Лидерите на СДС подцениха ролята на медиите за обществото

Ако Реформаторският блок се разпадне, има опасност ДПС и БСП да се върнат в хибридната война, казва пред Faktor.bg бившият председател на парламента и посланик в Македония и Полша

Интервю на Васил Василев

- Г-н Йорданов, какво ви накара да възкресите вестник „Век 21” – един от символите на демокрацията, но като електронно издание?

- Вестник „Век 21” заедно с „Демокрация”, бе флагман на демократичния печат в началото на 90-те години. Издаваше го Радикалдемократическата партия, която в този период имаше много симпатизанти сред българската интелигенция. Но когато разпространението на печата премина в ръцете на фирми, на които нашата „пропаганда” не им допадаше, се оказа, че те просто скриха вестника от „сергиите”. През 1998 г. поради липса на средства прекрати съществуването си. Парадоксалното е, че това стана при „наше” правителство, президент и парламентарно мнозинство. Нещо подобно се случи и с „Демокрация”. „Век 21” бе издаван от РДП, но той не бе чисто партиен вестник. В него пишеха автори от цялата демократична общност. Но тя се разпадна след трансформирането на СДС от коалиция в партия. Лидерите на СДС в периода 1997-2001 г. не разбираха или просто подцениха ролята на медиите за формиране на общественото мнение. Разчитаха на „обективността” на т.нар. „независими” медии. А такива просто нямаше тогава и е показателно, че в един момент всички те в един глас започнаха атака срещу управлението на СДС.

- Нужни ли са партийни органи в медиите, каквато днес например е „Алфа” ТВ на „Атака”?

- Медиите трябва да бъдат независими, но няма нищо лошо в това да афишират определени тенденции и предпочитания към политически идеи. Във всяка демократична държава се знае кои издания на коя политическа идея дават повече глас. И това се казва официално. „Фигаро” е по-близо до френската десница, а „Льо Монд” – до френската левица. Примери могатда се дадат от Германия, САЩ, Италия, Испания, Полша и т.н. Но у нас се спекулира с понятието „независими” медии. Под шапката на „независимостта” повече от две десетилетия се атакуват главно демократичните сили в страната и се поддържат на повърхността идеи и лица, които при липса на такова изкуствено дишане отдавна да са изчезнали от полезрението на хората. Защото дори нямат качествата да бъдат политици. Но целта е винаги да се внушава, че „всички са маскари”, че няма честни и достойни политици, че „всички са един дол дренки”. И остава общото внушение за безизходност и безвремие, което е отлична почва за виреенето на всякакви носталгични – комуноживковски спомени и проруски пропаганди. Същевременно мисля, че времето на тяснопартийните медии е отминало. Днес те правят впечатление единствено с езика на омразата, на който СЕМ, неизвестно защо, не обръща внимание.

- Какви знаци разчитате в дясното и как ще коментирате искрите, които прехвръкнаха между Реформаторския блок и ГЕРБ, въпреки внушителната победа след изборите?

- Реформаторският блок се създаде с идеята да бъде политическа алтернатива на ГЕРБ. Ако проследите изказванията от преди няколко години на лидерите на блока това е очевидно. Прехвръкващите сега искри са част от тази посърнала идея. Случи се обратното. Реформаторският блок, включително и след тези местни избори, се превръща във важен фактор за дясноцентристкото управление на страната.Но заедно с ГЕРБ. Защото нито сам може да го осъществи, нито има други патньори в политическото пространсто. Но меракът да измести един ден ГЕРБ си остава, макар именно водещите политици в блока вече да избягват да говорят за това. В момента доминира тактическото разбирателство, защото и двете сили –ГЕРБ и РБ, успяват да реализират свои виждания и намерия в и чрез управлението. За България е по-добре и по-здравословно тази коалиция да се запази. Повечето от партиите в нея са и членове на Европейската народна патия. Така тя е като преграда пред амбициите на БСП и ДПС за завръщане в зоната на властта. Евентуалното й разпадане ще повлече политически сътресения в период, когато пред страната ни има твърде много външни, а и вътрешни предизвикателства. И когато срещу България се води хибридна война.

- Анализатори подсказаха, че подобни победи на ГЕРБ могат да се сравнят с наченки на тоталитарен режим. Вие откривате ли подобна аналогия с Живковия режим?

- Няма как да има тоталитарен режим при многопартийна система. А че един политик изглежда като „по-важен” от другите, то причината не е в него или не само в него, а в останалите. Същевременно роенето на партии и липсата на идеи от тях, направи така че гражданите се отвратиха от партийността, от непрестанното циркулиране на едни и същи лица от партия в партия. И вотът за ГЕРБ е част от очакванията на обществото за повече стабилност и сигурност на управлението. Защото живеенето в безкраен политически стрес и управленски експерименти създава катастрофични чувства в хората. Необходимо е „рефоматорството” да не води до стресови ситуации и експерименти със законодателството. Необходимо е то да се реализира само когато наистина има необходимост от реформи. Защото тезата, че във всичко и по всяко време трябва да се реформаторства е доста анархистична.

- Има ли организирана война срещу правителството и поръчкови протести на полицаите?

