Илиана Славова

Общественото възмущение избухна. Закрещя вместо 18-годишната Дебора, която за месец остана безмълвна. Удряна, рязана, заплашвана, унижавана… Вероятно в продължение на часове. Кое нормално съзнание би понесло това? При това тази рафинирана жестокост е извършена от човек, на когото преди време се е доверила. Как ще го преодолее? Колко време е нужно, за да дойде на себе си? Как ще живее с раните в душата си? И това е само едната страна. От другата е субект, способен да вземе макетен нож и да реже тялото на момиче, което е държал в прегръдките си. При това хладнокръвно – няма как толкова много рани да са нанесени в състояние на афект. Брутално е. Шокът от подобна форма на садизъм е съизмерим с този от страданието на жертвата. 

Но не само възмущението от това престъпление изведе хората на улицата. Неадекватността на институциите взриви обществото. Синхронното 

„ослепяване“ на съд, прокуратура, съдебна медицина… 

Заради какво? Интереси, влияние, пари? Защото няма как насилникът-рецидивист  да е на свобода. Цинично е.  Хората на улицата отказват да приемат това, искат справедливост и са на път да я постигнат. 

А сега да си представим ставащото в Украйна. Родители, загубили децата си, деца без родители. Изнасилени жени. Майки убити пред очите на децата им. Деца, изнасилени пред очите на майките им – някои от тях престанаха да говорят, като Дебора. Дори изнасилено бебе, което не оцеля след насилието. Деца с откъснати ръце и крака – от ракетите, които падат върху тях докато спят. Други - похитени, откъснати от семействата им и отведени в Русия за „превъзпитание“.  Четири такива момичета бяха изнасилени в руски детски лагер преди седмица. 

Стаи и подземия за мъчения, където окупаторите завързват, пребиват, задушават, давят и режат хора… Цели семейства, застреляни в домовете си. Масови гробове, в които някои от телата са оставени със завързани ръце…  Болката на Дебора и на нейните близки, умножена по хиляди. Много хиляди. 

Но въпреки това публични говорители (в един глас с Кремъл) се надпреварват да ни убеждават да не даваме на Украйна оръжията, с които може да се защити. Вместо това 

да приспиваме съвестта си

с някоя и друга пратка с хуманитарна помощ. И успяват. Докато в Европа 64% от хората одобряват закупуването и доставката на военно оборудване за украинската страна, в България едва 30% споделят тази позиция (според последното проучване на "Евробарометър", проведено през юни тази година).  76% от българите оценяват, че Украйна е жертва на агресия и подкрепят предоставянето на хуманитарна помощ, но не и на оръжие.  

Все едно да купим туба с мехлем за раните на Дебора и да оставим насилника да нанася нови.  Да можем да дадем средство за самозащита, но да откажем, за да не „удължаваме страданието“. А какво би означавало да не го удължаваме – по-бързо да получи фатална кръвозагуба? Звучи извратено. Защо тази извратеност – толкова очевидна, когато страданието е персонализирано, не се осмисля, когато става дума за хиляди жертви на военна агресия? Личните трагедии се превръщат в статистика. Това не бива да звучи като извинение. Светът се надигна в защита на Украйна точно както нашето общество се опитва да защити малтретираното момиче. Значи не става дума за невъзможност да се осмисли страданието поради неговите мащаби или отдалеченост, въпрос на морален компас е. Нашият се оказа повреден от псевдопацифистките тиради на кремълските глашатаи. 

Впрочем, ако се съди по дискусиите в социалните мрежи, сред тези 70%, които не намират за необходимо Украйна да получава оръжие, има такива, които и в случая с Дебора не са склонни на съчувствие. Някои оправдават насилника - тя сама си е виновна, предизвикала го е, получила си е заслуженото, а той е направил каквото трябва… Същите тези хора толерират и безчинствата на руските войски в Украйна. 

Апология на варварството

Има един известен епизод с антроположката Маргарет Мийд и нейните студенти, на които тя разказва, че първият намерен знак на цивилизацията  е човешка бедрена кост със зараснала фрактура. Това е най-бавно зарастващата кост и някой трябва дълго и упорито да се е грижил за болния, за да оздравее. Тази съпричастност бележи началото на цивилизацията.  Говорителите на ампутираната човечност в социалните ни мрежи илюстрират обратния процес. Заличаване на цивилизационните пластове и деградация до дивашко състояние. 

Само така някой може да оправдае садиста с макетния нож или диктатора Путин и зверствата в Украйна. Впрочем, оказва се, че голямата част от тези говорители са привърженици на „Възраждане“.  Тревожното е, че със сходни възгледи са и две съдийки от състава, освободил насилника. От Фейсбук профила на съдия Татяна Гьонева Коева от Окръжния съд в Стара Загора лъха откровен путинизъм. Същото важи за колежката ѝ Спасена Драготинова, заместник-председател на Наказателното отделение. 

Варварството не е затворено в маргинални групи, институционализирано е

Как всъщност стигнахме дотук?

