Андрий Попов, Униан

Издирваният от Международния наказателен съд престъпник Путин подсили поредния си ултиматум към Запада за Украйна (и той беше адресиран не към Киев, а именно към Вашингтон и НАТО), като отправи заплахи за предоставяне на оръжие на трети страни, които да могат да нанесат удари срещу чувствителни за Запада обекти.

Това действие не е активно, а реактивно – тоест, реакция срещу увеличаването на западната помощ за Украйна, заради което руското "решително настъпление" се провали без да постигне нито една от стратегическите си цели.

Окупаторите страдат от недостиг на техника, 

а през последните седмици в "блатния" (руския – б. р.) сегмент на мрежата Телеграм зачестиха жалбите по отношение на снарядите – както за количеството, така и за качеството им.

"Тлъст" бонус към военната подкрепа за ВСУ от страна на Запада е доста мощният пакет антируски санкции от САЩ, който вече е приет, както и този от ЕС, по който наскоро беше постигнато съгласие. И двата са насочени срещу "търговската империя" на Русия в сянка, която осигурява "паралелния внос" и експорта на руски суровини, заобикаляйки предходните санкции. Тоест, удря Русия много болезнено, макар и не мигновено.

Как може да отговори на всичко това автократът Путин? Правилно – отива на Изток. В крайна сметка, ако за нещо не ти се отваря парашутът на Запад, търси начин 

да „подлееш вода" на западните партньори на Изток,

 където те също имат интереси.

Кремълският цар, като класически "хулиган" на района, винаги търси възможност за шантаж и заплахи, също и за провокации. Това на дипломатически език се нарича "стратегическа неопределеност" – когато опонентът ти не знае доколко си зле с главата и наистина ли ще преминеш поредната "червена линия".

Сега Кремъл тъкмо премина поредната такава "линия", като възстанови не само икономическите, но и военно-промишлените отношения със Северна Корея, на която са наложени всички възможни санкции и ембарго, включително от ООН. Доколко е умопобъркан управляващият там режим личи най-малкото от факта, че всички тези ограничения срещу Северна Корея навремето бяха подкрепени дори от късния СССР и Поднебесната, които са и създателите на това политическо "чудовище" на Корейския полуостров. 

Руският диктатор заедно със знаменитото си куфарче (за анализи и ядрени удари) посети и Виетнам, който също би трябвало да е антизападен заради Виетнамската война. Макар че там сега всичко е значително по-сложно.

Визитата на Путин в Северна Корея се превърна в апотеоз на "съветското" –  режимът на династията Ким е заседнал в периода на гражданската война в Корея от 50-те години и е попил всичко "най-добро" и от Сталин, и от Мао Дзе Дун: безумен култ към личността на вожда, култ към ракетите и култ към индустриализацията.

За ХХІ век всичко това изглежда като рудимент от отмряла епоха, но на Путин с неговото "можем да повторим" точно това му е нужно. Сега издирва именно такива режими, които са заседнали в миналото – та нали и той самият потъва в миналото заедно с цяла Русия.

Основното, което има Северна Корея, това са камарите много стари оръжия и снаряди, произведени по съветските стандарти. Те са съвместими с руските оръжия, които са просто модернизирани съветски модели. Тъй като Русия отдавна е разконсервирала танковете от 50-те и даже гаубиците от 40-те години, тези стари корейски арсенали са подходящи. 

Според медийни публикации, през миналата и тази година Северна Корея вече е предала на Кремъл от 2 до 5 милиона стари снаряди и около 200 балистични ракети, съвместими с комплексите "Искандер". Всичко това лети лошо, не винаги улучва целта, а когато я улучи не винаги се взривява, (ако се вярва на самите руснаци), но то е в големи количества. Бяха големи...

В крайна сметка Северна Корея, макар да се готви постоянно за война с Южна Корея, има значително по-малко арсенали, отколкото СССР. С оглед на динамиката на доставките на снаряди за Русия, тези обеми постепенно се изчерпват. А без тези снаряди руската армия ще се върне към състоянието, предшестващо въстанието на "Вагнер" и знаменитото 

"Герасимов, Шойгу – къде са ми снарядите?!",

 изречено от Пригожин.

