Огнян Минчев

Нарастващ брой международни наблюдатели споделят - и публикуват аналогични оценки за всеобхватната зависимост на българската държава и общество от руското икономическо, политическо, пропагандно и агентурно присъствие и контрол върху България. Тази зависимост бе наследена в променени форми от миналото на страната ни като "най-верен сателит" на Съветския съюз. И в миналото, и сега, руският контрол върху България има характера на всеобхвата система на колониална зависимост и експлоатация, която системно 

осуетява възраждането на България

 като национална общност и национална държава. 
България успя да се пребори за членство в НАТО и ЕС не само поради огромните усилия на младия демократичен елит на страната след 1990 г., но и поради своята позиция в геополитическата конфигурация на Европа. Формирането на Европа след Студената война като система за сигурност и система за модернизация и развитие не допускаше оставянето на "сиви зони" в европейския Изток, в които безнаказано да шества враждебен на Запада геополитически интерес - макар и на уж променяща се Русия. Но комбинация от вътрешни и външни за България фактори успя да съхрани мащабната руска колониална зависимост, изградена през втората половина на 20 век. 

Първият сред тези фактори

 бе фактическият неуспех да се създаде алтернативен български обществен и политически елит след 1989 г. и съхраняването на апаратната - партийна и милиционерска ръководна каста като квазиелит на нововъзникваща, демократична на повърхността България. Старите връзки и зависимости се възпроизведоха в нови институционални форми и изградиха неформалната - полуприкрита основа на продължаващото руско господство в България. 

Вторият фактор

 е свързан с пожелателното - и в определени отношения малодушно третиране на постсъветска Русия като партньор и едва ли не съюзник от страна на ръководните европейски елити. Руският контрол в България бе представян едва ли не като локална форма на "интеграция на Русия" в една нова Европа. Дори и когато илюзиите по отношение на режима на Путин отпаднаха след 2007-2014 г., "мекото" отношение към нарастващата арогантност на кремълския диктатор се съхрани до самото начало на агресията срещу Украйна от 24 февруари т.г. 

Третият фактор

 се изразява в разработването и прилагането на целенасочена и многостранна стратегия на Москва спрямо руския контрол в България, свързана с поддържането и управлението на голяма и разположена на всички етажи на обществения живот пета руска колона у нас. Особено значима роля в тази стратегия придоби масираната пропагандна - хибрида война на Русия на българска територия, насочена срещу европейския и атлантическия избор на България.

В продължение на почти две десетилетия от страна на НАТО и ЕС имаше максимална толерантност спрямо руските зависимости на България. Българската армия си остана с ръждясалото съветско оръжие, което бе "кърпено" в Москва със силен корупционен интерес между "братушките" от двете страни. Стандартите на институционално и публично поведение, произтичащи от членството в ЕС останаха далеч от практиките на българската държава и контролиращата я олигархия, което предотврати за дълго време интеграцията на София както в Шенген, така и в монетарния съюз. Всеобхватното последно място на България в ЕС се превърна в мълчаливо приет факт, произтичащ от конфликта между официална институционална повърхност на европейска принадлежност и дълбочинна колониална зависимост от стария имперски господар в Москва. 
Днес изправянето на целия цивилизован свят срещу варварския режим в Кремъл и неговата агресия срещу Украйна поставя България пред 

изпитанието на непримирими вътрешни разделения 

на нейната държавнополитическа идентичност. В тази ситуация руският стратегически натиск върху София - упражняван преди всичко чрез петата руска колона в българския политически и обществен живот - се засилва неимоверно и преследва строго очертана цел: пълното откъсване на България от нейната европейска и атлантическа принадлежност. 
За България днес е време разделно. Пореден избор между принадлежност към европейската цивилизация или отпадане в калта на евразийската кошара на безмълвните овце, позволяващи да ги водят на заколение.