Капитан I ранг о. з. Васил Данов, Атлантически съвет на България

Практиката да се променя конституцията, за да се увековечи властта на диктатор, криещ се зад маската на национален лидер, не е руска иновация. Тя е широко използвана в миналото и днес, особено в Африка, Южна Америка и Средна Азия. Стана ясно към какво "равнище" се е целил Путин с прословутото нулиране на президентските си мандати. Ала за повечето диктатори, домогнали се до пожизнена власт, 

приказката има тъжен край

 Мнозина завършват живота си в изгнание след масови протести, въоръжен метеж и паническо бягство в чужбина. Като Янукович. Други застават пред съда или загиват от оръжията на довчерашните си охранители.

Путин наруши обещанието си пред руския народ да не нагажда Конституцията на Руската федерация според дребния си ръст. «Всенародното» гласуване премина с очевидни фалшификации и нарушения на избирателното законодателство: гласуване във вагони, върху пънове, пейки и в куфари, принудително и неколкократно гласуване, нарушаване тайната на вота и полицейсдко насилие.
Гражданите на Русия бяха ограничени във времето за изучаване на измененията, чийто брой надмина 200. Кремъл осъществи кампания, която е изрично забранена в действащата конституция, с пропаганда на благините от промените и на ореола около «незаменимия» Путин. След уникално 7-дневно гласуване (от 25 юни до 1 юли) веднага бе обявена «победата» на здравите сили и на «единна, несъкрушима Русия».

Травмиран от „най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век“, както нарече разпада на Съветския съюз, 

Путин ускори завръщането на проекта «СССР 2.0»,

 като прекъсна демократичното развитие на съвременна Русия и обърна държавния кораб към реваншизъм и конфронтация със Запада.
Националният вот се оказа поредната грешка на режима, тъй като президентът на Русия вече не е популярен и юридически легитимен. Затова кремълската администрация бе принудена да уговаря, да моли и да заплашва руските граждани да застанат пред урните. В големите градове и в отдалечените области на страната бе впрегнат целият държавен ресурс, за да бъде нагласен процентът на гласуващите не по-малко от последните избори през 2018 г. и Путин да «заслужи» високото доверие да води страната си до... 2036 г.

Независими агенции и медии отчетоха рязък спад в рейтинга на Путин, въпреки възторжените дитирамби от екрана на големите телевизии, от придворните «анализатори» и несменяеми шоу-зомбостратези. Сривът на доверие се дължи преди всичко на упадъка в жизненото равнище и в духовния потенциал на обществото през последните 10 години; на клановото разделение; на ужасяващата корупция и на пълната безнаказаност на големите корпорации, които вече не могат да контролират изкривената картина за общество и държава, функциониращи дори в най-тесни демократични рамки. Седма поредна година доходите на руските граждани бележат устойчив спад. Растат цените на жилищата и на услугите, а ежегодно 150 000 руснаци казват «Сбогом» на «славното» отечество.

Дори най-умерените критици на руската действителност нарекоха руския референдум "триумф на един човек" и "лебедова песен на остатъците от демокрацията", като призоваха руската делегация отново да бъде лишена от правото да гласува в Съвета на Европа. Право, с което режимът-агресор бе санкциониран след анексията на Крим. Правителствата на Германия и Франция призоваха за остра реакция след фалшивия вот в подкрепа на Путиновата конституция.

Венецианската комисия към Съвета на Европа, чийто член е Русия, също не смята за законосъобразни промените в Конституцията на Руската федерация, след като тези промени не гарантират прилагането на решения на Европейския съд по правата на човека.
Путиновият режим си позволи да включи във фалшивия си референдум жители на окупирания Крим и от територията на незаконните формирования, наречени Луганска и Донецка «народни републики» (ЛДНР). Представителят на ЕС по външната политика и политиката за сигурност Петър Стано коментира незаконното гласуване в Крим и "ЛДНР", като за пореден път обяви, че 

Обединена Европа не признава анексията на Кримския полуостров и окупацията на Донбас от Русия

 Поради което притежателите на руски паспорти, издадени от «ЛДНР», не се признават за участници в руските федерални избори и поставят под въпрос резултатите от «общоруския» вот.

Конституционният «референдум» разголи още един политически провал на Вл. Путин и на най-близкото му обкръжение. Операция «Наследник» също завърши с неуспех, след като Путин не получи гаранции за личния си имунитет след изтичане на законния му (шести, както при Лукашенко) президентски мандат. Затова «националният лидер» реши еднолично да подсигури физическото и политическото си оцеляване през следващите 15 години.

Провалът на "енергийна суперсила"

Завършването на строителството на «Северен поток-2» и (не)възможната му експлоатация ще донесат още по-големи загуби на руския монополист Газпром. Според прогнози на Bloomberg, към края на годината положителното салдо в бюджета на Газпром щяло да  бъде най-малко 10 млрд. доллара. Но тенденцията към спад на печалбите и рязък растеж на непродуктивните разходи е очевидна. През 2020 г. спадът на общите печалби достига 50 % в сравнение с предходни години. Доставките за европейските пазари падат с повече от 20 %, а перспективите са още по-песимистични.

Точно в този момент капитанът предложил рестарт на системата...

