Илиана Славова

Столичният кмет Васил Терзиев оттегли заповедта си за отмяна на конкурса за възстановяване на Войнишкия паметник пред НДК. Нетипично за него. Няма и седмица откакто новината за скандалното решение взриви общественото недоволство, а му се наложи да отстъпи. 
Както и да тълкуваме последния развой на събитията, това е 

победа на историческата справедливост и гражданската съвест

 Обществената съвест. Тази на Терзиев е с доста спорна жизнеспособност, ако съдим по видяното през последната година, откакто го огря политическото слънце.  
Макар че е извървян половината път. Заповедта е оттеглена, но засега няма официално решение за връщане на процедурата по възстановяване на мемориала. Възможно е кметът да шикалкави, както направи при казуса с движението пред НДК – новата организация е отменена от съда, но никак не се чувства длъжен да възстанови предишното положение. 
Но все пак, Терзиев натрупа горчив опит от тази предходна битка с гражданското общество. Двумесечното заинатяване за организацията на движението го компрометира дори в очите на хора, които са гласували за него. Получи шамари от не една институция – Административния съд на София, ВАС, МВР, Пътната полиция. Всичките му претенции за експертност, „готов екип“, законност, диалог с гражданите се стопиха – дори по-бързо от ноемврийския сняг, с който не успя да се справи. Терзиев видя, че 

губи тази битка, 

независимо от усещането си за надмощие, натрупано през годините с помощта на старите ДС връзки. И е изправен пред още едно такова поражение. 
Победителите в конкурса за възстановяване на Войнишкия паметник също заявиха, че ще отнесат въпроса до съда. Дали кметът иска ново институционално фиаско? Имиджовото вече е факт. Опита се да намали щетите, споменавайки че и неговият прадядо е воювал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, бил тежко ранен. Напразно усилие. Особено на фона на масираната кампания по време на изборите, в която щабът му повтаряше, че не е важен (ДС) произходът му, а политиката, която ще води. И нея гледаме. Само че тя е 

по рецептите на ДС, 

няма и помен от духа на войните за национално обединение от второто десетилетие на миналия век. Нито от обещанията, с които поиска доверието на избирателите. В избора между несъвместими лоялности Терзиев остана верен на подходите и духа на ДС.  
Дали сега ще извърви и втората част от пътя – да отмени официално злополучното си решение?   
Опозицията в СОС в лицето на ГЕРБ-СДС със сигурност няма да го остави на мира. Няма да мълчи и гражданското общество
Трябва да сме наясно, че има още един фактор, от който ще зависят следващите му стъпки – може да е решаващият. Идват нови избори. Политическите сили, които го издигнаха, неизбежно споделят щетите от арогантността и управленските провали на Терзиев. Много от техните избиратели са посветили живота си на битката за демокрацията и историческата истина. А получават това. Ако кметът на София не бъде озаптен, партиите зад него са обречени на срив  точно в столицата, която смятат за свой бастион. Няма как да не са реагирали(виж позиция на Елисавета Белобрадова – ПП-ДБ, б.р.), макар и въпросът да не е сред темите на медийния мейнстрийм. А и това далеч не е единственият случай, при който той се подиграва с гласоподавателите им. (Да напомняме ли жеста му към руската посланичка Митрофанова в деня на съветската армия?) 
Терзиев просто не може да си позволи продължаване на 

конфронтацията с избирателите, 

чиито гласове го направиха кмет. Не заради морални скрупули (каквито очевидно няма), а защото партиите, които го издигнаха, ще трябва публично да се дистанцират от него, за спрат отлива на избиратели. Дали е готов да понесе подобен политически линч? Особено с оглед на това, че амбициите му изглеждат доста по-големи от един кметски мандат. 
Вероятно ще  бъде принуден да отмени окончателно решението си за прекратяване на процедурата за мемориала. Губи и тази битка, точно както управленският му произвол няма шанс по казуса с движението. Във всеки случай и политическата, и гражданската бдителност трябва да останат будни. Демокрацията е всекидневно усилие. Още повече ако насреща стои властник с антидемократични рефлекси.