Хубавото на сегашната ситуация е, че отново втвърдява разделителната линия между евроатлантизма и слугинажа пред Кремъл

Илиана  Славова

На всякакви чудеса се нагледахме в българската политика, доживяхме и искане за вот на недоверие на служебно правителство. Инициатива на БСП със съпорт от „Възраждане“ и ИТН като гостуваща звезда. 

Разбира се, конституционалистите веднага напомниха, че не може да се иска недоверие на служебен кабинет и дори той да бъде гласуван, Конституционният съд ще го отмени. Само който назначава правителството, той може да го свали – в случая президентът.   

Няма как в БСП да не го знаят. Тази партия може да бъде упрекната в много грехове, но не и в политическа неграмотност. Тогава защо?  
Първосигналният отговор, че всичко е предизборна акция за вдигане на рейтинга, макар да има смисъл, не изчерпва ситуацията. А и БСП умее да вдига шум без да влиза в конституционни абсурди.    

Явно 

искрата, която взриви страстите,

 е номинирането на Даниел Митов за външен министър. За присъдружните на Кремъл политически субекти е немислимо толкова категоричен евроатлантик да застане начело на българската дипломация. Толкова немислимо, че чак поискаха Румен Радев да освободи служебния премиер. 

Радев обаче не е склонен да поема отговорност  за радикални действия, предпочита да демонстрира балансираност на фона на политическите скандали и вероятно гледа на това като на капитал за бъдещата си партия.  Логично отклони призивите за смяна на Главчев и съвсем предсказуемо реагира остро срещу номинацията на Даниел Митов. Обаче възраженията, че Митов е ярка партийна фигура, са просто политическа реторика, зле прикриваща непоносимостта към евроатлантизма от страна на Радев и БСП, Възраждане, ИТН. В предишните служебни кабинети имаше знакови лица от левия спектър като Крум Зарков или Весела Лечева, но нямаше подобни ерупции на нетърпимост. Аргументът на Радев, че номинираният е заместник-председател на ГЕРБ, е лишен от легитимност, доколкото ангажиментът на президента е да изпълни Конституцията, не да дава политически оценки. А конституционните текстове не налагат подобни ограничения за служебните министри.  

Разбира се, от „Позитано“ 20 ще използват случая, за да се покажат пред левия електорат като по-правоверни громители на ГЕРБ от Радев, но това е отделна тема.
   
В БСП и компания са наясно, че нямат лостове да съборят служебното правителство – това, на което се надяват, е именно да осуетят назначаването на Митов за външен министър, раздухвайки политически скандал. 

Другото, на което вероятно се надяват, е 

отстраняване на Росен Желязков

 като председател на парламента.  От ПП-ДБ вече обявиха, че обмислят подобен ход, макар и по друг повод – заради оставката на управителя на НЗОК. БСП с удоволствие биха тръгнали да се договарят за главата на Желязков. Това би позволило поисканият вот на недоверие към Главчев да влезе в пленарната зала въпреки  своята противоконституционност.  А и биха предпочели председател от ПП-ДБ, отколкото от ГЕРБ. Така ще направят още по-трудно формирането на евроатлантическо мнозинство след изборите, а може и тайно да се надяват да си прокарат път към ново съвместно управление с партиите на промяната. Отделен въпрос е доколко политическият контекст ще го позволи.      

Разбира се, ПП-ДБ дават поводи за такива кроежи с недоволството си срещу Главчев и конкретно срещу номинацията на Митов. Нека преди да хвърлят камъни да си спомнят, че самите те предложиха кабинетът Денков да остане като служебен. Нима той не беше политически оцветен? Нима в него нямаше заместник-председател на политическа сила в лицето на Асен Василев? Хайде малко повече отговорност и

 по-малко партизанщина

Хубавото на сегашната ситуация е, че отново втвърдява разделителната линия между евроатлантизма и слугинажа пред Кремъл. А кандидатурата на Митов ясно ще покаже кой къде се позиционира.