ОДС беше пророк какво ще се случи още през 2001 г., но никой не ни послуша тогава

Пирамидите очевидно още работят и хора като Иван Костов и Вежди Рашидов също могат да се опарят от тях

Интервю на Васил Василев

- Г-н Караджов, кога беше създадена схемата КТБ и кой има основно интерес от нея?

- Пътят към катастрофата КТБ е павиран от предварително мероприятие - решението на Народното събрание от 9 ноември 2001 година да отмени член 220 от Наказателния кодекс, който инкриминираше отпускането на необезпечени кредити и заемите на свързани лица. Ако се върнем още по-назад, ще видим, че тези членове в закона бяха изготвени от управлението на ОДС, за да служат като стража срещу повторението на банковата криза от 1996 г., когато “гръмнаха” редица трезори и завлякоха милиарди държавни средства и лични спестявания. Наказанията бяха строги - до 5 години затвор и загуба на професионални права, а в особено тежки случаи – до 10 години затвор. Точно тези текстовете бяха премахнати от Наказателния кодекс с детски аргумент – имало опасност заради всеки, който има кредитна карта и не си изплати задължението към банката, банкери да влизат в затвора. За мен това са фалшиви аргументи.

- Тогава на власт беше правителството на НДСВ и ДПС, в което финансов министър беше Милен Велчев, визирате ли лично него за инициатор на тези промени в закона?

- В никакъв случай не мога да посоча конкретни имена, защото нямам подобни доказателства. Мога само да твърдя, че коалицията на НДСВ и ДПС докара отмяната на тези текстове, които миналата година разклатиха сериозно банковата ни система. С тази промяна започна възходът на една банка, около която днес водим дискусия.

- Защо през тези 14 години десницата не повдигна въпроса за КТБ?

- ОДС по онова време чрез своята парламентарна група защитаваше запазването на тази наказателна бариера и предупреждаваше за резултатите, до които може да доведе премахването на чл. 220 от Наказателния кодекс. Четейки стенограмата на НС от този ден виждаме колко пророчески са думите им на фона на случилото се с КТБ. Това ме навежда на подозрението, че онези, които с толкова жар и желание прокараха отмяната, са знаели какво правят и са проправили пътя за нов цикъл източване на банките. Моите сериозни и основателни съмнения е, че схемата с КТБ е измислена още тогава и е реализирана като политико-икономическа пирамида.

- Има ли общо тази пирамида с банковите фалити през 90-те години?

- Да, по-ясно ще стане на читателите, като припомним банковите пирамиди през 90-те години в началото на прехода. Те пускат сериозна реклама, обещават сериозни проценти печалба, раздават вашите пари на предишните вложители, а на Вас парите на следващите, и т.н. Когато набраните средства станат недостатъчни да се изплащат мнимите печалби на вложителите, идва момента да се прибере набраната огромна сума от депозити, след което да се фалира дружеството. Едва тогава вложителите, които са участвали в тази схема с надежда за печалба разбират, че няма на какво да разчитат, защото дружеството няма нито активи, нито производство. КТБ се развиваше по същия начин! Банката събра средства от държавни дружества, а с най-високите предлагани лихви и от българските граждани – за определени влогове лихвите са стигали дори над 12%. Когато стана невъзможно да се изплащат едновременно и високите лихви и да се пълнят ненаситните партийни каси, трезора естествено банкрутира.

- Защо обаче самият Иван Костов и Вежди Рашидов до последно са държали парите си в КТБ, след като още през 2001 г. бившият премиер е трябвало да има подозрения какво се случва?

- Това показва, че схемата на пирамидите съвсем не е изчерпала времето си. Въпреки че обществото се е опарило в началото, дори известни и образовани хора могат да се подлъжат. Тепърва ще видим колко още хора са се подлъгали от тази схема. От друга страна това е естествен процес. Ако разчитате на банковия надзор от страна на БНБ, няма да ви интересува банката по какъв начин осигурява високия лихвен процент. В този смисъл, икономическите кръгове, които създадоха КТБ реализираха необосновани милиарди доходи чрез измама. Как се случи това и каква е схемата, вече всички знаят. Парите бяха източени от бюджета през обществени поръчки в полза на обръчите от фирми на многократно завишени цени. Тези безобразия се потулваха с пропагандата на собствени и напазарувани медии. Страната ни стигна до там, че само няколко интернет издания не бяха контролирани от медийния монопол на #КОЙ. Чадърът върху този мафиотски модел се осигуряваше от поставени в подчинение прокурори, следователи и представители на МВР. Както казах, схемата започва от управлението на НДСВ и ДПС, но в нея охотно се разполага и БСП по времето на тройната коалиция.

