Руснаците продължават да живеят в един кошмар, но президентът им дава усещането, че са велика нация и затова го харесват

Изкуствено да се създават врагове и да се борят с тях – това е психологията на комунизма, казва пред Faktor.bg французойката Катрин Макаровф

Катрин Макаров е много интересен и необичаен събеседник. Родена е в Париж, където живее и днес. Потомка е на белогвардейци. Учи в Сорбоната българска филология и така пристига на студентска специализация у нас. През 1973 г. носи със себе си забранената по онова време книга на Солженицин „Един ден на Иван Денисович“. Дава я на своя български приятели да я четат, но романът попада в ДС, а френската студентка е арестувана от комунистическите служби.

Осъдена е за шпионаж и идеологическа диверсия и за шест месеца попада в затвора. По дипломатически път е освободена и върната във Франция. Тук се запознава със съпруга си Владимир Макаров, също потомък на белогвардейци, политически затворник и противник на режима на Живков. Днес французойката изследва в Комисията по досиетата близкото минало на България.

Интервю на Мая Георгиева

- Г-жо Макаров, вие сте французойка, но с руски корени, вълнувате ли се от това, което се случва през последните години в Русия?

- Откровено казано политиката не ме интересува. Какво се случва в Русия не следя пряко, макар че ми препращат различна информация. Имам абонамент за „Монт“ и ако на страницата за международна политика видя нещо за България и Русия, и заглавието е интересно, го изрязвам и слагам в папката на майка ми. Всичко това събирам обаче не за себе си, а за моя добър приятел в България Фреди Фосколо, защото той се интересува от политика. Инак не съм се откъснала от темата за Русия, постоянно се срещам с познати в Париж, с които разговаряме и затова. Те ми разказват, че Путин е бил тук, че Путин е казал това и онова, че за него са писали разни медии. Една от темите, които обсъждахме напоследък, беше убийството на Борис Немцов. Когато научих новината, дълго говорихме за това, което става в Москва. Срещам се също и с руснаци, молдовци и украинци, които идват в Париж. Но аз не ги питам за Русия, не говорим с тях за политика. Те идват във Франция по икономически причини. Обикновено са мъже, които търсят работа, защото парите, които получават в родината си не са им достатъчни. Ако имат виза, тя е обикновено за три месеца, без право на жителство. Има и такива, които пребивават във Франция дори без виза. Чудя се как излизат от страната си. Но те ми казват, че на границата не им правят никакъв проблем, дори им се радват, че се махат.

- Как френските медии отразяват случващото се в Русия, как оценяват политиката на Владимир Путин?

- Френските медии имат репортери и кореспонденти в Москва, но в материалите и репортажите, които предават има само факти. Понякога експерти коментират или анализират какво се случва в Русия, но това са само мнения. Те не дават оценка на политиката на Путин.

- Какъв е във вашите очи Путин?

- Това е един бивш кагебешник, който се изживява като новия цар на Русия. Там, например, чуждите общества, които подпомагат бедните и бежанците, са силно пресирани. Например, Малтийският кръст и едно френско сдружение помагат на сираците и бездомните руски деца - през зимата ги вземат в сиропиталищата, а през лятото – да ги водят на лагер сред природата. Те обаче изпитват трудности, защото руското правителство иска да знае от къде получават парите, за да извършват своята благотворителна дейност. И когато разберат, че те идват от чужбина – за руското правителство това е шпионаж. Така е било и преди падането на комунизма - същата психология, в която е възпитан и самият Путин в годините на онази тоталитарна система. В техните глави все още битува представата от онова време – че Русия е обкръжена от враговете и ето чрез тези общества влизат в държавата им и я застрашават. За един човек от Запада подобно мислене е неприемливо.

- Защо руснаците повече от 20 години не могат да се отърсят от миналото?

- Ами те просто продължават да възприемат Запада като една вражеска цивилизация. На тях им се внушава страх от всички чужди общества. Те смятаха и това преди, но продължава да им се внушава и днес, че Съветският съюз е огромна държава, която в своите предели има и Украйна, и Беларус, и Прибалтика, но те вече не й принадлежат. Русия е станала по-малка, има криза, затова хората живеят все по-трудно. А Путин иска точно това – да възроди именно онази, голямата Русия - това е неговата гордост. Той има чувството, че е унижен. Но такава психология е проява на комплекс. Затова Путин разиграва националната карта, но се питам - коя е тази национална карта. Нима абхазците са руснаци. Но той живее с представата за Царска Русия, за онази могъща православна държава. Макар че за какво православие можем да говорим, всъщност?!

