Българско русофилство няма, а рубладжийство, сталинисти, които работят за чужда империя

Невежеството на нашето общество за собствената му история е чудовищно, щом цял град още носи името на масов убиец, казва пред Faktor.bg издателят и главен редактор на „Диалог” – списание за политика, култура и история, което вече 11 години излиза на български в Холандия и има абонати в цял свят

Интервю на Косара Белниколова

- Г-жо Горчева, как да обобщим реално случващото се в отношенията между Русия и Украйна, и двете страни излагат доводи, че са прави?

- Русия извършва престъпление срещу мира. Ето това се случва. Без да е обявила война, Русия нахлу в суверенна държава с бойна техника, с терористични групи и с войскови части. Това е едно от най-тежките престъпления в света. За същото престъпление – започване на бойни действия срещу чужда държава без обявяване на война (Пърл Харбър, декември 1941 г.) след края на Втората световна война седем японски политици и военни бяха съдени в Токио като тежки военнопрестъпници. И бяха осъдени на смърт и обесени.

На Русия не й е за първи път да извършва това престъпление. Няма време да бъдат изредени всичките й „подвизи“, но нека напомним, че и по време на Втората световна война Съветският съюз извършваше същото военно престъпление спрямо България. Тогава СССР бе в дипломатически отношения с България и въпреки това, Москва изпращаше въоръжени терористи (парашутисти и подводничари), за което нееднократно съветският посланик е викан за обяснение от тогавашния министър-председател Богдан Филов. Същото престъпление, впрочем, извършва и Югославия спрямо България на 6 април 1941 година. Без да е обявила война на България, Югославия бомбардира Кюстендил, при което загиват 67 души, а десетки са ранени.

Но наглостта, с която Русия на Путин вече цяла година води необявена война срещу Украйна, както и последните й действия, принудиха преди няколко дни държавният секретар на САЩ Джон Кери да заяви абсолютно недвусмислено, че САЩ и техните съюзници няма да се оставят да бъдат разигравани от Русия и обсъждат допълнителни санкции срещу Москва. В пряк текст той изобличи Русия, че „заграбва земя в Украйна, докато същевременно цинично и безочливо говори за мир“.

- В България се носят упорити слухове за война на НАТО срещу Русия и предприемане на мобилизация, има ли реално такава опасност?

- Чудно защо ли такива слухове не се носят в Холандия, която също е член на НАТО и то една от държавите основателки? НАТО се състои от демократични държави, които не започват току-така война изневиделица. Първо трябва да бъдат изчерпани всички останали средства, а те далеч не са изчерпани.

Не е изчерпан, например, въпросът с въоръжаване на Украйна с модерно отбранително оръжие, което ще й позволи да защитава границите си.

Не е изчерпан въпросът с наистина сериозни икономически санкции, вкл. ембарго. Помним как СССР, който бе далеч по-голяма сила от днешна Русия, рухна за отрицателно време, а Русия днес не е нищо повече от една регионална сила с една никаква икономика. Като я изключат от международната банкова система Суифт, например, така че нито едно руско предприятие, нито един руски гражданин да не може да прави парични преводи и да трябва да пренася парите с чували, като я лишат от храни и лекарства и … дотам ще е с мераците на Путин да копира Хитлер. Светът няма да клекне пред един кагебист, докопал се до властта в Кремъл.

Но първото нещо, което трябва да се запитаме е кой има интерес от разпространяването на подобни слухове в България? Очевидно е, че въпросът с война на НАТО срещу Русия не е актуален, защото липсват съответните дипломатически действия, които предшестват една война. Неслучайно над две хиляди души излязоха оня ден в София да заявят, че много добре разбират кой води агресивна информационна война у нас и кой има интерес да разпространява подобни слухове, да дрънка оръжие и да плаши хората. А българските служби за сигурност, както и прокуратурата трябва да си вършат работата спрямо петата колона на Русия в България, а не да броят мухите в главите си. И е крайно време службите за сигурност да започнат да работят за сигурността на България, а не за сигурността на властимащите или на мафията.