Не е тайна, че Кремъл поддържа мрежи за влияние, впримчва чрез облаги и шантаж хора, заемащи публични позиции, или направо инсталира свои избраници на такива позиции (случаят с Румен Радев сигурно ще се изучава по света като особено драстичен пример за хибридна операция). Корупцията е записана като инструмент на руската външна политика още в инструкциите на Азиатския департамент – така се е наричало външното министерство на Русия по време на империята. Днес руските агенти на влияние са навсякъде в публичното ни пространство. Лесно може да бъдат разпознати по усърдието, с което повтарят тезите на руската пропаганда. 
На второ място,  недъзите на образователната ни система, представяща окупатора Русия като освободител и вменяваща на децата задължение за признателност,  правят обществото ни особено уязвимо за внушенията на Кремъл.    
На трето – инертността, а много често и откровено проруската линия на медийния мейнстрийм у нас,  осакатява усета на общественото ни за истина и справедливост. Медийното пространство е завладяно от мултипликатори на руските пропагандни тези, оставяни да раздават оценки като последна инстанция без да срещнат особена съпротива. Разпространяват полуистини и откровени лъжи,  интервюиращите рядко им опонират, да не говорим да разобличат лъжите им. И всичко това е опаковано като „друга гледна точка“. Тази формула възниква в западните демокрации, където е укоримо обществото да бъде лъгано, а медиите не могат да си позволят да толерират това. В такава среда понятието „всички гледни точки“ по подразбиране означава тези гледни точки да са добросъвестни. Няма как да бъдат равнопоставени истината и лъжата и да се търси „нещо по средата“, защото това въвежда обществото в заблуди и

руши демокрацията

Показателно е, че след агресивното навлизане на руската пропаганда в западните общества, вече се борави по-внимателно с разбирането за гледна точка и дори биват закривани медии, разобличени като системни разпространители на манипулации и фалшиви новини. Защото това не е свобода на словото, а злоупотреба със словото. Легитимността на даден говорител или мнение се определя от неговото отношение към истината и отговорността за тази преценка е на медията - по дефиниция журналистиката е търсене на истината. У нас убийците на истината от бившата ДС са желани гости в телевизионните студия. Липсва рефлекс да бъде защитена аудиторията от манипулации. Да, за това са нужни висока компетентност, бдителност и кураж, но бягството от изпълнение на този дълг означава, че журналистиката се отказва да служи на обществото и приема да бъде пионка на задкулисни игри. Дори в случаите когато в дискусиите има числен паритет между говорители на кремълски тези и застъпници на евроатлантическия избор на обществото ни, рупорите на руската пропаганда като цяло доминират благодарение на безпардонния си стил на общуване – също без особена съпротива от медийната ни среда. Равнопоставянето на истината и лъжата само по себе работи в полза на втората, но в случая дори не говорим за равнопоставеност, а за благоприятстване на подвеждащите внушения. Това води до невъзможност за нормално функциониране на обществото, защото недъзите на медиите директно подкопават устоите на демокрацията.
На четвърто място, чалгизацията на обществото пренареди масовия светоглед и 

превърна примитивното в норма

Време  е да се осъзнае, че това не беше стихиен процес, а инструмент за социален инженеринг. Ако чалга бумът беше естествен – като реакция срещу налаганите забрани по време на тоталитаризма, каквато е разпространената версия – тогава този жанр щеше да залее пазара непосредствено след смяната на властта през 1989 г. Но не стана така. Масираното му разпространение настъпи след 1997 г., когато България пое твърд курс към ЕС и НАТО и позициите на Русия у нас бяха застрашени. По същото време от медиите започнаха да изчезват предаванията и рубриките за култура (мястото им беше заето от чалгата), а в Студентския град в столицата вместо библиотеки изникнаха множество чалготеки и там се настани престъпният свят – наркодилъри, сутеньори… Студентската общност, която през 90-те в огромната си част беше с активна гражданска позиция, интересуваше се от политика, беше двигател на масовите протести и носител на енергията на промяната, започна коренно да променя облика си. През първото десетилетие на новото хилядолетие настъпи обрат и по данни от социологически проучвания за две трети от студентите политиката вече беше безинтересна, също и новинарските емисии. Ако това се случва с най-будната част от обществото, какво да кажем за масовия случай? Чалга културата формира общество, фокусирано върху първичните си нужди. В такава среда лесно избуяват примитивни страсти, включително когато става дума за патриотизъм. Интелектуалното усилие не е на почит, затова липсва  имунна система срещу манипулации и хибридни операции, може хората лесно да бъдат употребени за постигането на задкулисни цели.   

Войната в Украйна доведе до ново пренареждане на ценностите – на преден план излязоха свободата,  достойнството, съпричастието… Но не за всички, затова е така ожесточен ценностният сблъсък и се поражда толкова непримиримо разделение между диващината и цивилизацията. В тази битка  съпричастието е нашият антидот срещу варварството, независимо дали то е въоръжено с нож или с балистични ракети.