- Протестът на полицаите се вписва в контекста от различни опити за дестабилизация в страни от т.нар. от руснаците „близка чужбина”. Анексирана бе украинска територия и осъществена трайна дестабилизация на източната част на тази страна. Загинаха хиляди хора. В Молдова бе свалено правителството. В Румъния премиерът подаде оставка, а протестиращите искат нови избори. В Черна гора избухнаха безредици и протести срещу „корумпираното” управление. В съседна Македония през април ще има предсрочни избори. Преди местните избори у нас анализът показваше, че при успех БСП, ДПС и Атака, но и при по-висок резултат на Реформаторския блок, няма да е изключено открито да бъде поставен въпросът за предсрочни избори. Но резултатите охладиха тези политически амбиции. И неочаквано се оказа, че млади полицаи изведнъж се загрижиха за своите привилегии след 20 години. Толкова „перспективно” мислене в техните среди не може да се роди за ден-два. То е подготвено в задкулисие. И не от момчетата, които са на улицата. За мен няма спор, че става дума за сценарий, целящ създаване на остър вътрешен проблем и дестабилизиране на страната. И опит да се подаде сигнал за протести към всички останали обществени групи, които имат основание да са далеч по-недоволни от заплащането на своя труд. При други резултати от изборите това щеше да бъде факт. В случая става дума за невъоръжен метеж срещу правителството. Ако мине и то се поддаде на натиска, ще последва още някой и друг протест.

- Какво се крие зад поведението на Волен Сидеров, който от журналист във в. „Демокрация” се преобрази в най-видния защитник на Русия?

- Когато парламентът обсъждаше въпроса за имунитета на Сидеров и Чуколов, привърженици на „Атака” развяваха руски знамена и огромен транспарант – георгиевската лента, официално – символ на „победата” на СССР срещу „фашистка Германия” , а по същество – израз на антидемократичния режим и политика, които се установиха след тази „победа” именно в СССР. И жертва на която станаха милиони вярващи в Бога и доброто човешки същества. Този факт, който всички телевизии показаха, ясно говори чия политика иска да реализира в България г-н Сидеров. И това е чужда политика. Тя е чужда на традициите и ценностите на българския народ, който има за символи на своя патриотизъм Раковски, Левски и Ботев, Захари Стоянов и Стамболов – всички те предупреждавали народа ни за опасностите идещи за него от Русия. А в днешните времена, когато „парица е царица”, чужди политики не се защищават заради „сини очи”.

- Каква е причината за постоянните провали на БСП?

- За мен няма никаква изненада. Постепенно БСП заема мястото, което далеч преди нея заеха други бивши комунистически партии от източния блок. Дори на последните парламентарни избори в Полша партията на бившите комунисти не влезе в парламента. Нормално е лявото пространство да е раздробено. Така е било и преди 1944 г. Така е и в други страни. По принцип то е по-податливо на разцепления и конфронтации. И дори при такива конфронтации глави са падали. Същевременно една голяма част от членовете на бившата комунистическа партия и техните наследници отдавна се пръснаха по други партии. Капиталът също си гледа интереса и върви с победителите. Трудно някой би инвестирал вече в тяснопартийни каузи. Няма шанс и опитът на БСП да се представи като партия на „бедните и отрудените”. Ярък е споменът от прехода, когато именно бедните и отрудените пострадаха от управлението на БСП.

- Какво е обяснението ви за тази русофилска вълна в България, която превъзнася Владимир Путин и режима му?

- Понятието „русофил” май съществува само у нас. В цял свят има хора, които четат Достоевски, Солженицин или са гледали руски филм или балет. Но никога не им е идвало наум да се наричат русофили. У нас русофилите гледат на България като на съпруга на Русия. Смятат, че венчавката е станала през 1878 г. и въпреки, че оттогава до днес съпругът многократно налагаше „съпругата” и я бе превърнал в най-обикновена прислужница като не и позволяваше дори един западен армаган да си купи, те смятат, че бракът трябва да продължава. Само че пропускат времето на развода. А той се случи след 1989 г. А и старият съпруг – СССР, се спомина. Казано по друг начин, русофилите не обичат дори руския народ, който също се отърва от СССР. Русофилите обичат руската власт, нагайката, ботуша. Те смятат, че руските политици са безгрешни и особено един от тях. Този, който е на върха. И няма значение как се казва. В този смисъл русофилството е антибългаризъм в постоянно действие. Защото е нормално човек да бъде фил на своята държава, а не на чужда.

- Ефективна ли е политиката, която страната ни води спрямо Русия?

- Политиката ни към Русия трябва да защищава българските национални интереси, а това означава,че не може да защищава руските такива. Отношенията ни трябва да бъдат на равноправна основа, а не на „братска”. Защото и украинците им бяха „братя” пък сега им сърбат „братството”. И погребват синовете си. Ние си имаме своя Европейски съюз, т.е. събрали сме се заедно с най-успешните и напреднали държави, имаме техният и наш вече, огромен пазар и задача на българските политици е да правят политика в Европа и в региона на Югоизточна Европа. Нормално е да развиваме също така и отношенията си най-напред и най-активно, с тези държави, които искат да минат по нашия път. Затова аз виждам по-голяма перспектива в развитието на отношенията ни с Украйна, например, отколкото на тези с Русия. Което не означава, че българските политици не трябва да положат усилия в диалога си с Русия като покажат, какво на практика представлява „равноправието” между държавите.