Скоро може да имаме турска и саудитска ядрена бомба

Русия е в упадък, тя става все по-слаба и по-слаба като влияние в Азия, казва пред Faktor.bg експертът

Имахме удоволствието да поговорим лице в лице с един от най-уважаваните американски и световни специалисти в областта на геополитиката - Ендерс Уимбуш. Това стана по време на кръглата маса, организирана от Bulgariaanalytica, на тема „Геополитически и енергийни дилеми пред страните от Югоизточна Европа и Черноморския басейн. Дневният ред на САЩ, ЕС и Русия“, на която той беше поканен като лектор.

Ендерс Уимбуш е необикновена личност, с богата биография, един от стълбовете на Международния институт в Оксфорд по въпросите на Централна Азия и Кавказ. Бивш председател на Съвета за електронни медии на САЩ; Broadcasting Board of Governors (BBG) и дългогодишен директор на Радио "Свобода“.

Уимбуш е заемал и поста старши вицепрезидент на престижния американски институт „Хъдсън“. Често консултира печатни медии от ранга на Wall Street Journal, Washington Post, Los Angeles Times, Washington Times и др.; член на редица академични и корпоративни организации.

Миналата година той публикува доклад , че САЩ губи информационна война с Русия, Ислямска държава и други, като призовава за засилване на американските усилия в борбата с пропагандата и преразглеждане на международното правителствено излъчване.

Интервю на Светослав Пинтев

- Г-н Уинбуш, как виждате ситуацията в света, поведението на великите сили и отражението върху енергийната политика?

- В няколко основни насоки могат да бъдат описани последните събития в Евразия и Източна Европа. Глобалният енергиен дневен ред на Русия ни е добре познат. Нашият фокус е върху това да разберем Русия и резултатите от игрите и стратегиите, които тя използва. Както и да действа тя не винаги е предсказуем играч. Знаем, че днешна Русия ще бъде съвършено различна след известно време във всички направления. Устойчивостта й като жизнеспособна държава ще бъде поставена под въпрос.

- Какви са основанията за подобна прогноза?

- Това са тежко демографско влошаване, включително намаляване на работната сила, лоша здравна система, застаряващо население. Други дисфункции има около човешките ресурси. Наскоро имаше публикация, която твърди дори за физически упадък на руснаците. За последните две поколения (период около 30 години) ръстът на руснаците се е смалил.

- Кризата за Москва е най-осезаема в енергетиката, в корупцията, в образованието, манталитета?

- Въглеводородите, които са в основата на руската икономика, пострадаха много от енергийната криза. Оттам и публичните финанси. Това е двигател на корупция, която задушава публичните политики. Днес Русия има много недоразвита и неефективна средна класа. Налице е почти неспирен теч на мозъци. Хиляди руснаци решават да участват в глобалната икономика извън Русия. Нейната икономика на знанието всъщност се срина, което се дължи на влошаването на образователната система и изселването на таланти. Съществува дълбоко вкоренен политически елит. Той използва всяка възможност, за да обира държавните ресурси. Съществува и военен упадък – намалява техническият капацитет за производство на тактически оръжия. Всичко това се случва в контекста на важна и успешна конкуренцияна други страни, като Китай и Турция в някои отношения и във все по-голяма степен Иран. Това е почти перфектна, класическа картина на една отслабваща мощ.

-  Разкажете ни за създаването на Института по въпросите на Централна Азия и Кавказ. Откога датира вашия личен интерес към Евразия, към Русия и Кавказ?

- Нека да подчертая, че това не е моят Институт. Той беше създаден от Фредерик Стар. Това е единственият институт в САЩ, който изследва страните от кавказкия регион и Централна Азия. Моят интерес в тази насока датира от … Годината трябва да е била 1972 -ра, когато бях още студент и учех за бакалавърската степен.

- Спомняте ли си с какви събития беше съпътствано пробуждането на този интерес. Или с личности?

- С личност. Аз имах учител, много важен учител в моя живот, много известна личност. Това е Александър Бенигсен (Александър Адамович Бенигсен, руски граф, всепризнат експерт по исляма в региона. Той е роден в Санкт Петербург през 1913 г., но през 1919 г. семейството му бяга от болшевишката власт в Естония, а после се установява в Париж, -б.а.) Той беше най-големият специалист в света по Централна Азия и Кавказ. Александър Бенигсен в някакъв смисъл ме запали по тази тема.

- Каква е основната ос на противопоставянето Русия-САЩ днес? Сигурен ли сте , че в Америка разбирате добре руския манталитет. Той е енигматичен за Запада…

- Основният конфликтът между САЩ и Русия е много далеч от идеологията. По принцип американците не са много идеологизирани хора, далеч са от всякакви идеологии. Основният конфликт на Вашингтон с Москва е в областта на реалната политика.Падащата надолу спирала на Русия можеше да се управлява. Една кратка обиколка по периметъра на Евразия ни води до няколко сценария, които съвпадат с упадъка на Русия.

- Към, която настъпва Китай?

-  В Китай също има много патологии и икономическо забавяне – трудови безредици, недостиг на ресурси, демографски дислабанси, застаряващо население и криза в общественото здравеопазване. Защитата на Китай срещу упадащата Русия са слаби, но тя се опитват да се възползват с инвестиции и заемни обещания, тъй като са стигнали до извода, че Китай ще пострада ако Русия се разпадне. Русия най-много се дразни, когато се дразнят фланговете й Тези флангове са центрове на техните външни политики и интереси. А самите флангове, от своя страна, си имат техни флангове, които трябва да бъдат взети предвид. Например, Грузия беше един от дразнителите, които руският reset искаше да отстрани.

