Главният прокурор трябва да извади безобразията, вършени по
времето на Борис Велчев
Държавното обвинение се е поставило в услуга на политици и може отново да бъде забъркано в афера като Костинбродската, казва пред Faktor.bg известният правозащитник
Интервю на Стойко Стоянов
- Г-н Екимджиев, какво се случва в съдебната система - първо уволниха члена на ВСС Камен Ситнилски, след изтекли СРС-та, а сега повдигнаха четири дела на съдиите Веселени Пенгезов и Петър Петков. Темида се прочиства от корумпирани или задкулисно се разчистват някакви сметки?
- Според мен става дума за разпределяне на властови ресурс между различни кланове в съдебната система и по-специално във Висшия съдебен съвет (ВСС) и административните ръководства на някои възлови съдилища. Ако наистина се действаше принципно от страната на ВСС и главния прокурор Сотир Цацаров, който фактически ръководи този орган, Роман Василев нямаше отдавна да бъде обвинител. Имам предвид показните арести, които извърши на бившия военен министър Николай Цонев, на Тенчо Попов и други гафове. Очевидно е, че няма принципност и последователност, защото става въпрос за разчистване на Авгиевите обори в съдебната система – един клан, силно зависим от Делян Пеевски и ръководен от Сотир Цацаров, който успя да си извоюва много сериозни позиции във ВСС, си разчиства сметката със свои конкуренти. Това става без оглед на закон и Конституция. Ако може това разчистване на сметки да стане в рамките на закона - добре, но ако не може – законът се прекрачва безогледно. Смея да твърдя, че г-н Цацаров така действаше и като ръководител в Пловдив. В случая с уволнението на Камен Ситнилски законът е грубо погазен. За отстраняване на член на ВСС се изискват най-малко две трети от членовете на 25-членния ВСС, а те приеха, че 16 гласа са достатъчни за уволнението на Ситнилски. Очевидно е, че нещо куца в образованието по аритметика. Сметките са за четвъртокласници, но просто магистратите в този орган са решени на всяка цена независимо от изискването на закона да разчистят поле за действие, и това се прави въпреки закона, въпреки правата на човека, въпреки конституцията. Жалкото е, че ВСС като символ на законността дава един много лош пример и си позволява демонстративно и арогантно произвол. Какво тогава да очакваме от редовите магистрати, от обикновените съдебни състави. Какъв пример ще вземат обикновените граждани от магистратите, които вече не са олицетворение на справедливостта на върховенството на закона. Тоест, в съдебната система се води една мръсна война между негодници със всички средства.
- Магистрати твърдят, че изваденият компромат срещу Ситнилски е само част от едно обемисто СРС, като са скрити разговори, в които е замесено и името на главния прокурор за поети от него ангажименти?
- Възможно е наистина да е извадена само част от СРС-то, но тук достатъчен е фактът, че тази информация бе изнесена със съгласието на главния прокурор, въпреки че отдавна е трябвало да бъде унищожена, съгласно Закона за използването на специалните разузнавателни средства, щом не е послужила за целите на наказателното производство и националната сигурност. Това потвърждава тезата, че МВР, Прокуратурата и ДАНС разполагат с едни информоционни масиви, в които се съхраняват данни, събрани чрез СРС-та и тази информация се използва без оглед на законовите цели. Във случая със СРС-то, касаещо Ситнилски се използва незаконно за разчистване на лични сметки и това става чрез авторитета на държавата. Виждаме, че някои магистрати правят каквото си поискат, а това е изключително лош сигнал към редовите граждани. Тогава те също нямат никакво основание да спазват законите, след като висши магистрати действат демонстративно и арогантно.
- Кои са другите кланове в съдебната система?
- Не искам да влизам в конспиративни теории, не бих се наел да очертавам силуети на кланове, защото нещата в съдебната система са много преплетени. Но начинът, по който се действа показва, че определени прокурори са лобирали, примерно, за Камен Ситнилски. Тогава бихме могли да говорим условно за клана на Ситнилски, който в момента е в немилост и трябва да бъде изчистен. Подобно нещо се случва и със съдия Веселин Пенгезов. Този човек, вместо отдавна да е осъден или оправдан, делото му се държи 4 години на трупчета, за да бъде активирано в момент, когато е удобно на главния прокурор.
- Кого обслужва тази война в съдебната система?
- Ако тази война обслужваше обществения интерес, тя щеше да се води с легитимни средства. Защото не може легитимни цели да се постигат с незаконни средства. А фактът, че това е една мръсна война, в която средствата не се подбират, показва, че обслужва единствено частни и корпоративни интереси, а не идеята за справедливост, за по-добра съдебна система и върховенство на закона.
- И Пенгезов и Ситнилски твърдят, че едно задкулисие се опитва да овладее съдебната система, какво е вашето усещане?
- Категорично това е така, но аз мисля, че това овладяване вече е факт. Начинът, по-който беше избран Цацаров за главен прокурор, показа силата на това задкулисие. Присъствието му се потвърждава и от избирателния подход на главния прокурор за разчистване на сметки с един магистрати и толериране на други, въпреки катастрофалните им нарушения, визирам отново Роман Василев. Това директно показва, че става дума за отстрелване на избрани екземпляри, които очевидно са идентифицирани като по-опасни и неподатливи на дресировка. А за другите вероятно има сигурност, че заради установени нарушения има възможност да бъдат поставени на къса верижка. За това компроматите се използват тези хора да бъдат държани в подчинение и да изпълняват възложените им поръчки.
