БСП и ДПС изгубиха своята необходимост и непреодолимост в политическия живот

В лявото пространство настъпва процес на нормализация, който много отдавна трябваше да започне, коментира пред Faktor.bg политологът

Интервю на Васил Василев

- Г-н Гълъбов, реагира ли адекватно България срещу руските избори, които се проведоха в Крим и вече бяха обявени за нелегитимни от ЕС?

- Референдумът в Крим е признат само от една държава – от Руската федерация. Никакъв тип правни действия на тази територия , различни от конституцията на Украйна, не могат да бъдат приети за легитимни. Резултатите от изборите в Крим може би имат някакво значение само за Русия. Българската позиция по този въпрос беше ясно заявена от българския президент Росен Плевнелиев. България към този момент настоява за спазване на международното право. Повечето коментатори, които са повлияни в една или друга степен от руската гледна точка, пропускат да отбележат, че по време на разоръжаването на Украйна, когато е постигнато съгласие за отстраняване на ядрените въоръжения от територията й преди малко повече от 20 години, Русия е една от страните, които се е подписала като гарант за териториалната цялост на Украйна. В това отношение имаме нарушаване не само на международното право, но и денонсиране на подписа на самата Руска федерация. Очевидно обаче това няма значение за част от коментаторите по темата.

- Коментаторите, за които говорите, както и т.нар. рубладжии у нас, продължават да твърдят, че наложените над Русия санкции са вредни за всички държави. Вие подкрепяте ли подобна теза?

- Това не е съвсем вярно, защото европейските санкции са наложени върху няколко стотин души, дори не толкова много, и върху определени компании, включително такива, които работят с Кримския полуостров и с окупираните територии на Украйна. Това, което засяга в по-голяма степен България, са контрасанкциите от руска страна. Те са насочени към страните от ЕС и целят да увредят интересите им. Българският случай дори не е и този. България има относително ограничен стокообмен с Русия и всички български производители и търговци, които работят с руската страна, знаят много добре, че условията за търговия с федерацията са неразбираемо затруднени от нея. Проблеми имаме включително по отношение на митата, на таксите и на регистрацията на продукцията. Много от българските износители отдавна вече не търсят руския пазар като основен. Загубите, за които се говори, са генерирани до голяма степен на базата на ограничените количества на български стоки. На практика за Русия ние изнасяме само пари, плащайки почти изцяло и единствено на руската страна за достъп до енергийни ресурси. България има изключително много голям дисбаланс в търговските отношения с Руската федерация. Ние изнасяме капитали и финансираме Русия, а нямаме възможност да участваме равнопоставено на нейния пазар с по-качествената си продукция.

- Енергийният министър Теменужка Петкова обсъди с руския заместник-министър на правосъдието Сергей Герасимов засилване на сътрудничеството между България и Русия. Възможно ли е това да се случи, докато федерацията се управлява от Владимир Путин?

- Тук става дума за различни политически хоризонти. От една страна – това е българската реакция и позиция по отношение на действията на Русия в Кремъл. Очевидно всеки нормален човек е наясно, че Русия ще съществува и след края на режима на Владимир Путин. В това отношение стратегическият хоризонт не трябва да се влияе от актуалното състояние на руския политически климат. Българските стоки трябва да бъдат част от избора на руските граждани. Има традиция в тази посока и руските потребители ценят качеството на нашата продукция. Всички действия, които са насочени към нормален тип равноправни търговски отношения с Русия са добре дошли. Оттам нататък амбицията на режима на Кремъл да влия върху българското обществено мнение, да се опитва да внушава на българските граждани определени внушения и да коментира вътрешната политика на България, е недопустима и трябва да има много ясен институционален отговор.

- Премиерът Бойко Борисов заяви, че до края на годината страната ни ще плати част от парите за АЕЦ „Белене”. Трябва ли да бъдат дадени стотици милиони за продукт, който не сме видели и дори не знаем дали отговаря на първоначалните изисквания?

- Трябва да се види това, което е поръчано, до каква степен отговаря на онова, което е произведено от руска страна. Ако България имаше възможност, щеше да плати колкото се може по-бързо на Русия, за да се освободи от този ядрен рекет, в който сме въвлечени. Това е най-доброто решение. Очевидно обаче бюджетът не е в състояние да осигури веднага плащане на цялата сума, но даване на по-голямата част би трябвало да отвори възможност, както за преговори за размера на лихвите, така и по отношение на последващите решения.