Впрочем, аз публикувах във Фейсбук страницата си няколко дена подред следния текст: „Руските петоколонници надигат все по-силен глас и манипулират страховете на българския народ, за да изтласкат в периферията всеки глас, че България трябва да е готова да се защитава от руска агресия. Точно заради такива руски агенти до 19 февруари всяка сутрин ще напомням думите на Васил Левски до Филип Тотю от 18 април 1871 година:

"Това така доказвам на нашите родолюбци, щото да престанат ония бърборения. С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то (1869 г.), единият препоръчан от одесските българи за добър помощник на българите, пък не излезе така. Уловихме няколко шарлатанлъци и хайде — отдето е дошъл. Кога стане нужда, ще го кажем с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме."

- Как ще коментирате неотдавнашните преговори в Минск?

- Като изключителен позор. Паралелът с Мюнхен, когато Чърчил заявява на Чембърлейн: „Вие имахте да избирате между войната и позора. Избрахте позора. Но ще получите и войната!“ се натрапва на почти всички анализатори и не случайно. Дори известният литовски политик и бивш президент Витаутас Ландсбергис заяви, че предателството в Минск спрямо Украйна през февруари 2015 е по-голямо от предателството спрямо Чехословакия в Мюнхен през септември 1938 г.

В момента, впрочем, тъкмо четях статията на известния шведски икономист, проф. Андеш Ослунд от вашингтонския Институт за международна икономика „Петерсън” , публикувана в авторитетния шведски вестник „Свенска Дагбладет“ , която носи красноречивото заглавие „Защо Минск-2 изглежда като Мюнхен-2“.

Проф. Андеш Ослунд, който е бивш икономически съветник на Елцин и Гайдар и е отличен познавач на Русия, също прави паралел между Ангела Меркел и Франсоа Оланд от една страна и Невил Чембърлейн и Едуард Даладие. Той цитира немското списание Дер Шпигел, което отбелязва, че целите на Меркел в Минск са били две: да попречи на САЩ да достави оръжие на Украйна и да развърже ръцете на Путин. Човек се пита: "Може ли да е толкова наивна", възкликват немските журналисти. И допълват : „Очевидно е, че разговорите й с Путин са не само безполезни, но и вредни. “

Накрая проф. Ослунд директно заявява: „Малките европейски страни, членки на ЕС не може повече да бъдат представлявани от некомпетентните и недобросъвестни лидери на Германия и Франция. ЕС се нуждае от един истински външен министър, който да бъде вземан сериозно.“

- Толкова пряма ли е и позицията на САЩ по горещата тема?

- Не по-малко прямо прозвучаха и думите на държавния секретар на САЩ Джон Кери, който по време на разговорите с британския външен министър в Лондон, бе цитиран от Ройтерс да казва: „Ние говорим за допълнителни санкции, за допълнителни усилия и съм убеден, че през следващите няколко дни ще се заяви ясно, че няма да играем тази игра и няма да сме част от това изключително мерзко поведение.“

И е напълно прав, защото няма никакво прилично обяснение за странното поведение на Ангела Меркел и за доброволното й подлагане на унижения от страна на един кагебист. Всички помним, че през юли 2014 без никаква нужда тя хукна да се среща с Путин в Рио де Жанейро, за да му даде възможност цинично да заяви, че ситуацията в Украйна се „влошавала“. Впрочем, броени дни след това Русия вкара в Украйна един ракетно-зенитен комплекс Бук и „ситуацията се влоши“ още повече, когато командированата от Русия в Украйна бригада, обслужваща този Бук, свали пътнически самолет, при който загинаха почти 300 души, вкл. много дечица.

- Може би това странно поведение на г-жа Ангела Меркел е заради зависимостта на Германия от доставките на руски газ?

- Не Германия зависи от доставките на руски газ, а Русия зависи от доставките на газ за Германия, защото икономиката на Русия е в плачевно състояние. Германия можеше дори да постави нота на Русия, че ако не си изтегли войските от Крим ще взриви тръбите в нейната територия и ще прекрати Северен поток. Това щеше да стресне Путин не на шега. Но нищо подобно не се случи.

