Капитан I ранг о. з.  Васил Данов

Това не е моят протест.

През 2013 г. няколко месеца участвах в шествията срещу червено-депесарско-атакаджийското правителство на Орешарски, но днес няма да тръгна след „красивите, млади, умни, успели българи”, дошли си за малко от Западна Европа, колкото да подредят „тази кочина”, наричана от някои Родина.

„Те знаят, те могат. Бъдещето им принадлежи.”

Сигурно е така. Но засега виждам друго. Виждам хиляди млади човешки същества, 

засмукани от масовата психоза на бунта, на колективната лудост

„Да разбием врага!”, „Да изгоним мутрите, пък после ще му мислим!”, на псевдореволюционния кипеж на „антифашистката бурбъ”, в който някога са били въвлечени техните баби и дядовци, майки и бащи. 

Виждам жертви на болшевишки мантри от рода на „Да строим живота нов със другаря Димитров!” и „Елате, хиляди младежи!”. Майка ми, Бог да я прости, нявга е пяла тези песни и е изкарвала по норма и половина като бригадирка на Хаинбоаз. Срещу паничка прокиснал боб и къшей корав хляб. Но когато „вождът” Димитров дошъл при тях и им рекъл, че строят не само някакъв проход, а градят „бъдещето на социалистическа България” и майка ми, и хилядите други чеда на селска България са били готови да копаят камъни още месеци наред без храна и без почивка.

В днешните протести съзирам достатъчно прилики, но и чувствителни разлики между онези 404-дневни шествия срещу кликата на БСП-ДПС-”Атака”, които в крайна сметка доведоха до падането на Лъжливото Орешарче.

В чий интерес вървят и скандират хилядите млади, образовани и неопетнени европейски българи? Или поне българи, учили и работили в Западна Европа.

Тогава, през 2013-а и 2014-а, поривът на протеста бе срещу „проклятието ДПС и изчадието Пеевски”, срещу опитващия се да възкръсне столетен червен вампир и срещу рубладжийската псевдодясна фалшиво-патриотарска еднофайтонна и файтонджийска бандичка „Атака”.

Зад плакатите  на протеста надничаха недоволните от Костинбродската измама на Мая Манолова, на ДПС и на Бареков гербаджии (ограбени с 11 % според последстващи социологически сондажи) и на десните сили, които щяха да влязат в следващото правителство на Борисов под името Реформаторски блок. Блок, комуто не бе позволено да извърши каквито и да било реформи.

Тогава президентът Плевнелиев дискретно подкрепи протеста на „красивите и умните” от площадите на повечето големи градове, разграничи се от костинбродските мошеници, но не напусна полето на конституционните си правомощия с пряко участие или с незаконни ангажименти към бушуващата улица.

Кога построихме „капитализъма”, кога тръгнахме да го рутим?

Днес нявгашните „красиви и умни” са остарели с цели седем години. „Уви, не времето минава, минаваме ние!” възкликва преди пет века френският поет с балкански корени Пиер дьо Ронсар. 

Вероятно повечето о. з. протестиращи вече не сме толкова красиви. Но се надявам да не сме оглупели повече от нормалното. Толкова оглупели, че да не забележим как отстрани по тротоарите на протеста или в самите редици на гневните граждани често се намъкват стари хиени като Мая Манолова и Пикаещият във фонтани, „Добрият Вълк” Лупи, Костя Копейкин, други рублояди и цялата руско-съветска сволоч. 

Да, това е същата Мая Манолова, която през 2013-а предложи кандидатурата на Пеевски за шеф на ДАНС, после бе издигната от ГЕРБ за омбудсман, после се изправи на кметски избори срещу ГЕРБ и подаде съдебна жалба срещу Фандъкова, а днес за пореден път вее байраци срещу Борисов.

Има и нови лица: отровното левичарско трио и агент „Сашо 11”, дистанционно управляваните от Дубай гангстерчета на др. Череп, разни дребни и по-едри хулиганчета, които се чувстват велики само когато се сбият с полицията или извъртят посоката на шествието натам, накъдето им е наредил навигаторът.

