Всичко, което ни се случва, се дължи на робския синдром

Бареков е евтин, може да не стигне до приземяване – да бъде изхвърлен в движение, каза за Faktor.bg известният писател

Интервю на Зорница Веселинова

- Г-н Томов, в произведенията си показвате живота такъв, какъвто е – без маска и грим. Ако трябва да напишете роман за сегашната България, какво заглавие бихте сложил?

- Не мога да кажа как би се казвал такъв роман. Но той несъмнено ще бъде продължение на моята тема за нещата, които се случиха в цялата държава и засягат всички сънародници. Наскоро написах есето „Робският синдром на българина”. Стигнах до извода, че всичко, което ни се случва, се дължи точно на този робски синдром - той ни е опазил като нация и като държава, но същевременно ни оказва много лоша услуга. Всеки европейски народ по един или друг начин проявява този синдром, но нашият е особен.

- Кое му е особеното?

- Особеното му е пълната липса на резки действия. Това е главната драма на българина. Свободата, която постигнахме, беше изтълкувана от народа крайно погрешно. Според мен единственият начин да влезем в правия път е упражняване на наказание чрез закона. Българинът се страхува от всичко, но не и от институциите, понеже знае, че няма да бъде наказан от тях. Поради това например се пръкнаха нашенските тарикати.

- Кой е по-голям тарикат според Вас: Делян Пеевски, или Цветан Василев?

- Не мога да кажа. Ситуацията в КТБ е плод на хитрост, подлост и желание за оцеляване чрез забогатяване. У нас всичко се движи от парите. И в другите държави парите движат всичко, но все пак има някакъв морал, някакви спирачки.

- Банкерът Василев се скри във Виена. Според в.”Дер Щандард” на софийския му адвокат е връчен обвинителен акт с данни за злоупотреби. Вече била издадена европейска заповед за ареста му, а българската прокуратура мълчи.

- Това показва, че държавата ни е много слаба.

- Как мислите - Делян Пеевски страхува ли се от наказание?

- Очевидно не се страхува, защото знае, че никой няма да го накаже. Колкото повече хора не се страхуват, толкова „заразата” става по-голяма.

- Бившият премиер Пламен Орешарски засегнат ли е от тази „зараза”?

- Той е интелигентен човек. По всяка вериятност целта му е да трупа пари и да си създаде положение. Финансист е, но играе политик. У нас е така: ако не си замесен в политиката, трудно можеш да прогресираш. Политиката отдавна е преплетена с всичко. Този факт превръща доста българи в изменчиви, гъвкави и много подли същества. Това е въпрос на ценностна система.

- Преди време романът ви „Новите варвари” стана бестселър. А кои са днешните варвари?

- Днешните варвари са хората с бели якички – хитри професионалисти-далавераджии, увличащи всички тарикати от по-ниските нива. Те искат да успеят на всяка цена и не се спират пред нищо. Нямат критерии нито за ценности, нито за хуманност, нито за достойнство. За съжаление най-високопоставените от тях са ядрото на съвременния ни елит.

- Сред днешните варвари има и политици. Интересно ли Ви е да анализирате някои от тях?

- Бих започнал този анализ с най-високопоставените политици. Например Сергей Стенишев – той е интересен психологически феномен. Любопитно ми е кое го движи: жена му, бизнес интереси, желанието да остане в историята, или нещо друго. И наставникът му Георги Първанов е прелюбопитна личност. Вижте портретите му от времето, когато влезе в политиката – там той е с перчем, типичен селски ерген, който гледа много хитро. Все едно казва: вие ме мислите за прост, ама не съм такъв. Първанов е на добро селско равнище.

- Кой кого прекара: Станишев - Първанов, или обратно?

- Мисля, че взаимно се прекараха. Опитаха да се излъжат взаимно. Но последният, който ще има думата, е историята.

- Столетницата БСП на смъртно легло ли е?