- Призракът на Делян Пеевски съществува ли реално в съдебната система или влиянието му е поредния мит?
- Като се анализира възходът на Сотир Цацаров - начинът, по който беше избран за главен прокурор, въпреки сериозните съмнения в неговата почтеност и фактът, че той се дистанцира от Бойко Борисков и от Цветан Цветанов в същото време, в което от двамата политици се отдръпна и Делян Пеевски със своите медии, ме кара да мисля, че там има много сериозна и топла връзка. Първоначално мислех, че Цацаров е човек на Борисов и Цветанов, защото формално те го предложиха и хвалеха. Налагаше се впечатлението, че между тях цари дружба, но изведнъж когато ГЕРБ падна от власт и Пеевски и неговите медии се озъбиха на Борисов и Цветанов, и прокуратурата бързо започна да ги разследва за различни престъпления. Този синхрон в действията ме кара да мисля, че това клише „задкулисие” съществува, но аз го наричам кибер зловоние, защото има пропадане на държавността, на морала, на законността.
- Трябва ли обществото да живее с илюзията, че делата се водят обективно или се активират избирателно, за да се разчистват сметки в удобен момент?
- Мислещите хора, които следят събитията, колкото и да са идеалистично настроени, не биха могли да имат такава илюзия, защото е ясно, че на участниците в този театър на абсурда дори не им пука какво ще си помислят гражданите. Притежаващите властта си правят каквото поискат. Уволнението на Ситнилски е ярък пример в това отношение. Поведението им бе арогантно, членовете на ВСС показаха, че независимо какво ще мисли обществото, те ще направят каквото те са решили. Не вярвам да има мислещи и информирани хора, които да си въобразяват, че става дума за последователност, законна цел или възвишени идеи, в името на които се води тази война. Просто гледаме един гаден филм в стила на Тарантино, в който няма позитивни герои, всички са престъпници.
- Това усещане за съдебната система звучи зловещо...
- А от къде да дойде ведрината. Виждаме какво се случва последните дни с бежанците. Хора от едно село прогониха семейства с малки деца, в същото време се разбира, че полицията е малтретирала бежанци. Слушаме една година как представители на българските институции наричат бежанците главорези, канибали, и какви ли не, а прокуратурата безучастно мълчи. Комисията за защита от дискриминация толерира лумпени и фашизоиди, които проверяваха личните карти на роми и бежанци в центъра на София. Същото бе и отношението към протестиращите през миналата година граждани, които бяха малтретирани, притискани, привиквани за проверки без основание.
- Защо главният прокурор отказва да носи отговорност за всичко станало в държавното обвинение преди неговия мандат?
- Защото така му е удобно да се държи. Но този въпрос е важен и той трябва да бъде отнесен и към Борис Велчев. На него сега му е много удобно аристократично да е оставен в безвремието и безделието на Конституционния съд, след като изпълни мисията нищо да не прави начело на прокуратурата. Сега Цацаров или трябва да има доблестта да каже безобразията, които са вършени, или по-скоро пропуските, които са направени по времето на Борис Велчев, или просто да понесе отговорността за последиците. Прокуратурата не свършва и не започва с мандата на един или друг главен прокурор. Тя е институция и има приемственост. И във всеки един момент ръководителят на тази централизирана и пирамидална институция е отговорен за случващото се в нея, независимо кога е започнал мандатът му. Щом си поел тази отговорност или са те сложили, или си се оставил да те сложат, за да ти дърпат конците, ти трябва да си готов да отговаряш на всички въпроси, които са от обществен интерес.
- Има ли опасност държавното обвинение отново да бъде забъркано в предстоящите избори както при Костинбродската афера?
- Според мен то с охота се постава в услуга на политическите сили. Така че реално е това отново да се случи. Скандалите в прокуратурата ще избухват периодично, защото там проблемът е системен – със структурата на тази институция, с липсата на прозрачност и отчетност в нейната работа. За това аз от години апелирам прокуратурата да мине към изпълнителната власт, за да може тогава провалът на държавното обвинение да бъде провал и на всеки кабинет, и на всеки премиер. Идеята прокуратурата да бъде в съдебната власт е да бъде независима, но това не значи да бъде и безконтролна. А се оказа, че обвинението доброволно се поставя в зависимост и вероятно добре я осребрява. Смятам, че трябва да се жертва формалната, на книга независимост на прокуратурата в името на контрол и отговорност. Нека да отговаря заедно с МВР за провала с престъпността и корупцията.
Още от Интервю
Гари Каспаров: НАТО е ЗОМБИ, не може да противодейства на руската агресия в свободна Европа
Вече се води война, световна война, независимо от това какво мислят във Вашингтон, в Брюксел, в Берлин или в Париж
Владислав Иноземцев: Путин превърна смъртта в доходоносен бизнес
В момента Русия е империя на кръвта и то в пълен мащаб
Иван Анчев: Изборите в Щатите няма да повлияят по никакъв начин върху формирането на правителство в България, политиците да си свършат работата
На Америка липсва политикът, лидерът – обединител, какъвто беше Роналд Рейгън