Елисавета Белобрадова
Кметът на София е взел решение да прекрати конкурса за възстановяване на Мемориала на загиналите войници от Първи пехотен софийски полк и Шести пехотен търновски полк, а вчера обяви, че тепърва ще мисли - как да постъпи.
За мен като гражданин това е проблем и затова се възползвам от свободата си да обясня защо:
1. Мемориалът е знаков паметник на българската военна слава и символ на свобода и смелост. Поради точно тази причина е първо обруган, а после и разрушен от комунистическата власт, за да не помним, кои сме и на какво сме способни. На негово място идва най-злощастният пример за монумент, наричан с ужасни имена от почти всички софиянци.
2. Възстановяването на мемориала беше бавено с години и години от миналите управи на града, но най-сетне се стигна до някакво решение, за което бяхме щастливи, проведе се процедура и тя беше към финала си... за да потъне отново в пясъка.
3. Лично аз чаках години, за да бъде възстановен този мемориал точно какъвто е бил, защото основната му стойност е възстановяването на честта на поруганите и забравени имена, изписани върху него.
Решението, което е взето, идва изневиделица. Липсата на комуникация не просто създава напрежение, а произвежда политически проблем, въпреки обясненията и паметта на героите ни ще стане
дъвка за политическа злост
Никой не разбра откъде и как този проект стана неприемлив, несъвременен, неподходящ и въобще, започна да пречи.
След толкова години и надежди, че ще мога да ида с децата на мемориала и да им разкажа как сме били достатъчно достойни да изградим наново разрушеното от тоталитарния режим, този момент се отдалечава, а и може въобще да не настъпи, ако бъде взето съвсем друго решение.
А що се отнася до аргументите, че ни трябвало нещо модерно, би било редно да възстановим мемориала и да съобразим цялата среда около него, така че да бъде и хубаво и съвременно, като във всяка произволна европейска държава.
И най-мъчното е, че живеем в страната на съветските тоталитарни паметници, които се извисяват навсякъде из страната - символ на страдание и нищета, и дори не съумяваме да вдигнем наново един паметник, разрушен от същия този тоталитарен режим.
"...и те за теб достойни, майко, бяха...", ние да му мислим.