- Православието се пропагандира като един от стълбовете на днешна Русия?

- Това внушение е фалшиво. Кой в Русия днес ходи на църква? Влизат в храма само веднъж в годината. Но църквата поддържа Путин, защото сигурно получава пари от държавата. Тя донякъде се е сраснала със светската власт на Путин, вместо да бъде до хората, да се грижи за децата.

- Русия е в криза, руснаците живеят все по-трудно, но повече от 80% от тях харесват Путин – как си обяснявате този феномен?

- Мисля, че одобряват Путин, защото той им вдъхва именно чувството, че са голяма нация, че са велики. А на тях им е приятно да чуват това. Националистическото чувство не се преодолява толкова лесно. Сигурно тяхното самочувствие идва и от усещането, че са продължители на предишната, царска Русия, която беше унищожена по времето на Ленин и Сталин. Искат да възродят Русия от времето на Петър Велики, но нямат тази култура. За съжаление, прекъсната е традицията, защото дядовците и бабите им са били страшно уплашени и репресирани от новата власт. Да не говорим колко много хора са били изпратени в лагери, колко много руснаци не могат още да се намерят след Втората световна война. Има едно предаване –„ Жди меня“, което разказва историите на такива хора, които продължават да търсят своите близки, изчезнали по лагери и затвори, изселени неизвестно къде. Това е ужас. Като прибавим към всичко това колко скъпо е всичко в Русия, колко трудно оцеляват хората там, корупцията, която цари навсякъде. Руснаците продължават да живеят в един кошмар. Но Путин им дава усещането, че са велика нация и затова го харесват.

- От няколко години посещавате България и изследвате в Комисията по досиета близкото минало и времето на комунизма, какви истории ви впечатлиха?

- Впечатлява ме фактът, че в България също е имало сериозна съпротива срещу режима. Не знаех, че толкова много хора са били осъдени за разпространение на листовки срещу властта, за саботажи и опити за бягство. Попаднах на един анализ – за 10 години колко много са хората са избягали от страната и са обявени за невъзвращенци през 70-те и 80-те години на миналия век. Те дори са класифицирани от служителите в ДС – интелигенция, работници, студенти, пенсионери. Най-много от тях са представители на интелигенцията, особено инженери, които бягат в Германия и Австрия. Може би и заради големия икономически обмен между България и Германия от преди 9-ти септември, когато родителите им са имали връзки с Германия, така наречените германофили. Впечатлена бях също от историята за един саботажа на товарен влак на гара „Подуене“, станал през нощта. Охраната вижда човека, който го подготвя. След няколко неуспешни опита все пак го хващат. И какво се оказва – той е от провинцията, иска да си смени жилището, но понеже е безпартиен, въпросното жилище, за което кандидатствал, го дават на един партиен другар. И той решил да си отмъсти, защото не бил съгласен с тази несправедливост. По този начин иска да саботира системата, която го тормози и унижава. Имало е и много други хора, които са били несъгласни със строя. И когато виждат нередностите в държавата, несправедливостта в обществото – това ги провокира към съпротива. Много разпространена форма на съпротива срещу системата са били и листовките. Пускали са ги в пощенските кутии на жилищата и то не представители на интелигенцията, а съвсем обикновени хора. Трудно е да се каже, че са имали пропаганден характер, а по-скоро здравомислещите са искали да отварят очите на масата заблудени българи, които са вярвали в един измислен строй.

- Напоследък се интересувате от темата за горяните, какво разкриват за тях досиетата?

- Всъщност аз поисках досието само на един човек – на монахинята Симфороза. Тя е помага на своя брат, който е бил един от горяните. Прочетох цели 11 папки, но се оказа, че в тях думата „горяни“ почти не съществува. В началото си помислих, че са объркали папките, които искам. Защото дори в разпитите на монахинята тези хора не се назовават „горяни“, те са наречени „бандити“. Бях поразена от това колко много са били тези, които протестират и отказват категорично да влизат в ТКЗС и са избрали пътя на съпротивата в гората. Аз ги разбирам напълно. Тези хора са били лишени от своето имущество, наследено от техните деди. Срещу това са се борили горяните – не са искали наследствената собственост да я дадат безвъзмездно на една партия, превзела държавата. Цяла област не е искала да влиза в ТКЗС-то – Сливенска. Когато следвах българска филология в Сорбоната, имахме уроци по история и сме учили за горяните, дори ни преподаваше българка – г-жа Христофорова. Но от това, което прочетох в София, бях изумена колко масово и силно е било това движение, но и колко трагична съдба са имали горяните. Млади хора са убивани жестоко, без съд и присъда. Тези хора намират смъртта си, а близките им дори не знаят къде са ликвидирани, дали са погребани. Дори да поискат реабилитация, няма да им се върне най-ценното – животът. Но покрай тях са пожертвани и много невинни хора, например един овчар, който им е давал нощно време мляко. Това е било жестоко. Просто си мисля - какво би станало във Франция, ако нещо подобно се случи.

