Димитър Попов

Удивителната новина че Слави Трифонов, на изпроводяк, ще иска референдум за президентска република, не развълнува особено политиците. Вероятно смятат, че самият Слави не е наред с главата и говори глупости, а също че Конституцията не позволява референдуми за държавното устройство, и освен това такова изявление не прави Румен Радев, който разполага с цялата власт в страната, а един човек, който няма 

никаква политическа тежест

и неговата партия няма да е в следващия парламент. 
Аз обаче не съм толкова сигурен, че политиците са прави и ни защитават от смяна на модела, какъвто иска Слави, и какъвто искаше по-рано неговият патрон президента. Румен Радев доста методично настройва партиите една срещу друга и успешно разбива политическото пространство. С различни хватки и изкуствени разделителни линии, с пряка намеса и фалшифициране на изборите, с реваншизъм и войнствен език, с „подставени“ партии, той 

компрометира вече трети парламент,

 при това има шанс да компрометира и четвъртия, ако скараните лидери не успеят да направят редовно правителство след 2 октомври. Такова поведение обезсилва парламентарната демокрация и многопартийната система, защото доказва на избирателите, че партиите и парламентът са негодни да управляват страната.
Това със сигурност се отразява на обществените настроения, и то до степен, че България се прочу в Европа като единствената демократична държава, в която 

мнозинство имат противниците на демокрацията

Резултатите бяха от изследване на европейска социологическа агенция през 2020 година. Те показаха, че 45% от българите искат еднолично управление с твърда ръка, а само 35% искат многопартийна демокрация. Сигурен съм, че в последните 2 години на хаос и политическа нестабилност, на слаби правителства и скарани партии, броя на искащите твърда ръка и авторитарно управление се е увеличил. Тези избиратели, които може би са вече над половината от българите, с удоволствие ще припознаят Радев като президент на президентска република - едно заради високия му рейтинг, второ заради убеждението, че на народ като нашия му трябва пагон и тояга, а не мислители в парламента. При такава „социология“, никой не бива да е спокоен за демократичното устройство на страната.
Тези настроения може да се формулират като “Народа иска твърда ръка!“, и да станат мощно оръжие за хора като Румен Радев. Ако се случи, смятате ли че партизанските български партии ще защитят парламентаризма срещу един диктатор, подкрепен от мнозинството? Те, пред угрозата от инфлация и война едно редовно правителство не могат да направят, а вие ще чакате от тях защита на ценности...
Доколко е надеждна и втората бариера срещу президентската република – Конституцията, също е спорен въпрос. Радев например доказа, че тя е врата в полето и може да я заобикаля, когато му отърва. Кой е помислял например, че президент открито ще влияе на резултатите от изборите, както го прави той? Кой си е представял президент, който създава партии и чрез тях урежда и сваля редовни правителства? Това го гледаме на практика вече година и половина. При това Радев го прави безнаказано, защото нито партиите, нито съдебната система в лицето на Конституционния съд, са му направили поне забележка, че 

гази основния закон на страната

Може ли президентът да отиде и по-далеч?
Представете си, че раздорите между партиите и техните твърди електорати, които Радев упорито подклажда, изведнъж се превърнат в улични битки. Зомбирани симпатизанти на Петков и на ПП срещат пийнали привърженици на Борисов например и с бездействието на полицията, започват батални сцени; или пък хора на Възраждане нападат симпатизанти на ДПС; или пък обратното. Ако ви се струва невероятна ситуация, помислете пак, защото войнствения език на омразата е заразил не само българите, но и етноса от другата страна? Дали някой си дава сметка как в смесените райони приемат заканите за затвор и разправа с техни политици? 
Ако такива улични битки пламнат, към кого ще се обърнат уплашените граждани за защита? Разбира се, към президента с пагони. Дали тогава, с одобрението на мнозинството българи, той няма да забрави за Конституцията – първо за малко, а после и завинаги?
Радев дълго беше подценяван в българската политика. Първо от Борисов и Нинова, после от Кирил Петков и Христо Иванов. Той обаче доказа, че е хитър политик, който владее интригантските номера, върви по свой план, научи слабите страни на лидерите и принуди техните партии да правят това, което той иска от тях. Вече втора година е

едноличен държавен лидер в де факто полупрезидентска република, 

въпреки Конституцията и независимата съдебна система.
След изборите на 2 октомври Радев ще има още два шанса да направи стъпка към своята крайна цел – президентско управление. 
Първият е да създаде нова коалиция, този път с доминация на ГЕРБ и пак с партия от президентско котило. За тази цел обаче Стефан Янев трябва да влезе в парламента. Засега социологията не му дава този шанс, но с машините на вота разполага Радев, а не социолозите. И ако Янев, напук на прогнозите, получи над 4%, тогава заедно с ГЕРБ и ДПС правителството ще се пръкне като коалиция с четвърти партньор Радев. Така президентът ще контролира следващия кабинет и ще го свали, ако не го  хареса, както направи с кабинета на Петков.
А вторият шанс пред Радев ще се отвори ако редовно правителство изобщо не бъде съставено. Тогава, след четвърти провален парламент, президентът може гръмогласно да обяви партиите за негодни и да попита има ли нужда от пети предсрочни избори, щом резултатът и от тях ще бъде същия. Как мислите, че ще му отговори мнозинството?
В този смисъл искането на Трифонов за президентска република, колкото и наивно да звучи, може да намери сериозна подкрепа сред българите. Преди години с друг референдум, който също противоречеше на конституцията, Слави Трифонов събра над 2 и половина милиона гласа. Последствия нямаше, защото партиите бяха силни и се справиха, сега обаче такова развитие на събитията за тях може да е фатално.
Та никакво успокоение не е, че Трифонов не е добре телом и духом, а президента си мълчи и уж няма нищо общо с искането за президентска република. Единствената гаранция е 

антипрезидентска коалиция

 от партии в следващия парламент, каквато обаче не изглежда възможна засега.