Димитър Попов

Може да е от вродено черногледство, но напоследък се опитвам да измисля най-мрачния сценарий за след изборите на 4 април. Ама 

възможно най-мрачния

 И ето какво измислих: ГЕРБ печели изборите, няма мнозинство, но иска свое правителство на всяка цена, иначе властта отива в ръцете на Румен Радев.  С ДПС и Слави Трифонов се договарят за скрита или национално отговорна коалиция, която да добута до след президентските избори. Няма да е лесно договаряне, може да отнеме време. Дотогава Нинова, в обичайния си истеричен политически стил, работи за обратното – да провали мандата и самия парламент, Радев да направи служебно правителство, и той и БСП да броят бюлетините в нови парламентарни избори, преди президентските. Както се знае от времената на Сталин, който брои - той печели! 
Най –прекият път за нейните стремежи е да обяви изборите на 4 април за фалшифицирани и заедно с президента и Демократична България да поиска нови незабавно. Тя го прави, настъпва хаос, нестабилност в парламента, протести по улиците, привърженици на едните и на другите се мерят с камъни и демокрацията свършва.
И след като измислих този мрачен край, реших да проверя дали сценарият е правдоподобен, или  е само плод на моето черногледо въображение. С други думи - отговаря ли на субективните и обективните политически реалности.
И ето до какви изводи стигнах:
Нинова и президентът вече от месец повтарят, че победа на ГЕРБ щяла да означава фалшифицирани избори. От щаба на Манолова, на Трифонов, на ДБ също се включиха в хора на скептиците, макар че инициативата на БСП да се обединят и да наблюдават заедно вота не беше приета. Предварителни съмнения оповестиха също от АБВ, от Атака, от Републиканци за България на Цветанов. Изводът е, че коалицията Анти ГЕРБ все още работи и дори набъбва с нови членове, а 

недоверието в изборите е направо хронично заболяване

 в тази коалиция. Но не само в нея… 
Вижте последното международно изследване, извършено от Галъп Интернешънъл в 44 държави по света. От него излиза, че 74% от българите не вярват, че страната се управлява по волята на народа, а 64% не вярват в честността на изборите или имат някакви съмнения в тях. Това са смайващо високи проценти, и ако Нинова и компания решат да не признаят резултатите на 4 април, те логично ще очакват и коалиционна, и народна подкрепа. За всеки политик това е върховно удоволствие и заветна цел – да си извади електората на улиците и да го премери с другия електорат…Защо да не го направят и след 4 април, щом изборите не са им по вкуса!
Помните ли какво стана миналото лято? Тогава изброените по горе лица се опряха на една социология, която нагледно доказваше, че цялото българско население мрази Борисов и ГЕРБ. Помните какви бяха цифрите по време на протестите, нали! Същите 63% искаха правителството да подаде оставка и декларираха, че са против корупцията. 
Окрилени от тези проценти, няколко партии започнаха улични протести. Убедени, че на редовни избори не могат да победят ГЕРБ, те поискаха предсрочни избори, организирани от президента Радев. Партиите очакваха да спечелят служебна победа под неговия патронаж и с негова подкрепа. 
Самите протести бяха една мултипартийна презентация. БСП, Демократична България, АБВ, Възраждане, Мая Манолова, Отровното трио, Васил Божков с футболните агитки, които срещу заплащане са готови да окървавят всяко мероприятие.
Острието на протеста беше Румен Радев. Той противопостави една държавна институция срещу друга, с рисковете това да се превърне в 