И ето че, съдейки по всичко, Путин е направил на Ким предложение не само за покупки на стари снаряди, но и за производството на нови. Плюс различните икономически сделки, които дават на Кремъл достъп до севернокорейската мрежа за контрабанда и заобикаляне на санкциите, а на самите севернокорейци се дава шанс да заздравят икономиката си. Нещо повече,  руснаците вероятно ще помогнат на Северна Корея за програмата ѝ за шпионски спътници, а може би и за ядреното оръжие. Интересно е наистина как Кремъл ще направи това, след като два от три негови спътника се оказват неизправни, но независимо от всичко има договорка.

Важна е и точката за 

"огледалната помощ",

 помощ в случай на нападение от друга страна. Защото от една страна това е заплаха срещу Запада: "Ако изпратите в Украйна военни консултанти, то и ние ще изпратим свои в Северна Корея, Куба и при други неадекватници." 

От друга страна, всякакви гаранции за изолираната Северна Корея я тласкат към по-мащабни провокации срещу Южна Корея, Япония и САЩ. Всъщност в това и се състои основният шантаж и ултиматум на Путлер.

Южна Корея и Япония го възприеха именно така и – също огледално, заявиха, че засилват подкрепата за Украйна.

Наистина, японците засега се ограничават с нови санкции (и което е интересно – срещу китайски компании). Южнокорейците се показаха по-решителни, но има важен нюанс. Там "решителен" е прозападният президент, но парламентът се контролира от Демократическата партия, която е малко "орбанистка" – тоест, често повтаря тезите за псевдомир, подобни на изявленията на Орбан и други "неутрални" политици. Впрочем, директната заплаха от Северна Корея, която Русия подсилва, може да повлияе на мнението им.

Между другото, как гледат на всичко това китайците? Предпазливо. В крайна сметка Северна Корея за тях не е някакъв удобен и послушен миньон, като Лукашенко за Путин, а 

бясно куче на каишка, 

което по принуда трябва да бъде хранено, но само през оградата. Защото би ухапало и стопанина. Именно затова Китай десетилетия наред блокира всякакво технологично развитие на Северна Корея, не благоприятства модернизацията на армията ѝ и подкрепи ограниченията, наложени от ООН на Пхенян. За Поднебесната тази страна е само буфер по отношение на прозападната Южна Корея, нищо повече. 

Защо тогава китайците допуснаха Кремъл да започне да усилва режима на Ким? Защото Путин отново сподели с тях територии и сфера на влияние. Този път – река Туманган. По тази река китайските плавателни съдове могат директно да стигат до Японско море, а не да "блуждаят" по обходни пътища през спорни акватории на други страни.

Китайците се опитват да си върнат контрола върху това стратегически важно устие още от 1860-те години, когато всъщност руснаците им го отнеха. Трябва да се отбележи, че именно в този район се намира езерото Хасан, за което някога СССР воюва с Япония.

Ким и Путин, ако се вярва на медиите, са предложили на китайците пълен контрол над тази река, възможност за разширяване на устието, за да могат през него да преминават големите китайски кораби, и дори са се съгласили да разрушат моста, съединяващ Северна Корея и Руската федерация, а след това да построят по-голям и по-висок (за да не пречи на всички тези китайски кораби).

Тази информация се потвърждава косвено от факта, че на 14 юни кораби на китайската брегова охрана преминаха през устието на реката. Достъпът до тази река ще осигури на Китай 

печалба от около 600 милиона долара годишно

 А и самият факт, че Китай си връща контрола над реката след 150 години, значително укрепва имиджа на Си Дзинпин. Особено на фона на заплахите срещу Тайван и опитите да превземе морските проливи чрез изграждането на насипни острови.

Впрочем, за островите. В региона активно ги "насипва" не само Китай, но и Виетнам – точно за да не преминат тези акватории към Китай. Това е същият този Виетнам, към който Путин отпътува след Северна Корея.

Тук е важен контекстът. Поднебесната някога помогна на виетнамците във войната срещу САЩ и другите западни страни, но после самите китайци се опитаха да завземат Виетнам под предлог "спецоперация" за защита на етническите китайци (войната, започната от Путин срещу Украйна, е пълно копие на тези събития). Заради тази загубена война китайската икономика пострада сериозно, а във "върхушката" беше извършена смяна на клановете.

Именно след тези събития, озовали се на крачка от пропастта, китайците "неочаквано" се отказаха да строят икономически комунизъм и преминаха към "държавен капитализъм", помириха се със САЩ и всъщност след това започна ерата на подема на китайската икономика, която, съдейки по всичко, другарят Си е решил да прекрати.