- Защо обаче БСП остана в медийна сянка в схемата, за която говорите?

- Ядрото на КТБ се завърта около два политически кръга – единият е около Цветан Василев, а другият се върти около ДПС (Ахмед Доган). Бенефициенти са обръчите от фирми. Те са причината за експоненциалното разрастване на КТБ. Нито една чуждестранна банка не е нараснала с подобен темп.

- Твърдите, че сте чули как Иван Искров е бил на заплата в КТБ. Имате ли данни за подобна схема?

- Това е разговорен израз, с който се твърди, че БНБ е опъвала чадър над КТБ. Централната банка не е била разследващ и контролен орган, който да проследи дефектите в КТБ, а прикриващ безобразията съучастник. В серия от пресконференции гуверньора на БНБ “учудено” ни убеждава как КТБ е работила изцяло в разрез с добрите банкови практики. Точно БНБ е трябвало със своите контролни механизми да осуети кражбата в КТБ.

- Каква е била ролята на шефа на надзора Цветан Гунев в БНБ?

- Цветан Гунев е длъжностното лице, което е трябвало да назначава проверките в КТБ и да подписва резултатите от тях. При него са отивали ежемесечните отчети на всяка една банка. Той вече е обвиняем и предпочитам да се въздържам от всякакви коментари. Ако по делото се съберат щателно доказателства, ще излязат много неща, за които само можем да предполагаме.

- Очаквате ли ефективни присъди за аферата с КТБ?

- Към днешна дата КТБ е афера за 4 млрд. лева, откраднати от Фонда за гарантиране на влоговете и от джоба на данъкоплатеца. Ако и този път нямаме ефективно осъдени, не знам с какви очи съдебната система ще се изправи в съдебната зала на общественото мнение. Обществото трябва да продължи натиска си по този казус. Защото България преживя три банкови кризи довели я до ръба на национални катастрофи и всички те са под лидерството на БСП.

- Какво ще предприемете като част от управляващото мнозинство, за да прекратите подобни катастрофи?

- На първо място ще поискаме възстановяването на чл.220 от НК в предишната му редакция. На второ място е спешното избиране на международна разследваща счетоводна фирма, която да разследва случилото се с КТБ. Още през юли миналата година от Реформаторския блок заявихме, че единственото решение на подобни казуси като КТБ е назначаването на такава одитна фирма. Тя трябва да влезе в банката и да проследи всичко, което се е вършило там. Най-важният елемент е да се изясни кои са реалните собственици на КТБ и на крдитополучателите на банката, които се крият зад офшорки. Най-добрата новина е, че в резултат на нашите усилия, до края на май ще бъде избрана такава фирма, която да разкрие конкретно с имена къде са отишли парите от пирамидалната схема. Това ще повиши шанса да възстановим поне част от загубените средства. Подобна фирма, направи банково разследване в Кипър, след тоталната банкова криза там. Два месеца след нейното назначаване, банковият сектор в Кипър беше спасен и дейността на банките там възстановена.

- Каква е ролята на Русия в целия скандал?

- Имаме индикации, че в един от етапите на експанзията на КТБ, тя започва да купува интересни за чуждите разузнавания инфраструктурни фирми като КТБ, НУРТС и др. Като основен кредитор и съакционер се включи ВТБ. Тя е известна като близка до висшите етажи в Кремъл. По тази линия, според мен е вървяло финансирането на мероприятия за намеса във вътрешните работи на България. Трябва да се разбере именно това – как са финансирани определени партии и как са се размествали политическите пластове, за да бъде държана България в политическа нестабилност и несигурност