Аз наистина не разбирам каква зависимост има Ангела Меркел от Владимир Путин, та му позволява да се подиграва с нея публично, вкл. и по най-дебелашки начин, както в оня случай, когато пусна голямо куче в приемната, знаейки за нейната фобия и ехидно я попита страх ли я е.

Впрочем, поведението на Путин е поведение на психопат. Няма как да бъдат обяснени иначе фактите, че се снима гол до кръста как язди кон или че му уреждат „лов“ на тигри и пр. гротескни неща, типични за комплексиран простоват тип, получил внезапно много власт в ръцете си.

И човек не може да не се пита какво свързва бившия кагебист от Източна Германия с канцлера на Германия. Сегашното поведение на Меркел просто няма обяснение. В момента, в който САЩ заявиха готовност да доставят отбранително оръжие на Украйна, тя грабна мегафона и заяви, че войната не била желателна (сякаш Русия не води война с Украйна вече цяла година!) и хукна да спасява Путин.

- Как си обяснявате това нейно усърдие да помага на Путин?

- Няма логично обяснение, но шило в торба не стои. Не си падам по конспиративни теории, но има някои факти от биографията на Меркел, за които тя дължи обяснение, особено в светлината на странната си зависимост от Путин. Например, защо родителите й, особено баща й, който е свещеник, внезапно напускат Западна Германия през 50-те години и се заселват в комунистическата и атеистична Източна Германия. Ако родителите й (или единият от тях) не са били завербувани било от ЩАЗИ, било от КГБ, то те във всички случаи не са преследвани като западногерманци, а дъщеря им Ангела не само е била активистка комсомолка, но и очевидно се е ползвала с доверието на комунистическите власти. И това личи от факта, че е одобрена да следва в Москва при обмен на студенти между ГДР и СССР. Известно е, че за Москва можеха да заминат само „благонадеждни“ за комунистическите служби хора.

И аз се надявам в най-скоро време германските журналисти да дадат отговор на въпросите около Ангела Меркел.

- В контекста на кризата ЕС-Русия-Украйна, как ви изглежда българското русофилство? Родни партии застават зад руските позиции ( вкл. и мащабни енергийни проекти).

- Българско русофилство няма. Има рубладжийство. След Освобождението много от илюзиите за Русия се разсейват заради разпуснатото поведение на руските офицери, което е съвсем чуждо за строгия патриархален морал на българина. Настроенията срещу Русия се засилват и поради произволите на временното руско управление и наглата намеса на Русия във вътрешните работи на България и особено след Съединението, когато българите започват да се делят на патриоти и „русофили“. По това време дори такива русофили като Захарий Стоянов и Стефан Стамболов стават „русофоби“. Вазов проглежда по време на Първата световна война и пише стихотворението „На руските воини“, в което описва как взорът им „свети зловещо“ и ги упреква: „ Но идете вий настървени, / на грозни зовете ни битки!“ А накрая им пожелава свобода като тази на българите и за нея да живеят и да умират.

През 20-те и 30-те години българите свързват Русия предимно с болшевизма там, с липсата на частна собственост, с липсата на независимост, с напълно неразбираемия колективен начин на живот. По това време има даже анекдоти и песнички, а между народа се говори, че мечтата на Георги Димитров била да види българина „с канче на казанче" - т.е., зависим дори в прехраната си.

Що се отнася до днешните партии в България, които застават зад руските интереси, там службите за сигурност не си вършат работата, защото е видимо кой и защо ги финансира. И най-гротескното е, че тези партии, които работят усърдно срещу националните интереси на България, вкл. като делят българската нация и изправят отделните й елементи едни срещу други, имат наглостта да се наричат „националистически“.

Но нищо ново под слънцето. Навремето червените фашисти се самонарекоха „антифашисти“. И в двата случая става дума за сталинисти, рубладжии, за безсрамни типове, които срещу заплащане работят за интересите на една чужда империя – и то империя варварска, империя изостанала назад във вековете, една държава, която в цялото си съществуване не е била друго освен деспотична или тоталитарна.

- Тази година отбелязваме една черна годишнина – 70 г. от провеждането на т. нар. Народен съд. Все още пълната истина за това масово престъпление не е разкрита, защо се пази така ревностно от обществото, липсва и в учебниците по история?