Путин загуби и енергийната война, която подхвана преди 13 години. Планът за създаване на "енергийна суперсила", обявен през 2007 г., даде фира. Въпреки оптимистичното начало. Тогава Газпром изнуди Украйна, Беларус и дори Полша да подпишат изгодни за Русия дългосрочни договори за доставка и транзит на газ. Путиновите енергийни дипломати принудиха Украйна да удължи договора за наем на военноморската база в Севастопол, която бе превърната в командно-щабен център и в изходен рубеж за окупацията на полуострова, за военни експанзии към Грузия, Украйна, Сирия и Либия.
Сега търсенето на руски газ в Европа достигна минимални равнища. По време на карантината срещу коронавируса Газпром бе принуден да свали цените, за да продава поне някакви количества газ. Към края на лятото съоръженията за съхранение на газ в Европа бяха запълнени почти до 100 %, след което цените на руския природен газ може да повторят историята на американския нефт WTI и да влязат в низходяща спирала. След края на карантината предстои продължителен и бавен процес на възстановяване на търсенето, тъй като водещите европейски икономики загубиха от 7 до 12 % от БВП.
В момента цените на газ по дългосрочни договори с руския Газпром са изключително неизгодни. През май на европейския пазар цената за 1 000 куб. м достигна 40-45 долара, докато Русия доставя газ за съюзническите Беларус и Армения на цена от 130-150 долара за 1 000 куб. м. 
Изграждането на всички руски "потоци" ще струва най-малко 100 млрд. долара. Милиарди, заровени в земята или потопени в несигурни морски дълбини. Докато Газпром не успява да използва дори наличния капацитет от тръбопроводи и хранилища. След като подписа договор с украинския оператор на GTS за изпомпване на 60 милиарда куб. м през 2020 г., Газпром не използва дори половината от заплатения капацитет. 

Газопроводът «Син поток», предназначен да пренася газ към Турция, веднага след пускането на «Турски поток» бе затворен уж за «профилактика». Което по-скоро говори за отказ на Турция да се съобразява с политиката на Газпром за задължително изкупуване на предварително договорени обеми от синьото гориво. Пред Газпром и пред Путин все по-често ще възниква въпросът, който шопът от българските вицове би формулирал така: «Оти ги фърлихме милиардите?!»

«Не щем ви ни меда, ни жилото!» 

Наред с отравянето на Навални руската политическа бетонобъркачка забърка тежък дипломатически гаф, който заплаши да я лиши от последния й истински съюзник на Европейския континент. Подразнени от хода на преговорите във Вашингтон между сръбския президент Александър Вучич и косовския премиер Авдула Хоти и от вероятния успех на американската дипломация, руски политици изразиха несъгласие със сръбската „капитулация” пред САЩ. Хлевоустата говорителка на руското външно министерство Мария Захарова, която винаги ми напномня незадоволена коза, си позволи да приравни сръбския президент с героинята на Шарън Стоун от филма „Първичен инстинкт”, където сексапилната Шарън размяташе крака пред полицейските следователи, без да й пука, че няма долно бельо. 
Присмехът улучи болно място, защото Вучич направи разумни и прагматични ходове, но бе подложен на унизителни нападки от комунисти и от крайни сръбски националисти.
"Това е добро споразумение за Сърбия," резюмира Вучич. “Не е тристранно споразумение. Разликата е важна. Това е споразумение, което Сърбия е сключила със САЩ, а третата страна не е призната за субект на международното право, което е важно за нас”.
Сърбия ще поеме контрола над мощната ВЕЦ “Газивода”. САЩ се ангажират да инвестират милиарди долари в изграждането на магистрала и железопътна линия по отсечката Ниш-Прищина, които ще свържат Косово с централна Сърбия и икономически ще подпомогнат косовските сърби. Вашингтон установява и закрила над обектите от сръбското архитектурно наследство.

Снимката, която разгневи Марфа Захарова

В такъв важен момент да нанесеш удар в гръб на последния си съюзник е нещо повече от подлост. Глупост е. Простотия. И пълна неадекватност. Сръбската дипломация побесня. Изредиха се ноти, обяснения, закани. Сърбите заплашиха, че развалят оръжейните си сделки с Руската федерация. «Не щем ви нито МиГ-овете, нито «панцирите!», изреваха проправителствени медии.
Веднага 

Путин и Лавров се втурнаха да се извиняват на Вучич

 В лични телефонни разговори го увериха колко мила (винаги) им е била Сърбия. Припомниха му «велики» мигове от общата история на двата «братски» народа. (Мигове, сътворени за сметка на млада и все по-малка България). Скандалът засега бе потушен. Но неприятният спомен остава. Като в стария еврейски виц. Фактът, че Захарова запази работното си място означава, че изявлението й е било предвалително съгласувано с Кремъл.
Поредният гаф на руската дипломация, която на Балканите и навсякъде по света се е държала като слон в стъкларски магазин, още веднъж напомня, че изразът «Не ви щем нито меда, нито жилото!» не е български патент, а сръбски. Преди нас сръбски патриоти, разгневени от попълзновенията на руските «братушки», са изкрекли и записали тази историческа фраза, харесана и взета на въоръжение от български родолюбци в края на ХIХ век. И приписвана на предателя Драган Цанков.
Думите «Не ви щем ни меда, ни жилото!» стават все по-актуални у нас след безкрайните руски хибридни атаки срещу българската държавност. 
И особено след официално обявеното създаване на уникална антибългарска путинстка партия на българска земя.