Държавните ни лидери и институциите у нас  продължават да се държат така, сякаш покорството ни пред Русия спасява световния мир

Димитър Попов

Ще нападне ли Русия Украйна и ще има ли световен сблъсък на Русия с НАТО? Байдън отговори саркастично: „ Путин още не е решил, ще зависи от коя страна на леглото ще се събуди утре.“ Иначе казано, американският отговор на двата въпроса е „не“.
Ако четете нашите медии обаче, Русия отговаря с „да” и на двата въпроса. При това руското „да“ е аргументирано подробно и в големи детайли, с един силно опростен, войнствен и агресивен език, който е достатъчно разбираем за всеки полуграмотен идиот, който си мисли, че разбира от геополитика; и в същото време тези отговори 

насаждат страх и усещането, че Русия диктува дневния ред на народите,

 включително на българския, а Путин е единствената световна власт, заслужаваща доверие.
Какви са по същество руските внушения в повечето български медии?
Основното е следното:  Русия е велика, световна супер сила и може да прави каквото си поиска, особено с нейните съседи, които по силата на географията и на цивилизацията са нейни неотменни слуги и резервни територии за кризисно ползване. Що се отнася до НАТО, те трябва да си налягат парцалите и да помнят, че Русия има ракети, които може да изпепелят Ню Йорк, Австралия и земната суша, естествено без онази една шеста, на която се намира самата Русия - недосегаема за всякакви врагове и ракети. И ако на резонния въпрос на руския алкохолик - „Ты меня уважаешь?”, НАТО продължава да не дава правилния отговор, ще има военни и технически мерки, които да респектират тези самозабравили се западни подлеци! 

Вярват ли българите в тези глупости,

 които сее руската пропаганда у нас така активно?
Общо взето вярват, и то не толкова заради простотията на българското население, а заради много мощната пропагандна машина, която Кремъл е изградил на българска територия. В нея са включени не само медии, а и много партии, лобисти в самата власт, министри и депутати, икономически и силови групировки, както и цяла армия обикновени русофили, които не правят разлика между Русия и Путин.
Тази пропагандна машина не среща никакъв отпор. Има отделни медии, които разясняват гледната точка на САЩ и на НАТО, но техния глас е глас в пустиня. Това създава впечатлението, че България не е част от Алианса, а е съюзник на Сърбия, на която без друго осигурява и транспорт за снабдяване с руско оръжие. Впечатлението го създава проруската колаборация на правителство и медии, което е голям срам за България и за пропилените 16 години членство в НАТО.
За щастие, отговорите на поставените в началото на текста въпроси, далеч не съвпадат с тези на руската пропаганда в България. Истината е, че Русия няма да нападне Украйна и няма да я окупира. 
Путин знае, че резултата от такава авантюра ще бъде пълна международна изолация и санкции през ООН, където Украйна е призната за пълноправен член. Освен от НАТО и САЩ, Русия ще бъде осъдена и от досегашните дружки на Путин – Ердоган и Си Дзи Пин, които имат доста причини да се притесняват, че военно възстановяване на бившия Съветски съюз през окупация на бивши съветски републики, ще е заплаха и за техните интереси. 
Добре е известно, че Турция има силно влияние в Азербайджан и Туркмения, които смята за част от своя културен ареал и очевидно причислява към своя тюркска и ислямска сфера на влияние. В същото време Китай гледа на съседните си Казахстан и Киргизстан като на много полезни ресурсни зони, с големи природни богатства, които са необходими за развитието на китайската икономика. По тази причина Китай държи те да са независими от Русия поне толкова, че да продават свободно своите ресурси. Освен това, в дългосрочен план, Китай има ясна доктрина за доминация в Средна Азия и по тази причина военно присъствие на Русия в тези републики ще бъде посрещнато враждебно.
Два факта потвърждават този извод: след навлизането на руски военни части в Казахстан, Китай изрази доста остро недоволство и посъветва руските военни бързо да се изтеглят, тъй като близкото им присъствие в тази република е нежелано за Китай. От своя страна Турция, след слуховете за агресия срещу Украйна оповести, че ще помогне на украинците, вероятно с доставка на американско модерно оръжие. Украинците са голям народ, те са националисти и ако бъдат въоръжени добре, ще нанесат големи поражения на руската армия, а това ще направи една окупация съвсем неудържима за самия окупатор, смята Ердоган. 
Тези мнения, както и сигурните санкции от САЩ, ще заставят Путин 