суспендиране на конституцията, 

която не предвижда президентът да иска оставка на правителството или на парламента.
Тъй като организаторите знаеха, че хората ненавиждат партиите, те маскираха партийното мероприятие като граждански протести и тази работа по гримирането я свършиха опозиционните медии. В противоречие с убеждението, че всички телевизии са зависими от правителството, тези медии се оказаха неочаквано много. 
Планът не успя и целта не беше постигната, защото организаторите не отчетоха няколко обективни обстоятелства. 
Първото –гражданите в България напоследък имат добър стандарт на живот, затова мнозинството декларира, че подкрепя протеста по принцип, с морални съображения, обаче си остана по домовете, защото едно е да подкрепяш (дума дупка не прави), друго е да променяш реално едно статукво, което отлично те устройва. 
Второто – организаторите на протестите възприеха агресивна кампания на заплахи срещу мълчаливото мнозинство, а тази тактика отблъсна без друго недоверчивите българи, които по принцип не обичат кресливите радикали. 
И трето - протестите не намериха външна подкрепа, макар организаторите силно да се надяваха светът да осъди Борисов.
Русия не ги подкрепи защото очакваше премиера да построи Турски поток до края на годината и не искаше смяната на властта да провали начинанието. САЩ не се интересуваха какво става у нас, пък и Тръмп беше вече в предизборна кампания и имаше големи вътрешни проблеми. Подкрепа от ЕС също не дойде заради Меркел. Тя отдавна смята Борисов за свой човек и за гарант на проевропейската българска политика. 
Изводът от тази историческа справка е, че да се предовериш на обществените нагласи е все едно да се грееш на нарисуван огън. Дали Нинова и Радев са разбрали грешката си? Едва ли. Като ги слушам как се жалват предварително, че ще загубят заради фалшификации, си мисля че търсят реванш и смятат, че миналата година победата им се е изплъзнала на косъм.
Ето защо техният неуспех през миналото лято може да се окаже мотив за нова грешка през април. Нинова например показва маниакална амбиция да победи Борисов на всяка цена и с всички средства. Поне веднъж да е отгоре, както се казва. При това отново ще разчита на силен коз – президента, който да нагнети достатъчно напрежение с мутренски и антимутренски изяви. Като прибавим подкрепата от Христо Иванов и Мая Манолова, както и от загубилите извънпарламентарни партии, тя може да набере кураж за оспорване на изборния резултат. И за капак социолозите услужливо ще нашепнат данните за народното недоволство, като сирени, които пеят смъртоносни песни в ушите на лековерните моряци. 
Да припомня пак актуалните проценти от изследването на Галъп Интернешънъл – 74% не вярват, че се управлява по волята на народа, а 64% не вярват в честността на изборите. Смятате ли, че на Нинова няма да и поникнат криле, като усети, че 

всички цифри са в нейна полза

Дотук моя мрачен измислен сценарий намери опорни точки, които го правят правдоподобен. За щастие обаче в него има слабо място и то е в тази му част за народната подкрепа. 
Ще кажа нещо, което казват и социолозите – народното недоволство е декларативно. Иначе казано хората мрънкат, както са свикнали, и далеч не мислят това, което казват. Правят го като в онази приказка – едно мислиш, друго говориш, трето и четвърто правиш. Мрънкането изглежда част от българската културна традиция. То прилича на перманентно недоволство от властта, но е само на думи, стигне ли се до действия, поведението рязко се променя – става колебливо, конформистко и на мода идва поговорката, че срещу ръжен, демек срещу властта, не се рита. Ето защо на социологията трябва да се гледа под условие. 
Например в същото изследване на Галъп Интернешънъл 84% от хората в Азербайджан вярват, че при тях се управлява по волята на народа и от Илхан Алиев по-голям демократ няма.
Та ако сумирам фактите, излиза че субективните предпоставки за непризнаване на изборите ги има, има ги и политическите, има и историческа аналогия. Обществената подкрепа за моя мрачен сценарий обаче е фалшива, а международната никак я няма. Ето защо той не ми изглежда вероятен на практика. По-скоро си остава спекулация и нищо повече. Така ще си помислите вероятно и вие след като прочетохте написаното.
И все пак …Някой вярваше ли, че привърженици на Тръмп, който все повтаряше че са го преметнали на изборите, ще нападнат Капитолия? Аз лично не вярвах, а вижте какво стана накрая…