Виетнамците успяха да шамаросат едновременно двата хегемона – САЩ и Китай – именно благодарение на военната помощ от СССР. Само заплахата на Кремъл да открие втори фронт тогава принуди Китай да обяви, че са постигнати всички цели на спецоперацията и да се изтегли от територията на Виетнам с подвита опашка.

Затова от 1970-те години Виетнам е в списъка с най-големите купувачи на съветска военна техника. 

А на фона на намаляването на доставките от Иран и Северна Корея, където "излишните" запаси постепенно се изчерпват, доставките от Виетнам биха били много полезни за Русия.

Впрочем, въпреки договореностите за "сътрудничество в отбранителния отрасъл" между Путин и президента То Лам (назначен съвсем отскоро - през 2024 г.), едва ли виетнамците ще доставят нещо на Русия.

В крайна сметка след 2022 г. и претърпените от руското оръжие поражения, те започнаха да преминават на американско. Точно така стана. Ако по-рано те бяха ориентирани към СССР, за да балансират влиянието на САЩ и Китай, сега се преориентираха към стария си враг САЩ. 

Впрочем още на втория ден след визитата на Путин в Ханой пристига специален представител на Белия дом, което свидетелства, че Виетнам иска да балансира между двете страни, а не да подкрепя някого конкретно. Виетнам сега е своеобразна „тихоокеанска Турция" с куп икономически проблеми, експортно ориентиран (това е един от ключовите търговски партньори както на Китай, така и на САЩ) и с "многовекторна" политика.

Интересно е също, че според някои съобщения Виетнам тайно е станал участник в чешката инициатива за закупуване на снаряди за ВСУ. Разбира се, чрез посредници. И изглежда това е станало една от причините за разширяване на военното сътрудничество със САЩ.

Но с това добрите новини свършват, тъй като Виетнам, както и гореспоменатата Турция,

 зависи от руския газ

 По-точно – от собствения му газ, който се добива от руски компании. А и виетнамските компании не бягат от "паралелния внос“, подпомагащ Русия.

За влияние върху Виетнам усилено се борят всички ключови актьори на геополитическата сцена, а самият Ханой разиграва "златната си акция" и упорито се пазари. Да, нито Русия, нито Китай или САЩ при тези условия няма да получат на 100% това, което искат. Но тази многовекторност намеква, че непременно всеки ще получи по нещо – за баланс. Именно поради това на фона на визитата в Северна Корея пътуването на Путин до Виетнам изглежда „бледо", скучно и почти безрезултатно.

Правейки равносметка, виждаме, че Путин се опитва да обедини всички низвергнати от света и тези, които по-рано са били низвергнати (той е "историк" и винаги мисли с категориите на миналото), като създаде някакъв аналог – азиатски "анти-НАТО" съюз. Вярно, засега има резултат само по отношение на Северна Корея, а и той е не е много ясен, защото възможностите на севернокорейците не впечатляват особено.

Армията на "чучхе", която е с численост 1,4 млн. воини, на фона на вероятна война с южните съседи, няма да може да изпрати много оръжия и доброволци в редовете на руските войски като наемници. Но на думи всичко изглежда мощно, което е достатъчно за 

шантажиране на Запада

Виетнам от своя страна далеч не е страната, която беше през 1970-те, макар политическата криза там да дава на Кремъл възможност да използва местните "медведчуци" (производна от името на Виктор Медведчук, украински бизнесмен и политик, поставил се в услуга на Кремъл, наричан „кумът на Путин“ – б. р.). Това ще позволи на Кремъл не толкова да разшири, колкото да съхрани старите търговски отношения. Що се отнася до военната част, тук няма особено какво да постигне. Затова и в заключителната реч на Путин се наложи той да не разказва за договореностите с То Лам, а да развлича публиката с поредните басни за "превантивни ядрени удари".

Да, този воаяж на Путин се оказа по-резултатен, отколкото например пътуването до Узбекистан. Но трябва да сме наясно, че това е само една стъпка от подготовката на срещите на ШОС (Шанхайската организация за сътрудничество – б.р.) и БРИКС, които той планира да направи максимално антизападни в противовес на срещата на G7, която се проведе, и тази на НАТО, която предстои. Но за нас главното е, че това отваря нови възможности за Украйна и САЩ.

Американците активно се възползват от това. Въпросът е дали ще може да направи същото и украинската дипломация, която традиционно не е много силна в азиатския регион.

Превод: Faktor.bg