Димитър Попов

След местните избори може да се направи изводът, че политическият процес в страната трайно е напуснал полето на политическото и зависи от ирационалните мотиви на политическите лидери повече, отколкото от все по-намаляващия брой избиратели. 
Партиите определено не са в добро здраве. Никоя от тях не показва електорален възход и никоя не предлага програма, която да извади пред урните онези 64% избиратели, които сега не гласуват. Не се забелязват и признаци, че в близко бъдеще те може да променят тактиката си, като осмислят правилно резултатите от местните избори. 
По тази причина и прогнозите за бъдещето на партиите в парламента са меко казано спорни и неясни.

ПП-ДБ
В ПП-ДБ след изборите ситуацията е както преди тях – хаос, лични амбиции, крамоли по линия на олигархични интереси, и най-отгоре налудно енергичния Кирил Петков, който продължава да държи и двете партии в коалицията в плен на своите и на Лена битови фантазии за политиката като за тарикатско занимание, в което лъжеш всички, а като стане напечено, лъжеш че си от добрите сили и посолството е зад тебе.

Новото е, че във вътрешните скандали вече е намесена и прокуратурата, която пази министъра на електронното управление от неговия лидер с въоръжена охрана.
Политически процеси вътре в коалицията няма, затова няма и равносметка за местните избори, а те определено очертаха електорален срив за ПП-ДБ. По общински съветници коалицията е четвърта политическа сила и на предсрочни парламентарни избори това може да донесе тежки последици за националното им представителство, както и за участието им в парламента. 
Вярно е, че сега спечелиха София, но го направиха „на косъм“, вероятно със скрита подкрепа в последния момент, за което симптом може да са и неразбориите около машините за гласуване... 

Няма поводи за радост и от победата във Варна. Там кметът е избран не от ПП, а от една трибуквена групировка, без чиято помощ нито една партия не е печелила избори. На новия кмет, както и на Киро и Асен тепърва им предстои да усетят какво е да се съюзиш с групировки и как мутрите разбират участието си в едно градско управление.
Няма признаци, че в ПП-ДБ някой ще си вземе поука от срива на тези избори, така че те са по-скоро два софийски политически проекта със затихващи функции. Опасявам се, че когато го осъзнаят, ще бъде твърде късно да направят каквото и да било за да се запазят в политическия живот изобщо.

ГЕРБ
В ГЕРБ ситуацията е различна. Там правилно забелязаха, че губят около 20% от електората си заради тази управляваща „сглобка“. Това определено е поносима цена лично за Борисов, тъй като „закона Магнитски“ е по голяма заплаха за него от слабия засега електорален отлив. 

Но загубата на гласове налива вода в мелницата на вътрешната опозиция и разделя партията му на поддръжници и противници на некоалицията с ПП-ДБ. Изявите на Делян Добрев са публично признаване на вътрешна алтернатива в ГЕРБ, което в определена ситуация може да застраши самото лидерство на Борисов. 
Той засега успява да балансира между „крилата“ на Томислав Дончев и на Делян Добрев край себе си, разчитайки на авторитета си пред самите избиратели. Но ако гафовете на ПП-ДБ задълбочат всички кризи в страната, за които отговорност носи и ГЕРБ, а отливът на електорат продължи и в бъдеще, лидерството му ще стане много трудно. 
По тази причина ситуацията в ГЕРБ ще става все по-напрегната. Борисов няма да излезе от сглобката поне до ротацията, което означава, че в следващите месеци ще се запази същата картина в партията – два лагера, които Борисов ловко ще използва, подкрепяйки ту Добрев, ту Дончев, но ако накрая те двамата се хванат за гушите, лидерът ще трябва да вземе страна и трудно ще удържи партията под свой контрол без предсрочни избори.

ДПС
В ДПС уволнението на Мустафа Карадайъ е на пръв поглед нелогично действие. На местните избори, по брой общински съветници ДПС е втора политическа сила в страната. Това е показател за добро здраве на движението и би трябвало почетния председател да е доволен от свършеното. 
Защо не е доволен?