- Какво се случва с обявилите се за представители на Русия у нас партии в лявото пространство БСП и АБВ? Ще продължи ли роенето на социалистите и до какъв край ще доведе то?

- Георги Първанов и Корнелия Нинова бяха на конгреса на партията на Владимир Путин „Единна Русия” и доколкото знаем са подписали споразумение за сътрудничество с тази политическа сила. В това отношение те имат основани да твърдят, че са изразители на руските интереси в България. Друг въпрос е, че те не го казват така, а предпочитат да наричат това „патриотизъм”. Големият въпрос е в това, че няма строго патриотично българско говорене по темата. То е изцяло подменено в полза на Русия. Точно заради това съществува фалшивата представа, че всичко, което обслужва руския интерес е добро за българския. Това не е вярно. Друг е въпросът, че ние участваме в Европейския съюз и НАТО. Явно в т. нар. „ляво пространство” настъпва, макар и с огромно закъснение, процес на нормализация, който много отдавна трябваше да започне. В други страни от Централна Европа той се случи още в началото на 90-те години. Стигна се до там, че бившите комунистически партии успяха да се модернизират до степен, до която някои от страните от Централна Европа бяха приети в Европейския съюз и в НАТО със социалистически правителства. Единствено БКП остана прекалено дълго в ролята си на противник на всякакъв опит за нормализация и за развитие на страната. В крайна сметка дойде и тяхното време, както и на ДПС. Това, което наблюдаваме, е същото, което се случи в дясното пространство, само че на забързан кадър. Започва бурен процес на вътрешно разграничаване, което е високо конфликтно и този път ще бъде изключително агресивно, защото се прави прекалено късно, и то под угрозата на изчезване на политически субекти.

- Говорите за сценария, в който в един момент БСП и АБВ ще поддържат електорални резултати, сходни до тези на СДС и ДСБ в момента?

- БСП вече не се явява на тези избори, а с инициативен комитет със Стефан Данаилов и приятели, който лансира кандидатурите на Румен Радев и Илияна Йотова. Това е правният и единствено възможен статут на г-н Радев и на г-жа Йотова. Те са със същия статут, както Митьо Пищова и Радо Шишарката. Роенето в БСП е напълно очаквано и то дори не се е разгърнало в пълнота. В България в момента има между 5 и 7 комунистически партии, които най-вероятно ще издигнат поне 1-2 свои самостоятелни кандидати. Те ще се опитат да заложат на онова най-твърдо ядро, на което винаги е разчитала БСП. След Татяна Дончева ще тръгнат по-младите икономически активни представители на средния бизнес, който гравитираше около БСП досега. С Георги Първанов тръгна голяма част от партийната номенклатура – хората, които знаеха, че всъщност предстоящите промени в БСП не им дават никакви шансове да запазят позициите си. Вижда се дълбокото вътрешно напрежение, което поражда необходимостта от сплотяване на колектива чрез седенки и събори, като този на язовир „Копринка”. Ако се появи една добре изглеждаща за избирателите на БСП комунистическа кандидатура, това още повече ще увеличи хипотезата Румен Радев и Илияна Йотова да не стигнат до балотаж. Ако това се случи, означава оставка не само на цялото ръководство на БСП, а и по-сериозен катаклизъм във формацията.

- Какви са целите Реформаторския блок на тези избори, който поне досега е класиран от повечето социолози извън първата тройка?

- От СДС се опитаха максимално дълго да блокират и да отложат единната кандидатура на Реформаторския блок, като до последно Румен Лукарски отстояваше кандидатура на „Движение България на гражданите” – проф. Велислав Минеков. СДС всъщност наистина няма свой кандидат и не е готов да направи нищо в тази посока. Двете кандидатури на Трайчо Трайков и на ген. Съби Събев до голяма степен са на гражданския съвет на Реформаторския блок и са по-близо до ДСБ, отколкото до СДС и до ДБГ. Подкрепата за тези кандидатури говори за съгласие в рамките на блока, че трябва да се търси нов профил на избиратели, които биха могли да бъдат представлявани от Реформаторския блок, за да се насърчи някакво вътрешно съгласие. Реформаторският блок остана в състоянието си на предизборна коалиция и точно това затруднява взимането на каквито и да е решения.

- Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ обяви, че Ахмед Доган би могъл да бъде добър избор за кандидат-президент. Ще намери ли сили Сокола да погледне в очите избирателите си, да участва в дебати и да отстоява позиции?

- Това няма как да се случи. Посланието на „Движението за права и свободи” по-скоро е много ясно. То се опитва да поддържа разбирането за значимостта си в политическия живот на страната, въпреки че тя е доста ощетена след събитията през декември миналата година. ДПС, както и БСП доста по-рано изгубиха тази непреодолимост и необходимост на своето значение в политическия живот на България. Ахмед Доган говореше, че ДПС е незаобиколим фактор. На тези избори най-вероятно ще стане ясно, че това не е така. Това не пречи, разбира се, от партията периодично да отправят послания, които до момента имат по-скоро оперативен характер, отколкото на цялостно послание. ДПС е много заинтересовано да прецени реалната тежест на ДОСТ, да се ориентира до колко ще успее да задуши тази нова политическа формация още в зародиш. Затова ми се струва, че са толкова ограничени в публичните си изяви. Аз дори не очаквам ДПС да издигне свой кандидат. По-скоро интерпретирам това послание като опит за постигане на политическо съгласие и за предоговаряне на позиции, отколкото за сериозна заявка за собствена кандидатура.

- Възможно ли е на този вот ДПС да забрави за своите традиционни партньори от БСП и да подкрепи кандидата на ГЕРБ? Ще бъде ли смъртоносен подобен опит за прегръдка за партията на Борисов?

- Тази прегръдка вече няма да има такова значение. ДПС ще продължи да се изживява като балансьор, но практическата му възможност да влияе върху политическите решения в страната е ограничена. То няма вече тази драматична роля на втори субект, на който БСП може винаги да разчита, на субект, който всеки момент може да дестабилизира дясно-центристкото управление. Всичко това вече е минало. Дори и ДПС да насърчи структурите си да гласуват за кандидата на ГЕРБ, това трудно би могло да бъде определено само като носещо негативи. Между първия и втория тур ще бъде най-интересно, тъй като ще видим една миниатюра, една предварителна схема на онова политическо разпределение, на което ще сме свидетели в следващото Народно събрание.

- Радан Кънев и част от „Реформаторския блок” определиха сделката с „Царските конюшни” като политически атака от страна на ГЕРБ срещу тях. Виждате ли подобна тенденция преди изборите?

- Няма съмнение в това, че имаме дълбоко пренареждане на пластовете, както в политически план, така и в бизнеса, който е свързан с политиката. В България, за съжаление, тези движения са под повърхността и остават невидими и неразбираеми. Няма съмнение, че общият знаменател е един и същ – промяната на общия политически пейзаж в България. Става въпрос за неспособността на БСП да бъде алтернативна политическа сила и превръщането й в средна формация, както и загубата на тежестта й. Ние се намираме в политическа система с една партия и останалите, които са в средна, или в много слаба позиция. Това пренареждане на сили без всякакво съмнение има своите проекции и в бизнеса, свързан с политическите партии, както и в състоянието на институциите, които имат отношение към регулирането на тези въпроси. Проблемът на въпросните „Царски конюшни” е обект с дългогодишна история. Там има основание да се задават много въпроси. Министър Лиляна Павлова дори заяви, че колкото повече се навлиза в този казус, толкова по-сложен става той. Там има предишни продажби, натрупване на история на казуса, което прокуратурата и следствието трябва да разследват.

- На 22-и септември България празнува 108 години от обявяването на своята Независимост. Обективно, била ли е страната ни някога независима от гледна точка на вмешателството на Русия във всички сфери у нас повече от век?

- Този празник беше възстановен по времето на СДС. Той е много важен, защото от една страна променя статута на България като самостоятелна държава и обозначава един период на българската държавност. От друга страна, няма съмнение, че след Съединението след 1885 г., когато за пръв път по очевиден начин руските интереси влизат в противоречие с българските, след свалянето на княз Батенберг, след насъскването на офицерството срещу княза заради това, че одобрява Съединението. Няма никакво съмнение, че извървяването на пътя до обявяване на Независимостта на България съвпада с период на много бурен подем. България се превръща малко по малко в модерна и развиваща се страна. Този празник е важен, защото той наистина обозначава момента, в който не само князът става цар, а и статутът на България се променя.