Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Екимджиев цялата държава гърми, че държавното обвинение се използва като оръжие за корпоративна война между бивши съдружници, изненадан ли сте от този скандал?

- Нищо ново не се случва. Прокуратурата от край време е доказала готовност да козирува на другите власти. Но действително върхът на нейната политическа активност достигна под ръководството на г-н Сотир Цацаров. Виждаме, че когато наближат избори прокуратурата остро се вклинява в политическия живот. Да си спомним от миналата година аферата „Костинброд”, която според някои анализатори е била решаваща за резултатите от парламентарните избори. Виждаме и сега какво се случва – явно, предусещайки промяната в политическата конюнктура, държавното обвинение се обръща срещу досегашните си покровители – кръга около Пеевски и Цветан Василев. Явно прокуратурата вече се опитва да набира актив пред Бойко Борисов и следващите управляващи. Всъщност това е стилът на управление на г-н Цацаров още от времето, когато беше почти пожизнен председател на Пловдивския окръжен съд. Той демонстрираше политическа лоялност към всяка власт. В Пловдив се провеждаха така наречените пилотни дела с голям обществен отзвук, на които хората от властта залагаха много, но след време се видя, че те катастрофираха с оправдателни присъди или в Страсбург. Но точно Пловдив беше мястото, където се заработваха политически дивиденти чрез услугите на местните магистрати, ръководени от сегашния главен прокурор. Така че нищо ново под слънцето.

- А защо Цацаров и прокуратурата мълчат за тези обвинения?

- Това мълчание е израз на презрение към хората, на арогантност. От друга страна, той няма какво да каже при очевадността на фактите. Новото в случая е тази брутална арогантност, с която се действа.

- Години наред задавате въпроса  кога прокуратурата ще се освободи от магистрат като Роман Василев, това вече е факт, но защо сега се случи?

- Да, освободиха се, но точно когато прокуратурата започна да се еманципира от кръга около Делеян Пеевски и Цветан Василев. Очевидно Роман Василев е бил техният човек в държавното обвинение. Сега се обръща отново към Бойко Борисов и следващите победители, а Роман Василев скоропостижно се оказа в отпуск и реши да напуска. А всички си спомняме, че той беше изпълнителят години наред на мокрите поръчки и най-бруталните арести. Точно това показва зависимостта на определени хора и то на ръководни места в прокуратурата от корпоративни и олигархични интереси.

- Но сега прокуратурата ясно заема страната на Пеевски във войната му срещу банкера Василев?

- Да така е и от цялата гротеска с така наречените убийци на Пеевски, аз съм склонен да разглеждам вече медийния бос и Борисов в един отбор. Възможно е там да текат процеси на сближаване и нищо чудно скоро отново бившият премиер да бъде боготворен в неговите медии. Мисля, че има прегрупиране – Пеевски и Борисов, от едната страна, а Цветан Василев и Бареков от другата. Съответно се преориентира и прокуратурата.

- Реално ли е влиянието на Делян Пеевски в съдебната система?

- В мен все повече се затвърждава усещането, че Пеевски е едно поставено лице, че той е машата, с която се реди и съдебната система, и се изпълняват някои бизнес поръчки в политиката. Този човек няма интелектуалния и професионалния потенциал за това. Той изглежда като едно голямо бебе, може само да е изпълнител, да прави това, което му наредят неговите кукловоди, но не и да подрежда комбинациите в задкулисието и политическите процеси в България.

- Пеевски се освети твърде много, има ли шанс да остане в играта дори и като маша?

- При тази прокуратура, която показва, че не й пука, а тя е определено недосегаема - този човек наистина може и да остане още в играта.

- Остро се поставя въпросът, че главният прокурор не подлежи на никакъв контрол, как може да бъде преодолян този парадокс и да се защитят интересите на обществото?

- Сега ситуацията е такава, че дори и Цацаров да застреля президента пред сградата на „Дондуков” 2 той не може да бъде арестуван и обвинен, защото може да отмени постановлението на всеки редови прокурор за повдигане на обвинение, защото му е институционално подчинен. Цацаров практически е недосегаем. Контролът може да стане с промяна на конституционния модел. Трябва да се предвиди ред, най-малкото сходен с този при импийчмънта на президента. При извършване на престъпления и нарушение на конституцията, главният прокурор да може предсрочно да бъде отзоваван. В САЩ има практика, когато има обвинение срещу президента, който там е шеф на изпълнителната власт, да се назначава ад хок прокурор, който не е в структурата на държавното обвинение, да извършва разследване на главния прокурор. Прокурорът Кен Стар извърши подобно разследването срещу президента Бил Клинтът при аферата му с Моника Люински и искания импийчмънт. Става дума за човек, който не е редови прокурор, но парламентът може да го назначи с правомощия да разследва и да повдига обвинения. Но при нас сега главният прокурор е юридически недосегаем. И това беше констатирано от един английски съдия. Българският съд искаше екстрадиране от Острова на свидетел по делото за ямболската адвокатка. Но тъй като трябваше да се свидетелства срещу бившия главен прокурор Никола Филчев, английският съдия прие, че в България няма ефективен механизъм за защита, когато има подозрения за извършено престъпление от главния прокурор. Тоест, този проблем на българската правосъдна система е констатиран там.

- Защо прокуратурата мълчи и отказва да действа срещу толкова много явни сигнали за купуване на гласове по време на евроизборите?

- Мълчат защото вероятно така е било договорено с някоя политическа сила. Обвинението или открито трябва да се намесва при такива съмнения спрямо всички политически сили, но рискът е веднага да си наруши комфорта с политическите си патрони. Другата опция е да направи по-лесното – да абдикира от задълженията си и да се прави, че нищо не се случва. Всеки журналист, решил да документира купуването на гласове, го направи. Тоест, ако прокуратурата имаше воля да се бори с това престъпление, просто трябваше да действа. Ако си бяха свършили работата срещу търговците на гласове, даже нямаше да има смисъл от задължително гласуване.