- Какво е значението на Грузия в този пъзел?

- Грузия е първа във всеки списък по постижения в свободни пазари, спазване на човешките права, но след reset-а имиджа й във Вашингтон и Брюксел падна като камък, правейки я персона нон грата и поради динамиката на фланговете на Грузия този регион се превърна в пресечна точка на жизнените интереси на Запада. Грузия може да бъде бариера пред една вълна от северокавзазки джихадисти. Тя има граница с размирна Турция и се нуждае от стратегически съюзник, включително Азербайджан. Грузия е граница и фланг на Европа. Тя е част от всеки един съюз. Нейните черноморски пристанища са входни и изходни точки на голяма част от пътя на коприната между Азия и Европа. Нейните добре обучени военни са предоставяли войски в НАТО-вски операции в Ирак и Афганистан. Една малка и стабилна Грузия ще стане част от Евразийската черупка, която да поддържа стабилността. Трудно ми е да си представя по-важна малка държава, която в момента има толкова положителен принос към западните стратегии в този регион,

- Важно е накъде ще поемат постсъветските държави в региона? Какво мислите за това?

- В Централна Азия постсъветските държави бяха сред обкръжение от велики сили. Опитите на Русия да бъде противопоставена на ЕС се провалиха, но Путин предвижда пълна военна икономическа интеграция. Таджикистан вероятно може да се присъедини към Евразийския икономически съюз, както и Молдова и Узбекистан. В Афганистан след няколко десетилетия война, все още няма мир. Пакистан в голяма част са провалена държава. Единствено военните я държат като лепило, но Пакистан е мощен двигател на безредиците в Афганистан, тъй като Пакистан разглежда талибаните като част от техния стратегически елемент. Много корумпирана страна без силна средна класа и икономически слаба и доставчик на ядрени технологии на други държави.

- Ядреното оръжие излезе на мода в този регион?

- Иран може скоро да стане държава, която има ядрени оръжия заедно с Русия, Пакистан, Китай и Индия. Няма друг регион в света, където да има подобна концентрация на ядрени оръжия. Скоро може да имаме турска и саудитска ядрена бомба. Иран пострада от падащите цени на нефта и международните санкции. Във вътрешен план има популярна опозиция, надига се бизнес класата. Официалните военни също са твърде недоволни, че иранският режим ги държи настрана. Опитът за преврат беше само последното предупреждение. Има съперничещи се крила, ислямски влияния и липса на спокойствие по границите. Турското ръководство не успява да се справи с тях. Загубите растат. Южната на България съседка през последното десетилетие проучва своето отоманско минало, експлоатира го и се изграждат икономически, вероятно стратегически отношения с Русия. Трудно ще бъде Турция да се върне към традиционната си роля на мощна южна котва на НАТО в тази част на света. Ако това е вярно, тогава ще трябва много добре да преосмислим сигурността в Черно море.

- В България битува едно схващане, че навремето президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт направо ни е продал, даже ни е подарил на Сталин. Много хора се опасяват, че това може да се случи и сега. Особено, ако Доналд Тръмп влезе в Белия дом..

- Ооо… Никой не знае какво става в главата на г-н Тръмп. Вярвам, че дори той едва ли ще даде България или някоя друга страна на руснаците, но в същото си даваме ясна сметка за това , че в главата на г-н Тръмп има един манталитет, който в известни отношения е сходен с манталитета на самия г-н Путин. Именно това е, което ни безпокои.

- Още по-обезпокоително е, че те лесно могат да се разберат пак за нечия чужда сметка?

- Ако те ще се разберат по проблеми, които са сходни с нашите жизнени интереси, това е нещо, което сме готови, разбира се, да приемем. Въпросът е, че може наистина да бъде постигнато не такова разбирателство. Тръмп е един политик извън системата, за когото е много трудно да се правят прогнози. Досега в САЩ не е имало такъв. В тази кампания нищо не е сведено до обичайните ходове. Най-важното е променящият се електорат, който наблюдаваме.

- Казахте по време на лекцията си в София, че Русия губи влиянието си в Азия, а и не само там, отслабва и на енергийния фронт?

- Да, ще го повторя. Един от важните въпроси, който следва да се разбере е, че Русия е в упадък. Това е важно и по отношение на енергийната сигурност. Русия става все по-слаба и по-слаба като влияние в Азия във всяко властово отношение. Ако разберем това, може да си обясним защо нещата се случват именно така.

- Кога за последен път бяхте в Русия за по-дълго?

- От 1996-та година не съм бил в Москва, но често съм посещавал Централна Азия и кавказкия регион.

- Вие сте ръководил радио „Свобода”. Какви са първите ви асоциации, когато се заговори за този период?

- Първото, което искам да кажа е, че това беше най-страхотната служба в света, а това беше в най-важния за него момент. Не следях в подробности какво излъчва радиото… Бях в продължение на две години председател на Надзорния съвет, който е към президента на САЩ. Аз имах възможността да наблюдавам как радио „Свобода“ навлезе в Централна Европа, дори нещо повече, в територията на Съветския съюз. Радиото съществува и днес.

- Промени ли се то през годините?

- Малко се е променило но продължава да работи. Излъчва от Прага. Излъчва за по-голямата част от пост-съветското пространство Излъчва в Афганистан, в Ирак, а също и на Балканите понастоящем. Местата, където престана да излъчва, това са в големите страни от Централна и Източна Европа-Полша, Румъния, България, Чехия и Словакия.

- Кой е вашият фаворит сред американските президенти?

- Ще кажа за тези през моя живот. През него най-много харесвам Роналд Рейгън, в много отношения и Бил Клинтън. Т.е. един републиканец и един демократ.