Огнян Минчев

Докато в ежедневна - нормална ситуация дрънкането на оръжия от двете страни на "Дондуков" може да се окачестви като обикновена - "българска работа", при днешните обстоятелства този разнобой е опасен и той носи трудно предвидими 

отрицателни последствия

 Спазването на ограничителните мерки на извънредното положение не може да бъде обект на състезание между институциите и техните представители. Това е въпрос на здрав разум. Далеч съм от мисълта да заемам едната страна в този опасен спор - тази на правителството и премиера. Официалните позиции на изпълнителната власт могат да бъдат критикувани и да се иска тяхното оптимизиране - по въпроса за тестовете, за мерките на налагане на социална изолация, за икономическите мерки и тяхната дългосрочна адекватност, и т.н. Но тази критика може и трябва да идва от експерти, от информираното обществено мнение, и тя трябва да има една цел - да оптимизира управлението в тази ситуация без аналог в новата история на България и на света. Напълно е неприемливо държавният глава, който има ясно определени конституционни пълномощия, да упражнява своята институционална власт за да лансира алтернативна визия за управление на извънредната ситуация. Да не говорим за това, че тук не става дори и въпрос за визия. Става дума за 

банално бърборене на досадни труизми

 Сякаш някой от нас е останал незагрижен от икономическите последствия, от натоварването на здравната система, от недостатъчния обхват на мерките за спасяване на стопанството. Радев трябва да спре да говори банализми. Въпреки, че ще му бъде трудно да говори нещо друго.
Но каквито и възможности да има за оценка и реакция на извънредната ситуация, той е президента на България. Струва ми се крайно належащо изпълнителната власт, както и другите институции на властта у нас да интегрират президента в процеса на обсъждане и вземане на решения по кризата с епидемията, за да предотвратят правенето на политика - в най-лошия смисъл на тази дума - по извънредните обстоятелства, в които живеем. Напълно е възможно премиерът да не понася президента и обратното. След като са застанали на своите позиции - длъжни са да си сътрудничат, в рамките на своите пълномощия. След като се оказа възможно медицинската експертна колегия почти изцяло да бъде привлечена и интегрирана в процеса на управление на кризата, редно и възможно е това да се направи и със самия президент.

 Президентският офис е едно странно място - полупразно, спокойно, застояло... Изборът за президент на човек, който е в разцвета на силите си - за да може да спечели народния вот - и изтласкването на избрания президент в позиция на практическа политическа незаетост е водило неведнъж отношенията между институциите до криза. Днес 

не можем да си позволим още една криза

 Аз бих искал да видя българските институции и техните представители обединени зад една стратегия и политика за справяне с кризата на епидемията. В свободното си време - могат да скърцат със зъби. Като официални представители - не. Държавното управление не е Фейсбук.