Сега имаме и друг държавен глава, който 

потъпка конституционните си задължения,

открито призова към оставка на правителството и на главния прокурор, издигна пролетарски юмрук като оживяла скулптура от паметници на Ленин, на Съветската армия или от „братска” могила на шумкари-главорези.

Остава и главният въпрос: какво очакваме като резултат, ако исканията на протеста напълно се сбъднат? Ако правителството подаде оставка, парламентът се разпусне, а Висшият съдебен съвет гласува главният прокурор да напусне поста си?

Според един от мрачните сценарий, при подобен развой настъпва златната есен на "патриарха" Радев, чието служебно правителство вече е договорено и утвърдено в пълен състав. И чиято единствена задача ще бъде да подготви, да извърши и да отстои резултатите от такива ”свободни и честни” избори, след които ще плачем и за Борисов, и за „другаря” цар. И даже за тройната коалиция. 

Защото зад юнашката осанка на съветския льотчик и на Корнелия (Александра) Нинова (Колонтай) надзъртат най-смелите проекти на ген. Решетников, на КГБ, на ГРУ и на Шесто от ДС.

Наднича нова отровна коалици на БСП и ДПС, на „патриотични” копейкаджии и на още по-патриотични „а-бе-ве”-та, които няма да можем да изгоним и с въоръжено въстание. 

Защото и президентът, и главният прокурор, и правителството, и Конституционният съд, и Светият синод ще бъдат техни.

Защото ще бъдат бетонирани с парламентарна и извънпарламентарна коалиция, която сега загрява по софийските улици и ежедневно скандира „Мутри, вън!”, „Смяна на системата!” и „Всички да се махат!”.

Зад открити и маскирани лица на юнаци, дошли само „да ги метем тия, па се връщам у Щатите!”, надзърта нов кабинет ”проф. Беров” или „доцент Орешарски”, с експерти от „отровното трио”. С „независими”, млади, политически необвързани експерти, завършили престижни западни университети. В чиито биографии съвсем „случайно” са оставили гените си деди и бащи-активни борци, бащи и чичовци-първи и втори секретари на окръжни и на градски комитети на БКП, агенти на Първо главно и на РУМНО, средна и висша номенклатура от външнотърговски и оръжейни фирми на НРБ, поетични и прозаични отрочета и племенници на социалистическия реализъм. 

Преди да се оттегли в полите на Витоша или в Боровец червената олигархия проводи децата си да се образоват в Кеймбридж и Оксфорд, в щатски и нидерландски университети. И сега те, отрочетата, искат да подредят страната си не толкова според стандартите на ЕС, колкото според виденията на левичарските, леволибаралните и неомарксистките професори, от които бъка и в Западна Европа, и в САЩ. 

Отрочетата вече са толкова напред с материала, че открито зоват за „демонтаж на капитализма”. За ново ляво-либерално, социал-левичарско и неомарксистко общество, където американски чернокожи марксисти ще се прегръщат с десни путински православни консерватори, със сръбски национал-радикали, с латиноамерикански геваристи и с италиански крайнолеви папуняци.  

Които смятат, че ако не споделям визията им за бъдещето на България и на света, значи съм безнадеждно остарял, изостанал, ретрограден гербаджия. И учтиво ме канят 

да се обеся с розово въженце, на което пише „ляволиберална лезбо-гейско-транссексуална демокрация”

Засега не приемам поканата им. Не ги припознавам като предвестници на светло бъдеще за страната ни и за Човечеството.

За първи път от две десетилетия не приемам и поканата на някои десни партии, които ме викат на маскен бал с коктейли „Новичок” и водка „Столичная”. Където под звуците на Втория валс на Шостакович ще танцуват др. Радев, Решетников, Нинова, Мая М., Р. Овч. и Р. Геч., Доган паша и патриотар-ченгета, нови и до болка познати родоотстъпници.

Мерси. 

Мрачните сценарии имат свойството често да се сбъдват. В рода ми за последните 80 години трима души са се обесили. Нося част от кармата им. Но все още не планирам да се беся.

Може би ще се срещнем на следващите протести.