Тъпи като задници

Христо Слави Рачев

По изборите ще ги познаете. По избраните ще разберете, какво е да стоиш последен на километричната опашка за щастие. След такива резултати се пази тишина. Отива се в гората и се секат дърва. Може и да се крещят безадресно най-отбрани цинизми. Нужен ни e френският метод “абреаксион” за 

разпускане от психични травми

 Чупене на чинии. Копаят се дупки, после се заравят. Днес каквото и да кажеш ще е слаба мисъл, крякане на удавник сред грохота на вълните. Нищонеказване. Отивам да чуя какво ще каже Мойсей по въпроса. И той е гласувал. Днес ще го питам, колко години са нужни на един съсипан народец да изпълзи от комунизираната пустиня. Ще настоявам за конкретно число. 
Топ камерманите са обучени да издирват най-красивото, парадоксалното в безкрайния избор от кадри, които се нижеха пред очите ни. Бяхме сортировчици на един безконечен конвейр от покадровото разнообразие на света. 

Изхвърляхме примесите, боклуците и грозотията, за да блеснат високите карати на изящното, умното и сексапилното.
В тази флотация уродливото, глупостта и имитацията трябваше да разпознаваме на мига. Партийните конгреси на БКП бяха най-перфидната 

инквизиция на чувството ни за достоверност и истина

 Изтезаваха ни да разкрасяваме лъжата. Затова изпитвам чисто естетическо затруднение да повторя играта на букви хрумнала в нечия глава - ВгъзРаждани. По техните проценти ще разберете, веднъж завинаги, колко е устойчив българският ген на глупостта. Да, вече разполагаме с такова поколение, да кажем, извънматочно заченати и нестандартно изпаднали, поколение на хиляди многознайковци с анално задръжни рефлекси и помисли. Тъпи като задници.