В българските учебници вместо историческата истина дълго време поколения българи са заразявани с русофилския вирус

Димитър Попов

Всяка година на трети март, отново и отново захващаме един нескончаем дебат – трябва ли това да е националния празник на България. Разумните аргументи против тази дата са толкова много и така добре исторически подплатени, че няма нужда да се обясняват даже. Надделяват обаче емоционалните, ирационални трепети на привързаност към Русия и към митовете, с които е обрасла тази дата. Емоциите надделяха и във Великото народно събрание, когато 3 март беше признат за национален празник.

Когато митологията побеждава разума, 

аргументите са безсилни. Вероятно знаете, че 12% от човечеството и днес вярва, че земята е плоска. Затова е редно всеки път на 3 март да напомняме, че според митологията празнуваме несбъдната мечта за голямата България, а според историческите факти се покланяме на онзи, който ни освободи, за да ни пороби отново... 

Какви са митовете и какви са фактите? 

Мит първи – с договора от Сан Стефано Русия ни е освободила от турско робство
На датата трети март е подписан предварителен мирен договор, който слага край на военните действия от руско-турската война и обещава в бъдеще създаване на българско княжество, васално на Османската империя. В него се утвърждава фактическата руска окупация на българското етническо землище и се договарят условията за тази окупация.
Предварителния договор е трябвало да бъде ратифициран и да влезе в сила на официална церемония в Санкт Петербург. Това обаче не се случва, защото Австро-Унгария, Великобритания и Германия не го признават по силата на предварителна договорка с Русия, че тя няма да настоява за голяма славянска държава на Балканите и великите сили заедно ще изготвят окончателните териториални граници. Това се случва чак на 13 юли 1878 година в Берлин. 
Санстефанския договор от 3 март никога не влиза в сила и не се превръща в акт на освобождението на българите. Той е просто лист хартия без никаква правна и държавническа стойност.

Втори мит – на 3 март Русия е създала българска държава
Създаването на една държава се възприема като сбор от четири елемента – територия, население, правителство и международно признаване. 
Първото крачка е населението на съответната територия да поиска самоопределение. Такива актове у нас са борбата за българската екзархия и Априлското въстание от 1876 година.
От  останалите три стъпки към държава, две се правят на Берлинския конгрес и те са решаващи за бъдещето на България. Едната е очертаването на териториалните граници на бъдещото княжество, а втората е международното ни признаване. През 19 век, всички държави се създават със съгласието на Великите сили, и по тази причина международно признаване е изключително важно.
С руска намеса е свързано само създаването на първото българско правителство и на основните държавни институции, като армията например. Ако трябва да го преценим количествено, участието на Русия в създаването на българската държава е 25% и това няма нищо общо с датата 3 март.

Трети мит – Русия е започнала войната срещу Турция за да освободи братята българи
Както е добре известно от историческите документи, официалните поводи за руско-турската война са три. Единият е въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 година, вторият е Априлското въстание от 1876 година, третия е сръбско-турската война от 1876 година. Тези три събития, и отказа на Високата порта да направи реформи в империята, предизвикват решението на Великите сили за намеса на Балканите и Русия е натоварена от тяхно име да започне тази война.
Скритата цел на руския император надхвърля договорките; тя е в желанието на Русия да доминира в топлите морета и да завладее Босфора, а също да придобие нови територии на Балканите.
Резултатите от руско-турската война са, че българите са освободени от османско владичество частично, Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост от султана, а Русия окупира Северна Добруджа като своя територия. Княжество България е частичен резултат от тази война за надмощие на Балканите, а не основна нейна цел.

Четвърти мит –200 000 руски войници загинали за нашето освобождение
Данните за загубите по време на цялата руско-турска война, са публикувани в отчета на Дунавската армия, който се намира в руския държавен архив. Той е изготвян няколко години от специална руска комисия и окончателно е публикуван през 1886 година.
Според този отчет, загиналите в сражения руски войници и офицери са 11 905 човека; безследно изчезнали, /вероятно загинали/, са 5125 човека; от болести са починали 49 104; от нещастни случаи загиналите са 1360. Общо загубите на Дунавската армия във войната с Турция са 67 465 човека.
Това е истинската статистика, другото е лъжа и пропаганда, която има за цел да преувеличи ролята на Русия за българското Освобождение.
За съжаление митовете трудно могат да бъдат оборени от фактите, защото са емоционално оцветени. Освен това са налагани в българските учебници  вместо историческата истина дълго време и са заразили много поколения българи с русофилския вирус.
Това, което все пак е възможно да се направи, е да се смени датата на националния ни празник. Така поне митовете и лъжите около 3 март няма да са централно събитие в нашата историческа памет.
За сравнение ще припомня 

какво празнуват нашите съседи, 

които също като нас са задължени на руско-турските войни за своята независимост, без този факт май да ги вълнува особено.
На 15 и 16 февруари Сърбия чества две събития като свой национален празник - едното е началото на въстанието в Орешац от 1804 година; другото събитие е първата сръбска конституция от 1835 година.
Гръцкото кралство възниква благодарение на руско-турската война от 1829-1830 година, но национален празник на държавата е началото на гръцкото въстание от 1821 година.
Румъния чества като свой национален празник датата 1 декември 1918 година, когато Румънското кралство се обединява с Трансилвания, Банат и останалите области в днешната територия на държавата.
Дати като тези, които честват нашите съседи, в българската история има достатъчно- Априлското въстание, Търновската конституция, Съединението. Която и от тях да изберем за празник, няма да сбъркаме, защото всички те са самостоятелен акт на една независима нация. 
Помните ли думите на Левски: „който ни освободи, той ще да направи това, за да ни подчини отново в робство“…Русия два пъти вече ни „освобождава“ и от опит знаем, че Левски е бил прав. С честването на 3 март като национален празник, даваме повод и за трето „освобождение“…