Винаги верен на Кремъл – без значение е срамът за България или колко украинци ще умрат

Илиана Славова 

Румен Радев не подкрепя молбата на Украйна за членство в НАТО. С уж миролюбив аргумент – не може докато траят военните действия. И не спира дотук. Иска преди да се говори за НАТО да има „параметри за мирното уреждане на конфликта“, приемливи и за Русия. 

 Агресорът да ги одобри

По пътя си към НАТО Украйна да е заложник на кремълската сатрапия. Ама разбира се, и „Крим е руски, какъв да е?“, и на Радев политическата му мая е руска – одобрен от Решетников, какъв да е? 

Отгоре на всичко неговият министър на отбраната Димитър Стоянов отхвърли неслучайно поредната молба на Украйна да ѝ дадем оръжие  и арогантно обобщи, че това няма да стане докато е министър. Няма значение още колко украинци ще умрат И също толкова арогантно се оправда с решението на Народното събрание, в което не е записано да предоставяме оръжия.  То няма забранителен характер и Стоянов го знае, но очевидно прави 

реверанс не към закона, а към волята на Кремъл

Радев кадър, какъв да е? 

Президентите на 9 страни от Централна и Източна Европа не мислят като Радев и военния му министър. Приеха декларация, че подкрепят суверенитета на Украйна и желанието й да влезе в НАТО, осъждат руската агресия и настояват да се оказва повече помощ на защитаващата се страна.  Радев не подписа. Вместо солидарност с Украйна – солидарност с Москва срещу членството на нападнатата страна в НАТО. И поредно повтаряне на кремълската теза, че помощта за украинците е риск от пряко въвличане на НАТО във войната.

Радев упорито отказва да види, че единственият справедлив изход от войната е победата на Украйна, а не мир, равнопоставящ агресора и жертвата на масата на преговорите. Не чрез  овластяване на агресора да поставя своите условия, да се пазари и да налага претенциите си. А още по-малко да определя дали, кога и как Украйна да стане член на НАТО. След разюзданото нарушаване на международното право и хилядите военни престъпления на Русия трябва да бъдат наложени (не предложени) условия за мир с репарации и всички други последствия, произтичащи от поведението й на държава-терорист. Имитацията на миролюбие от Радев не е просто лицемерие, тя е погазване на всички представи за справедливост, на писаните и неписаните закони за човечност. 

В угода на Кремъл

И съвсем не става дума само за декларацията на деветимата президенти. До момента 23 европейски страни са подкрепили иска на Украйна срещу Русия, подаден в Европейския съд по правата на човека – отново без България.  В чест на истината, тук отговорността не е само на радевото служебно правителство, но и на редовното на Кирил Петков, което заседаваше и вземаше решения до 1 август - искът на Украйна е подаден на 23 юни.

За да е пълно унижението за България, Радев оспорва валидността на решението от срещата на НАТО в Букурещ през 2008 г. – за членство на  Украйна в Алианса като бъдеща перспектива – което страната ни е подкрепила.  Президентът няма правомощия да преразглежда еднолично позицията на България, изразена в международни документи. Не му е за първи път да се сражава с конституцията и 

няма да спре, ако не бъде спрян

Да видим дали някоя политическа сила ще има гръбнак да поиска импийчмънт. Иначе той ще продължи да ерозира партийната система и парламентаризма, все повече ще неглижира конституцията, още по-настойчиви ще стават претенциите за президентска република, а курсът към Евразия все по-отчетлив.  Всъщност по-важно от искането на импийчмънт е премахването на институцията служебен кабинет – така Радев ще бъде лишен от основен инструмент за своите домогвания и възможностите му да навреди ще се минимизират.  От партиите зависи дали ще му позволят да осъществи подмяната, която е започнал.

Ако се съди по заклинанията „никога коалиция с тези“, „ние сме опозиция“, „този да се оттегли“, „тези са мафия“, „отиваме на избори“, отварящи пространство за поредица от служебни правителства на Радев, явно са готови да му позволят.