Доган назначава и сменя председателите според текущата ситуация и според нуждите на партията в момента, като предпочита въжеиграчи, които умело да балансират между твърде сложните отношения, които ДПС има и в международен, и във вътрешен, и в корпоративен план.
Когато назначи Лютви Местан за председател например, Доган го направи за да се сближи с Ердоган. По това време един външен министър на Турция беше заявил в интервю, че те никога няма да се разберат с Ахмед Доган докато той обслужва интереси на Русия. От своя страна Ахмед Доган често е демонстрирал нетърпимост към турска намеса в неговата партия. В едно свое изказване на национална конференция на ДПС той беше поискал българските турци да бъдат признати за европейско малцинство, тъй като Турция иска да ги използва за териториални претенции към България. Когато обаче Местан заигра твърде много с турското посолство, Доган веднага го изгони, ядосан, че е нарушен баланса, който сам е задал като червена линия за партията – да не се сближава прекалено с Ердоган.
Мустафа Карадайъ изгуби поста си по друга причина - той не успя, а може би и не искаше, да пасне на управляващата сглобка! Слуховете са, че около него бил формиран лагер, който искал движението да остане в опозиция и да не се обвързва пряко с Борисов и Петков. 

Другият лагер, начело с Пеевски, е настоявал за подкрепа на сглобката и за размразяване на отношенията с ДБ и с посолството. 
Уволнението на Карадайъ и заместването му с Пеевски е силен сигнал, че Ахмед Доган подкрепя некоалицията с ГЕРБ и ПП-ДБ. Нещо повече - демонстрираната от Пеевски твърда преданост към НАТО и ЕС, острия му тон срещу Русия, пълното взаимодействие с ГЕРБ и доброто разбирателство с ПП-ДБ означават, че Доган ще иска и пряко участие във властта с министри. Това ще стане възможно през март догодина, когато се изясни дали Мария Габриел ще бъде премиер или ще се ходи на нови предсрочни избори. 
Както и при Борисов, ходовете на Доган определено са стимулирани от закона „Магнитски“ и вероятно ще държат ДПС в евроатлантическа орбита с ПП-ДБ най-малко до ротацията догодина.

БСП
Вътрешни процеси в БСП след местните избори няма. Има процеси в лявото пространство, но те се развиват извън червената партия и засягат новата звезда Ваня Григорова. Очаква се тя да обедини всички противници на Нинова и отпадналите през годините кадри на червените като Костадин Паскалев например, в нова лява формация, която да застраши самата БСП.
Това изглежда пресилена прогноза. Гласовете за Ваня Григорова засега показват само, че в София се е появил многоброен крайно ляв електорат, който е основа за нов тип социалистическа партия. 

В страната обаче картината е различна. Ваня Григорова няма как да убеди родствено свързаните с БКП баби и дядовци, че трябва да имат ляво и модерно мислене. Консервативният електорат в провинцията вече е прихванат от Нинова и е държан със средствата на пропагандата и на страха в перманентна паника с лозунги, че утре започваме война с Русия, а натовците ще им направят хляба 5 лева.
Въпреки това появата на нова лява партия трябва да се очаква съвсем скоро. Тя вероятно ще бъде софийски проект, може би ще има избиратели и в някои големи градове, където БСП без друго няма сериозна подкрепа, но едва ли ще засегне самия електорат на БСП в страната, който засега осигурява около 7-8% подкрепа – достатъчна на Нинова да бъде доживотно депутат.

Възраждане
След местните избори стана ясно, че партията на Костадинов запазва позициите си в национален план. Тя обаче продължава да бъде партия с нисък таван на подкрепа, която няма да надхвърли 15% на каквито и да са избори. По тази причина местните избори не дават никаква индикация, че е възможно в бъдеще Възраждане да стане първа политическа сила, каквито прогнози правеше нейния лидер.
…
С такива партии и с това силно разделено политическо пространство, сигурно ще я докараме някак до ротацията догодина. Но това осигурява предвидимост на процесите за няколко месеца напред, докато страната се нуждае от по-стабилно управление, което засега обаче не се задава на хоризонта.