Андреас Клут, Bloomberg 

Неуспешен блицкриг и преход към война на изтощаване 
Три месеца след непровокираното нападение на Русия срещу Украйна, войната навлиза в нова фаза. Тази промяна изисква от всички участници — Кремъл, но също така Киев и неговите съюзници от Запада — да преосмислят сценариите, целите и стратегиите си.
За агресора, както изглежда, всички възможни сценарии за изход от ситуацията съдържат елемент на ужас — признак за това какъв колосален гаф направи Москва. За защитниците мнозинството от сценариите са също толкова ужасни. Но един предлага светлина в тунела.
Първата фаза на войната, която започна на 24 февруари, можем да наречем „Шок без трепет“. Президентът на Русия Владимир Путин заповяда на своята армия да нахлуе, да бомбардира и да унищожи Украйна от всички страни, а също така да убият колегата му в Киев. Шокирайки украинците, Путин разчиташе да предизвика у тях благоговеен трепет.
Вместо това те станаха нация от герои, от Зеленски до всеки мъж, жена и дете, които пожертваха себе си и заедно се опълчиха на руския натиск.

Символ на волята на страната за съпротива стана Азовстал в разрушения вече Мариупол, който украинците защитаваха на живот и смърт.

Този етап приключи през май. Разбирайки, че войната няма да бъде нито бърза, нито лесна, Путин заповяда на своите войски да се съсредоточат върху превземането „само“ на изтока и юга на Украйна. 

Русия концентрира своята огнева мощ за нова и по-целенасочена атака. Украйна се готви да даде отпор, разчитайки на оръжията и боеприпасите от Запада.
По този начин Фаза 2, най-вероятно, ще бъде по-малко динамична и по-тежка — по-малко ще прилича на блицкриг и повече на война на изтощение, напомняща окопите на Първата световна война. Предполагам, че всяка от страните ще завоюва, губи и отново отвоюва територии в безконечен сблъсък на волите, което ще доведе само до тотално разрушение.  

Сценарии с победа на Украйна и Русия и патова ситуация

 Как тогава би могла да изглежда Фаза 3 и, в крайна сметка, краят на войната? Решителен военен изход изглежда малко вероятен и, може би, дори нежелателен.
Ако руснаците „победят“, тоест, ако те разгромят украинската армия, те ще разчленят или ще ликвидират Украйна като страна и ще подчинят по-голямата част от населението и.

Но руснаците не могат да го направят, защото Украйна всеки ден получава все повече и повече оръжия и боеприпаси и ще устои.

Ако украинците „победят“, те ще отблъснат руснаците, зад линията на фронта , на която руската армия беше на 23 февруари.

Но това би бил катастрофален провал, който Путин не би могъл да скрие от своето население. Той ще се страхува за своето политическо и физическо оцеляване, което ще формулира като „екзистенциална заплаха за руската държава“. Това е сценарият, при който той може да предприеме нанасяне на тактически ядрени удари дотогава, докато Украйна не се предаде.
Това би бил най-лошият от всички варианти, в който е вероятно да бъде въвлечен и Запада. Но аз не мисля, че ще се стигне дотам, защото украинците, най-вероятно, въпреки всичко няма да успеят да изтласкат руските войски. За да избегне този сценарии, Русия все още може да мобилизира твърде много конвенционални военни сили.
По този начин, в най-вероятния сценарий, войната ще се проточи и все повече ще се превръща в патова ситуация. 
Това също би било катастрофа и за двете страни.
Голяма част от Украйна ще бъде разрушена, а други райони няма да може да бъдат възстановени. Милиони украински бежанци, основно жени и деца, няма да могат да се върнат и ще се наложи да започнат нов живот в Западна Европа и други страни. Украйна, даже да получи многомилиардна помощ от Запада, така и няма да може да се развива.
От друга страна Русия за неопределено време ще остане изолирана от международната общност. Останалата част от Европа постепенно ще отвикне от нейните изкопаеми горива, като по този начин ще се затвори паричният кран на Кремъл. Технологии и производства няма да стигат до Русия, а хората и ще я напускат. 
Страната ще се превърне в мизерстваща, тоталитарна антиутопия.

Сценарият на взаимните отстъпки

 Затова рано или късно пълното изтощение ще подтикне и двете страни към преговори. Както винаги, всеки ще се опита да започне преговори запазвайки колкото е възможно повече територии, което ще направи „военната подготовка“ още по-варварска и кървава. След това ще последват взаимните отстъпки.
Каквото и да казва сега Киев, не може да се очаква връщане на Крим, Луганск и Донецк. Путин анексира пръв и призна независимостта на „Л/ДНР“ като „народни републики“ с очевидната цел да ги погълне. 

Той не може да се откаже от тях и, както преди, ще заявява за победа на територията на Русия. Но Киев трябва да настоява да запази черноморския си бряг, иначе Украйна в дългосрочна перспектива ще се окаже без излаз на море и беззащитна.

Където и да премине последната линия на фронта,

реалният въпрос се състои в това как ще изглежда прекратяването на огъня,

примирието или прекратяването на бойните действия.

Един възможен вариант е корейският модел. Както и на полуострова от 1953 година, няма да има никакъв мирен договор, а само взаимно отчаяние, което ще доведе до прекратяване на военните действия, разделени от демилитаризирана зона.
Но такъв изход би бил много по-безперспективен за Украйна. Както и в случая с Южна Корея и тя ще бъде постоянно заплашвана с ядрено оръжие от тоталитарния си съсед.
Южна Корея, за разлика от Украйна се намираше под пряката защита на САЩ и постепенно се превърна в блестяща икономически и културно държава. Но на Украйна в това отношение явно ще и липсва защитата от НАТО, защото Западът иска да избегне Трета световна война.
Друг сценарий е финландския модел. Във Зимната война от 1939-1940 година Финландия спира съветското нахлуване и запазва своята независимост в замяна на отстъпки на част от териториите си на СССР. Но този успех е постигнат с цената на компрометиране на суверенитета и: тя се превръща в неутрална буферна държава, която координира своята външна политика с Москва — квази-независимост, унизително наричана „финландизация“.
С течение на годините Финландия се превърна в „история на успеха“. Тя има силна национална идентичност, обича свободата и е готова да се бори за нея. След студената война тя влезе в ЕС, а през тази година, най-накрая, тя почти сигурно ще стане член и на НАТО. Затова в дългосрочна перспектива финландският е по-перспективен за Украйна, отколкото корейския или който и да било друг модел.
И все пак на украинците, както и на фините по време на студената война, вероятно, би им се наложило да чакат десетилетия. На Зеленски или който и да било друг политик би било невъзможно да „продаде“ това на травмираното население, жадуващо справедливост.
Разрушителната реалност на путинската война се състои в това, че в обозримо бъдеще тя може да доведе само до хаотични и трагични последици. Ще се реши малко или нищо.
Успехът, като такъв, ще бъде в избягването на още по-лоши катастрофи.
Превод: Faktor.bg