Димитър Попов

Често става дума за руското влияние в България и за това, че то е свързано с руски пари и с корупция на всички нива. Рядко обаче има цифри или събития, които онагледяват как това влияние се е превърнало в държавна политика. 
Събитието: тайна среща на мениджмънта на „Лукойл“ с президента след официално писмо от ЕК, че служебното правителство вече половин година умишлено не спазва методологията за налагане на санкции на Русия, и то конкретно за доставките на горива. Вината за това е на Агенция Митници и на Министерството на финансите, които са 

заподозрени в корупционна схема

 Защо Радев е обсъждал това писмо с „Лукойл“, а не с Европейската комисия, е риторичен въпрос и буди голяма тревога за  някакви обвързаностите на президента с руската рафинерия и с Москва.
Цифрите, които произтичат от такива тайни срещи, са още по-тревожни. Преди ден НСИ публикува предварителните данни за вноса и износа на България за 2022 година. Фактите са, че миналата година вноса от Русия в България се е увеличил със 100%, и от 5 милиарда и половина през 2021 година е станал 11 милиарда лева. Това, се дължи на двойно увеличения внос на Минерални горива, масла и подобни продукти, тоест на вноса на петрол. 
Износът на България за Русия остава в нормалните рамки от около 800 милиона лева годишно. Разликата в двете цифри показва силно влошеното за България търговско салдо по руска линия – през 2021 година отрицателният ни търговски баланс с Русия е 4 974 000 000 лева, а през 2022 година той вече е 10 746 000 000 лева в наша вреда. 
Според тези данни Русия се е превърнала във 

втория ни най-голям търговски партньор

 и това се отразява негативно на общото търговското салдо на България с всички държави – през 2021 година то е минус 7 милиарда, а през 2022 година вече е минус 16 милиарда 887 милиона лева. Когато вносът превишава износа, отрицателното салдо трябва да бъде покривано или с повишени цени от вътрешното потребление, или с нови заеми. Тъкмо това гледахме през 2022 година по българските бензиностанции – цени над 4 лева за литър бензин и огромни, космически печалби за Лукойл и за Москва. За разлика от България, държавите от ЕС са намалили двойно вноса на руски петрол миналата година.

Големият печеливш

 от тази ситуация е Лукойл, а вероятно и обслужващата го политическа върхушка в България. Известно е, че руската рафинерия далеч няма безупречна репутация, когато става дума за нелоялни търговски практики и за корупция. Преди две години, по сигнал на конкурентни фирми, Комисията за защита на конкуренцията направи проверка на рафинерията и докладът от нея беше публикуван преди дни. В него се казва следното:
"Лукойл-България" ЕООД притежава повече от половината от пазара и е лидер при търговията на едро с моторни горива. Част е от групата Лукойл, която притежава уникална за страната логистична, складова и транспортна инфраструктура със стратегическо географско разположение и оперира по цялата верига от производството на горива до реализацията им към крайните потребители. Предвид свързаността на пазарите на търговия на едро и на дребно с автомобилни горива, повишаването на цените на горивата на едро директно влияе и на цените на предлаганите горива на бензиностанциите, което, "както е известно има огромна социално - икономическа значимост". 
По признанието на КЗК, Лукойл е монополист не само в производството на горива, но и в търговията на едро и на дребно, както във вноса и износа. Така компанията контролира изцяло пазара и елиминира всяка конкуренция още в зародиш. Двойното увеличение на производството миналата година означава двойно по-високи печалби за монополиста и за неговия принципал в Москва, както и допълнителен натиск върху конкурентите, които са били принудени да продават на диктувани от производителя цени.
Любопитното е, че КЗК е правила няколко проверки на Лукойл в последните 20 години, но едва сега откри, че руската компания е монополист и прилага нелоялни практики. Наказанието е глоба от 68 милиона лева, но и похвала, че рафинерията вече се е поправила и уважава правилата на пазара... Като награда пък, властите в България и осигуриха двойно повече петрол за преработка, въпреки войната и санкциите на ЕС. 

Има интересен факт за размишления – пълномощници на държавата в борда на директорите на Лукойл са били Румен Овчаров – лице от списъка Магнитски, и Красимир Първанов, който през 2012 година подписа анекса за АЕЦ Белене и така ни наложиха да платим двата излишни реактора за централата. 
Този политически подтекст в управлението на рафинерията изисква сериозно антикорупционно разследване. Да припомним: Лукойл е собственост на враждебна на България държава, която иска да контролира не само българската енергетика, но и българската политика. Една проверка на ДАНС, на НАП и на Агенция Митници може да установи, че пари от рафинерията са изтичали към не една и две политически партии и свързани с тях фирми, както и към услужливи медии. По този повод в грами на американското посолство бившият директор на рафинерията Валентин Златев беше наричан „най-влиятелния политически брокер в страната”. 
Днес „приятелите” Борисов и Златев не са на власт, но рафинерията пак е в разцвет, който се дължи на редовното правителство на Кирил Петков и на служебното правителство на Румен Радев. Когато миналата година всички държави от ЕС намаляваха вноса на руски петрол заради войната в Украйна, Петков се пребори за дерогация, а Румен Радев направи опит да заобиколи  забраната за износ на произведени от руски петрол продукти и само намесата на Европейската комисия отряза пътя на този пореден опит за обслужване на рафинерията.

Риторичен въпрос е защо двете правителства – редовно и служебно, са осигурили 

двойно повече руски петрол за преработка във времена на санкции, 

и защо Радев прави тайни срещи с „Лукойл“ по този повод. Трудно ми е да повярвам, че руската рафинерия - известна като голямата хранилка на българската корупция, не се е издължила на когото трябва за оказаните услуги. И тъй като българска институция едва ли ще прояви интерес към такива подозрения, се радвам, че от ЕК най-сетне са прогледнали за игрите на Радев и сие. Иска ми се обаче и американското посолство да се поразрови около Лукойл и президента. Така ще си попълнят списъка „Магнитски” с много имена и ще съберат на няколко листа цялата руска агентура у нас.