- Каква е съдбата на монахиня Симфороза?

- Аз се запознах с нея преди повече от 40 години в Мъглиж, в манастира, където тя беше монахиня. С мен бяха три френски монахини, които следваха тогава в България. Те бяха католички, които живееха в България вече 8 години. Много се надяваха след 10-тата година да получат българско гражданство, но не успяха. В манастира останахме три дни и докато помагахме в работата се запознахме с монахините. Тогава ни се сториха много възрастни, а те бяха на около 50 години. Но едва миналата година научих, че една от тях е била осъдена от държавата – Симфороза. Това ме заинтригува да поискам досието й. От него научих, че е помагала на брат си, който е бил горянин. Давала е подслон на него и на негов добър приятел няколко нощи. А нейната най-близка приятелка от Стара Загора пък е била куриер на писмата между тях двамата. Но някой ги е издал и Симфороза е била арестувана. Осъдена е и лежи 3-4 години в затвора за нищо – просто защото е подслонила няколко пъти брат си в манастира. Това е било през 1951 година. После през 1956 тя се връща в Мъглиж, където децата я посрещат тържествено – целият път е бил покрит с цветя.

- Вие сте френски гражданин, но лично сте пострадала от комунистическата власт в България, каква беше нейната същност?

- В психологията на комунистите тогава беше вкоренено – ние сме обкръжени от врагове, трябва да ги намерим, да ги осъдим и унищожим. Целият комунистически блок е обкръжен от врагове. Последното нещо, което четох беше за бившите ученици на „Дойче Шуле“ в Русе. 1983 година се събират по случай 40 години от последния курс на училището, което е закрито през 1943 година. И ДС решава, че след като в Русе ще пристигнат от Америка, от Холандия и други страни бившите ученици, вече възрастни хора, трябва да се подсигурят достатъчно брой агенти, които да се вмъкнат между тях и да ги следят и разработват. Те ще бъдат настанени в определени хотели и там трябва да бъдат поставени бръмбари, за да ги подслушват. Но тази среща всъщност е била само повод за ДС, за да ги шпионира. В психиката на ДС е, че тези хора са врагове, защото идват от чужди държави, но не за да празнуват и възкресят спомени, а за нещо друго. И в рапорта на агента, докладвал на ДС, пише: „Справка: Те са говорили за бившия професор, който е дошъл, за бившите учители и съученици. Решиха след две години пак да се съберат. Затова трябва по-добре да се организираме, защото никакви данни не сме събрали. Нещо има, но не сме го виждали.“ Тоест, изкуствено си създават врагове и започват да се борят с тях – това е системата на комунизма. Преди две години видях един човек, който е завършил Френската гимназия в София и там всяка година се срещат бивши възпитаници. Но за неговата сестра Фани, преди година научих, че е била агент на службите. Тя ми беше преподавателка по старогръцки език когато идвах на специализации в България. Не му казах, че сестра му е била агент, за него щеше да бъде като шок. Ето каква е била тактиката на ДС и комунистите - да вербуват близки хора, които да шпионират роднините си. Но това е чудовищно, за мен това няма обяснение.

- Отърсва ли се днес България от комунизма?

- Много се надявам да е така, предполагам, че нещата се променят към добро. Аз се чувствам спокойна в България днес. Не зная как сега действат тайните служби, какво правят. Много от работещите там преди вече са пенсионери, а тези, които са влезли в тези служби - сигурно имат друг манталитет. Защото какво е най-важно за човека – да печели нормално и да живее добре. Може би разузнаването и контраразузнаването, каквито има и във Франция, работят срещу опасни хора за държавата, но нямат онова отношение към населението, което да го кара да живее под заплаха и постоянен страх, че може всеки да бъде вербуван или шпиониран, така нацията се съсипва.