сериозно да обмисли цената на вероятна окупация

Той добре знае, че дрънкането на оръжие от негова страна е част от психологическа война, предвидена да подтикне мекушавите и страхливи западни лидери към съответните отстъпки. За истинско оспорване на НАТО като доминираща световна сила във военен и икономически план, Путин няма нито собствени ресурси, нито пък надеждни съюзници. 
Стратегическият му съюз с Китай против САЩ е само блъф и нищо друго. Китайците в момента играят сложна игра: мълчат за агресивните изстъпления на Путин срещу Запада, защото вземат от Русия евтин петрол и газ; обаче осъждат Путин в международните институции, за да останат търговски партньор на Запада, което е жизнено важно за китайската икономика. 
Дългосрочните интереси на Китай са свързани със САЩ и Европа. Си има полза от западните технологии, които не може да набави от Русия. Стратегически в Азия за Китай е по интересен Казахстан, и Путин това отлично го знае.
В този смисъл отговорът на втория въпрос – ще стигне ли Русия до военен сблъсък с НАТО и САЩ, също е ясен – Не. Путин не е луд, не си е поставил за цел да налага волята си на всички народи с цената на световна война. Колкото и да копира тактики на Хитлер, той не е воден от същите мотиви.
Неговата цел беше да възроди СССР в старите териториални граници, но вече като руска империя. Той определи своите съседи като васални държави с много ограничен суверинитет, който може да бъде отнет в бъдеще. Затова в бившите съветски републики  масово се нароиха предани на Кремъл диктатори - идеалния вариант за доктрината, която Путин изповядва.  С натиск и подкупи Русия умело контролира Лукашенко, Алиев, Токаев и останалите, чиято власт зависи от руските военни части на техните граници.
Няколко републики обаче 

оспориха доктрината на ограничения суверенитет

 Всички са на европейска територия –Украйна, Молдова, Грузия, и те потърсиха закрила от международното право, а после и от НАТО. Това вбеси Путин и Русия окупира части от тяхната територия, като създаде там постоянни руски военни бази, несъвместими с членство в алианса. В Молдова окупирано е Приднестровието, в Грузия - Южна Осетия, в Украйна - Крим и Донбас.
Така се задълбочи и конфликтът с НАТО - когато САЩ дадоха да се разбере, че не са съгласни с насилствено възстановяване на СССР в бившите му граници, като нова „империя на злото”. Путин влезе в този конфликт с агресивен тон, близък до военния, за да създаде впечатление за предстояща световна война, ако не му признаят правото да доминира над съседите си. Няколко години тази тактика работеше сравнително успешно.И Обама, и Тръмп срамежливо му признаха правото да се разпорежда в бившето съветско пространство. Когато обаче от НАТО и от Джо Байдън дойде същия остър тон и контразаплаха, че конфликтът ще е за сметка на Русия, психологическото предимство на Путин изчезна и се видя, че той далеч не е така уверен в силите си. Едно е да заплашваш с война, съвсем различно нещо е да я водиш срещу враг, който те превъзхожда многократно. При това да се изправиш срещу него без съюзници…
Ето защо Путин сигурно

 ще продължи конфликта, но като психологическа и информационна война, 

какъвто той беше и досега. В никакъв случай няма да го превърне във военен конфликт, който не е по силите на немощната  руска икономика. 
За съжаление у нас правителството и медиите продължават да се държат така, сякаш покорството ни пред Русия спасява световния мир; и ако пуснем войски на НАТО, тук още утре ще завали дъжд от руски ракети. 
Истината е, че в цялата си нова история България не е била по-защитена от външни врагове, както в момента, и това се дължи на членството ни в НАТО.