- Има опасност да стане точно така, ако не успее да излезе от блатото, където я натикаха собствените й задкулисни играчи. Това е партия на високите идеали, но за съжаление чистите, истинските социалисти се топят, останаха твърде малко.

- Според Вас новият лидер Михаил Миков ще позволи ли да го местят като пионка насам-натам?

- Той е весел и уравновесен добър човек, не е далавераджия. Дори да не позволи, пак ще опитат да го местят като пионка. Ако му стигнат силата и куражът, трябва да удари по масата и да каже: стига! Навремето гърците писали писмо на спартанците, в което имало двайсет и две точки: ако вие направите еди какво си, ние ще направим еди що си. А спартанците им отговорили с една дума: Ако!

- Ако имате възможност, бихте ли общували с Ахмед Доган, той интересен ли ви е?

- Доган е изключително интересна личност. Бих анализирал стремежа му към оцеляване, жаждата му за безсмъртие, смисъла на живота му. Психологията на неговата душа е забележителна. Съзнавам, че е изключително трудно да се „сканира” този типаж. Но си заслужава човек да опита. Говори се, че Пеевски е дясната му ръка, машата му. Но, за разлика от Доган, Делян е ниска топка.

- А Цветан Василев каква топка е?

- О, той е много интересен - поради симбиозата между жаждата му за богатство, жаждата му за манипулация, жаждата му за власт. Поради майсторството му да се нагажда към обстоятелствата, да установява контакти с необходимите хора. Поради начина, по който отива към пълен провал. Повече от ясно е обаче, че той не е върхът на пирамидата, там се намират кукловодите, които дърпат конците му. Тези кукловоди са страхотни играчи от нов тип. Те мимикрират по особен начин, част от тях са в България, иначе Василев не би имал възможността да създаде тази империя.

- Кои са кукловодите на Николай Бареков?

- Бареков е още в самото начало на развитието си като политик. Той се изхвърля доста силно и, бих казал, улично. Емоциите му са евтини и са признак на лекомислие. Обаче животът много ще го очука. Има опасност въобще да не стигне до приземяване – да бъде изхвърлен в движение още преди да е влязъл в желания коловоз. Амбициите му може да не се реализират. В момента положението му е много сложно заради ситуацията, в която попадна предполагаемият му кукловод Цветан Василев. А може би има и други кукловоди. По-важното е, че някой тласка Бареков към необмислени постъпки. Казва едно, прави друго. Ето, вижте какъв лупинг направи по отношение на президента Плевнелиев. Може да е талантлив журналист, но... Навремето Овидий каза: „Талантът ми донесе гибелта”.

- Талантът на кой съвременен наш политик би донесъл гибел на България?

- Това е изключително важен въпрос – докъде може да стигне един талантлив човек в качеството си на държавник. Естествено, че придадени обстоятелства такъв човек би могъл да причини гибел на страната ни, защото талант и чувство за държавност са две различни неща. Ако осъзнаеш талант ли си и в каква област, накъде си тръгнал и защо, способен ли си да въртиш държавното кормило в правилната посока, това е високо ниво. Повечето известни политици на прехода излъгаха народа, а някои излъгаха и себе си.

- Кои наши политици излъгаха себе си?

- Тях вече ги няма в политиката – изчезнаха, не им стигнаха силите. Например Иван Костов. Той е особен тип хитрец. Никак не е за подценяване неговото изключително парично- финансово его. То говори, че Костов не е висока топка.

- В романа си „Квартал „Надежда” описахте себе си – момчето, което тръгва от софийско предградие и стига до центъра на столицата. Сега страната ни представлява градска покрайнина от типа „гето”. Възможно ли е да се превърне в луксозно предградие? За център май дълго трябва да чакаме.

- Страната ни може да стане очарователно предградие, на което целият свят да гледа с любопитство и симпатия и да го посещава. От нас зависи дали от гето ще се превърнем именно в такова предградие.