- Малко се знае, защото в училище почти не се изучават престъпленията на насила наложения след съветската окупация на България комунистически режим. И защото немалка част от българските историци бяха и си останаха безсрамни партийни пропагандатори и манипулатори. А ето какво пише например не кой да е, а един от сталиновите убийци, небезизвестният Судоплатов в своите мемоари, споменавайки за мъчнотията да съветизират страната ни: „Уникална беше ситуацията в България…Димитров реши да унищожи цялата политическа опозиция вътре в страната. Основните фигури от бившия парламент и царското правителство на България бяха подложени на репресии и ликвидирани. В резултат на тази акция Димитров стана единственият комунистически лидер в Източна Европа, който нямаше сред емиграцията организирана опозиция, реално претендираща за властта. Генерал Иван Винаров, един от ръководителите на разузнаването в България, работил под мое ръководство в Четвърто управление по време на войната, по-късно, когато се срещнахме през 70-те години в Москва, ми каза: “Ние използвахме вашия опит и унищожихме всички дисиденти, преди те да успеят да избягат на Запад.“

И на този масов убиец и национален предател до ден - днешен е кръстен цял град в България и за кашмер в него се раждат деца. Представете си в Израел да има град на името на Хитлер. Ето толкова чудовищно е невежеството на българското общество за собствената му история.

А какво е представлявало избиването на цвета на българската нация, на нейния политически, стопански, интелектуален и духовен елит може да се разбере от телеграмите, разменени на руски между Георги Димитров от Москва до Трайчо Костов в София и от рапорта на главния обвинител на т.нар. Народен съд Георги Петров. Всичко това съм го цитирала в статията „И наистина, кои лица разстреляхме. Но само това ли?“

- Какъв знак е връщането към темата „Възродителен процес”?

- Знак, че поне последното престъпление на комунистическия режим не е забравено, защото жертвите му са все още живи. Тази година се навършват 30 години от позорното престъпление, цинично наречено „Възродителен процес“. С това име комунистическите престъпници се подиграват с патриотизма и демократизма на българското Възраждане. Но то остана ли нещо неомърсено от тях? Обаче трябва да се напомня, че това беше последното, но не най-голямото престъпление на комунистите, защото и в това отношение има опити за манипулация от партийни комунистически пропагандатори. Най-голямото, най-чудовищното комунистическо престъпление в България след атентата през 1925 година в църквата „Света Неделя“, е избиването на 30 хиляди души след 9 септември 1944, избити без съд и присъда, често по особено жесток начин. Избити за няма и три месеца. И до днес никой не знае къде са им гробовете. Следват сталинските процеси, цинично наречени „Народен съд“, после затворите и концлагерите, особено зловещите концлагери край Белене и Ловеч, политическите убийства, насилието над духовниците, офицерите, насилието над селяните, после над религиозните малцинства и чак накрая е насилието над турците в България. Болката им е обяснима и ние трябва да знаем какво са преживели. Тия дни излезе и един сборник “Когато ми отнеха името“, съставен от Зейнеп Ибрахимова и Вихрен Чернокожев. Но и нашите турци трябва да знаят, че най-много от комунистическия режим изпатиха българите, за да не слагат българи и комунисти под общ знаменател. Впрочем, те го знаят много добре, както и знаят детайлно тези измежду тях, които сътрудничеха на ДС в този позор, а днес, кой министър на културата, кой в ръководството на ДПС. Вечното безсрамие на продажниците.

- Лидерът на ДПС Местан заяви, че ще съди България в Страсбург, заради забраната за агитация на майчин език, основателни ли са претенциите му?

- Член 39, ал. 1 от Конституцията на България гарантира изразяване на мнение от всеки без ограничение на какъв език: „ Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.“ Така че това право не може да бъде ограничавано с никакъв избирателен закон и въпросът е принципен, защото ако днес тръгнат да разтурват предизборни събрания уж заради това на какъв език се води агитацията, утре ще ги разтурват за нещо друго и ще се сурнем пак в тоталитарната бездна. Но не знам от какво се оплаква лидерът на ДПС и дали някой му е забранил да говори, вкл. да агитира на майчиния си език?

