има свестни и компетентни личности. Подкарайте този български мотор с остарели съветски части, стига е кюхал и пушлявил в покрайнините на Европа.