Интервю на Георги Стойков

- Г-н Врабевски, съжалявате ли, че се хванахте да вдигате паметник на цар Самуил?

- Не, не съжалявам. Гордея се, че съм българин, аз много обичам държавата си и това, което правя не е изключение от световните практики. Всичко около този паметник е изпълнено в един законосъобразен порядък. В продължение на две години се движехме единствено по линията на закона. Експертно жури е избрало от 21 участника в конкурс, че това е най-добрият проект. На експертно ниво всичко е направено законно, винаги съм се стремял да показвам, че не аз имам право на вербалното мнение, защото осигурявам финансирането. За мен беше важен общественият консенсус, който получихме още в самото начало. Общината в София направи специално социологическо проучване и се оказа, че тази идея има 85% одобрение. Това е най-одобряваният проект в София. После общинският съвет го прие с пълно единодушие. Всички лица и институции, свързани с този проект бяха съпричастни. Дори при историческите разкопки, които продължиха по-дълго на мястото, където трябва да бъде поставен, археолозите показаха чудеса от храброст, за да приключат навреме и качествено. Работеха и ровеха в студ и мраз, и всичко това го правеха безплатно. Благодарен съм и на архитектите от Столична община, и на геодезистите, на проф. Близнашки, който одобри като служебен премиер мястото за паметника. Но най-много съм благодарен на децата от Първа езикова гимназия във Варна. В момента, в който разбраха, че ще има паметник на Самуил събраха заедно с учителите си 1100 лв. и ги изпратиха на фондацията. Това е изключителен жест и показва за кого всъщност се издига този паметник. Всяка една молекула от паметника на Самуил е българска – от спонсора, изработването, гранита, метала от претопени гилзи на български снаряди , до посланието, което би накарало всеки да се гордее с този паметник – всичко е българско.

- Защо решихте Самуил да бъде първият увековечен в София владетел, какъв знак е това?

- В българската история има толкова много годишнини, които трябва да помним и почитаме, че все от някъде трябваше да започнем. Всъщност този процес стартира с отбелязването на 1150 години от приемането на християнството и превръщането му в официална религия на велика България. Целта е да се покаже и нашият цивилизационен принос към европейката култура.

- Атакуват ви, че увековечаваме цар, загубил битка с Византия, а след него България пада под робство?

- Всеки има право на свое мнение. В това число и българската интелигенция има това право - да излага позиция и да държи на нея. Внушенията идват най-вероятно заради битката при село Ключ. Но всъщност причината, за да бъдат ослепени войниците на Самуил е загубата на битката при Струмишката крепост. Практически при Ключ и двете армии си нанасят тежки загуби една на друга. И ако това беше спечелена битка за Византия, България щеше да падне под робство още тогава. На втори план не забравяйте, че този период се нарича век на цар Самуил, а не просто управлението на Самуил. Защото много от неговите наследници продължават да влияят върху аристократичните среди в Европа. Неговият пра племенник се бори за трона в Константинопол, за това е низвергнат и заточен. Ана Комнина в своите исторически произведения не забравя да напомня факта, че е с български произход и че благодарение на българската си кръв и аристократичност, с които тя се гордее, нейният народ е станал по-красив – чисто физически. И това не е мнението на наш приятел, а на наш враг и то вековен.

- Критици на паметника смятат, че скулптурата е тромава, лицето прилича на Севт, мечът е странен, лъвът на гърдите свързан със Симеон Велики, короната копие на унгарската, а костюмът на царя бил фентъзи?

- Бях запознат в целия ход на проекта и с начина, по който се подхождаше при изработката на всеки един детайл. Владетелят е представен така, че всеки детайл почива върху историческите публикации на историци от БАН през годините. Всеки един елемент, включително главите от постамента са взети примерно от крепостта Червен. Орнаментите са изключително важни за един монумент от такъв характер и ние поставехме дори акцент върху знаците под пелерината. Короната, която наричат унгарска, е всъщност взета от Византия като плячка от кръстоносните походи. Тя по произход не е унгарска, такава корона са носили нашите владетели. Жезълът е патриаршески, защото в източното православие водещ е цезаро-папизмът, въпреки че има патриарх като духовен глава. Гордата и величествена осанка напомня не на привел глава владетел, а на цар с достойнство и достолепие, който се е жертвал за народа си. Но сега, просто ей така, за спорта се намират кусури. Аз не съм против мнението на хората, не съм и съдник, моята роля беше като човек с програма, който обича държавата си, да изградя този паметник.

- Вярно ли е, че е използван черепът на Самуил и възстановки, за да се изгради образът по-автентично?

- Да, вярно е, знам, че образът възстановен от антрополозите по запазения череп от погребението на Самуил е послужил като референция. Старали сме се максимално близко лицето на царя от паметника да съответства на антропологичните възстановки. Но няма човек, който на 100% може да се закълне, че това е точно копие на образа на Самуил, че така е изглеждал, независимо, че антропологическите възстановки са доста верни. Всички, които сега са против този монумент, имаха две години на разположение да си кажат мнението и позициите. Нищо тайно не се е случило. Това са две години от живата ми и много държа на тях, защото е работено честно и почтено. Ако някой е имал основателни и сериозни възражения, можеше да ги изложи, да се обсъдят. Периодът беше доста дълъг, а не просто денонощие преди откриването на паметника да се развихрят страсти и критики, които не правят чест на българското общество.

- Има ли атаки срещу паметника от Скопие?

- Нашата цел е не да рушим и горим, а да градим мостове. Този паметник трябва да служи за съвместни чествания и общо почитане на историята ни. По-добре е да градим и създаваме, и ето го паметника в центъра на София, той вече се вижда.