Друг е въпросът как ще стигне агитацията му до повечето турци в България, които говорят слабо турски, знаят по-добре български и дали цялата гюрултия не е съгласувана предварително с Атака и пр. пишман патриоти, че едните да палят фитилите, а другите да дрънчат оръжие и да си вдигат взаимно акциите.

Впрочем, в началото на февруари в българския парламент се разиграха поредните възмутително- фалшиви игри на "опозиция" срещу много ниска топка от страна на управляващото мнозинство народни представители.

Лютви Местан, който е бивш агент на комунистическата ДС, направи поредното представление за пред електората си, доколкото е останал някой наивник да му вярва. Господинът се сетил чак сега за т.нар. Възродителен процес, след като 25 години е във властта. Всъщност подлата му цел е да противопостави турци на българи, а не да търси сметка от тези, на които вярно служеше по време на комунистическия режим и с които се прегръща и целува вече 25 години след това. Номерът му минава, защото реакцията на нашите пишман демократи е предвидима. Веднага след неговата провокация от БСП се изправя да се изкаже Стоян Мирчев, внукът на един от идеолозите и основните организатори на т.нар. Възродителен процес, който наля масло в огъня с наглите думи: "Стига с тази истерия Възродителния процес" и запя комунистическата нагла песничка за атентатите (без да спомене, че атентаторите турци са от ДС).

В тази мътна вода на скандала БСП веднага се опитаха да ловят риба и някой си Жаблянов предложи да се закриела Комисията по досиета, "този развъдник на конфронтация" по неговите думи. Сидеров и той да не остане по-назад, зер изпуска ли се този звезден миг за партия Атака, започна обичайното пеняване: нямало било турци в България. Ще пробутва той по сталински социално инженерство!

И единственият, който се изказа разумно и почтено беше Методи Андреев, който заяви, че това е политическа демагогия и че ДПС няма право да говори от името на турците, защото това е партията на ченгета от ДС. Същевременно той заяви, че ще подкрепи законопроекта, защото държавата е в дълг. Макар че аз не виждам защо трябва да се подкрепя този законопроект (за задължително административно връщане на имената на турците), защото който е поискал, си ги е върнал вече, а много хора не поискаха и останаха с българските си имена по една или друга причина. Те не могат сега отново да налагат на хората насилствено преименуване.

За съжаление провокацията на Местан беше успешна, защото с изключение на Методи Андреев политиците не намериха верния тон и никой от тях не се противопостави на идиотските изказвания на Сидеров и пр.

А можеше и ТРЯБВАШЕ да се каже, че т.нар. Възродителен процес не е нищо друго, освен едно от многобройните престъпления на комунистическия режим и можеше да се предложи извънсъдебна реабилитация на осъдените от така нар. Народен съд, която за позор още не е направена.

- Има ли нещо притеснително в сближаването на позициите Анкара и Москва, какви може да са последиците за страната ни?

- Не виждам никакво сближаване. Нито морето е пресъхнало, нито Босфорът е станал руски. Турция, която не е член на ЕС, гледа отвреме - навреме да се възползва – било за вътрешна, било за външна консумация от някоя и друга маневра и да види няма ли да падне някой келепир. Но вероятността да бъде построен този поток е не по-голяма от вероятността да бъде построен Южен поток, тоест при днешното плачевно икономическо състояние на Русия, което впрочем, ще се задълбочава, вероятността клони към нула. Така че най- вероятно става дума за популистка стъпка от страна на Ердоган и опит да се възползва от затрудненията на Русия.

- Вие отдавна живеете в Холандия, дали българските емигранти ще се върнат в родината си за да й помогнат и възродят както са го правели предците им?

- Те и сега помагат, а иначе не само голяма част от българските емигранти, но и много западноевропейци и американци с радост биха дошли да живеят в България, ако тя се превърне в една прилична държава с работещо правосъдие. А „болният човек“ у нас е прокуратурата, която противоконституционно е построена пирамидално, сякаш не сме демократична държава, а сталинска. Този проблем реши ли се, едно по едно ще започне да си идва всичко на мястото. Иначе обществото ще деградира, защото без доверие в законността няма държава.