Циганите мюсюлмани, повсеместно се турцизират – броят им минава 260 хил.

ДПС и мюфтийството създават условия за опасно дестабилизиране на националното единство, казва пред Faktor.bg изследователят

Ст.н.с. д-р Игнат Минков e експерт по етнография на съвременността. Бил е шеф на Националния етнографски музей, повече от 30 години работи в Етнографския институт с музей към БАН. Професионалните му интереси са насочени към българската национална култура. Има повече от 80 научни публикации. През последните години е консултант по етническите проблеми към Президентството и Народното събрание.

Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Минков, имамите, арестувани при операция на ДАНС в Пазарджик, останаха зад решетките и след втората инстанция на съда, прокуратурата обаче отхвърли версията за съществуването на “спящи клетки” у нас, изследвате тези проблеми от години, насажда ли се у нас радикален ислям, какво не знае обществото за тези процеси?

- Аз мисля, че проблемът с радикалния ислям далече не е единствено в спящите клетки. В създавания от мюсюлманските пропагандатори психологически климат е лесно да се внушават екстремистки нагласи, да се примамват увлечени и заблудени хора, дори да се вербуват поддръжници, че и бойци в подкрепа и за делото на ИДИЛ. Българското общество и държава не бива да допускат това да става с български граждани. Затова мисля, че акцията на ДАНС бе навременна и удачна, въпреки критиките. Жалко е, че за провеждането й изтича информация от съда в Пазарджик и това е наложило тя да се проведе по-рано от замисленото. Самият факт, че това се е случило, вече е твърде обезпокоителен. Данните изнесени от ДАНС, ясно сочат, че сред части от българските мюсюлмани се разгръща пропагандна дейност, насочена към утвърждаване на най-радикалните и реакционни салафитски позиции на Ислямска държава на Ирак и Леванта (ИДИЛ). Досегашната дейност на Ахмед Муса Ахмед и привържениците му явно има зарибяващ ефект. Създаде ли се обаче подходящият климат - появата на “спящите клетки” е логичен и закономерен резултат.

- Коя е хранителната среда за разпространението на радикалния ислям?

- Добрите арабисти правилно посочват, че днес ислямският радикализъм и иредентизъм в най-крайни и същевременно широкомащабни форми се проявява в идеологията и практиката на салафизма. Днешните салафити са сред най-реакционните, най-антисветски, най- "антизападно" настроените групи на радикалния ислям. Тяхната идеология е най-тясно обвързана с тази на уахабитите, те са за категорично разделение на сунитите от шиитите и т.н. Те проповядват и утвърждават „връщане към корените“, към чистия неопетнен ислям, към такова пуританско, в смисъл - ултраконсервативно организиране на живота, при което ислямът да определя изцяло и безусловно поведението и всички прояви на човека, семейството, обществото, мястото на жената в него и т.н., като те се осъществяват по законите на шериата, създадени в Арабската пустиня през VII век. И не случайно битовата среда се оказва най-важната и податлива сфера на ислямистко въздействие. За това много допринася и обстоятелството, че преобладаващата част от подложените на иредентистка пропаганда са безработни, без или с ниско образование, без сигурна професия и отхвърлени от обществото. Привържениците им не признават светските институции и партии, склонни са да подкрепят автократични лидери пропагандатори и популисти, лесно се увличат по по-примитивни форми на организация на основата на взаимната преданост и покровителство, наследени от по-архаични модели на социално организиране. За съжаление, така е и в България.

-  Защо религиозната доктрина на салафизма е толкова опасна?

- За неизкушените в тази проблематика читатели ще посоча, че салафизмът днес е най-динамично възраждащото се ислямистко направление на сунизма. Салафити е имало винаги, но с избухването на провокираните от Запада ислямски революции, те привличат и организират в салафитски политически движения и партии милионни маса от загубилите социални устои мюсюлмани в арабските страни. Така в Тунис на последните избори те стават втората политическа сила в парламента. В Египет тяхната партия „Нур“, държи всяко четвърто депутатско място. Разрастват се структурите им в Либия, Алжир, Йемен, Бахрейн, Кувейт и дори в Палестинските територии. Връх на тяхното утвърждаване е създаването на Ислямската държава върху северните (сунитски) територии на Ирак и Сирия.

- Има ли механизъм, който да противодейства на пропагандата на радикалния ислям и появата на “спящи клетки” на Ислямска държава у нас?

- И при тази акция на ДАНС, и от предишния процес срещу Ахмед Муса в Пазарджик ясно се вижда, колко е важна ролята на имамите пропогандатори, на органите на българското мюфтийство сред българските мюсюлмани. Нещата тук са много комплицирани и не е възможно в едни кратки отговори да бъдат разисквани. Само ще посоча, че повсеместно прокламираното становище за запазването, утвърждаването на "традиционното българско мохамеданство", на "практиките на традиционния (за нашата страна) ислям", като средство за борба срещу радикалните му форми е или неразбиране, или подценяване на проблема, или (всъщност) хитра уловка. Защото точно "старите традиции", социалната изостаналост са хранителната почва и за наблюдавания процес на радикализация сред българските мюсюлмани. В този смисъл, запазването на традиционния ислям – теза, прокламирана и от българското мюфтийство – не би могло да ни предпази от тези процеси.

Истината е, че само в условия на светската държава, с разгръщане в нея на модели и практики на модерния европейски ислям, отчитащ еманципацията на личността и секуларизацята на вероизповеданията е пътят за изход от тази криза. Обезпокоително е, че обществените и политическите фактори у нас все още не си дават достатъчно сметка какъв сериозен проблем е радикалният ислям, за да завишат до най-висока степен превантивните функции на българското общество и държава. Показателно в това отношение бе и предишното дело срещу 13-те имами от Пазарджик. Вярно, че то приключи с ефективна присъда за Ахмед Муса. Но впечатленията от ролята на българската Темида са противоречиви. Имамите правилно бяха поставени на подсъдимата скамейка, но българското правосъдие не осъзна важността на това дело, за да го приключи бързо, авторитетно и с максимален обществен ефект.

- Приемате ли тезата на бившия главен мюфтия Недим Генджев, че случващото се в ромската махала в Пазарджик е предвестник на опасни процеси, а пропагандата на 13- те имами сред българските роми е заплаха за националната сигурност?

- Надим Генджев е доста проблематична личност, въпреки че поставя два въпроса - защо нито един от съдените имами не е отстранен от главния мюфтия и всички продължават да проповядват, и то предимно сред мюсюлманите роми, които заслужават внимание. Истината е, че Главно мюфтийство не само не работи за европейско модернизиране на исляма у нас, но и всячески, именно чрез покровителство на традиционния ислям, утвърждават форми за обособяване на българските мюсюлмани от сънародниците им християни. Да си припомним, че по време на съдебния процес в Пазарджик мюфтийството застана зад имамите, защити тяхната дейност. Това е политика, добре координирана и с ДПС. Едно от най-красноречивите доказателства за това е политиката им към българските цигани, в резултат на която тези от тях, които са мюсюлмани, повсеместно се турцизират. Точно сред такива турцизирани роми, каквито са и циганите от Пазарджик, които по различни оценки днес са между 25-35 000 души, разгръщат и то явно, и съвсем не безуспешно дейността си Ахмед Муса и неговите привърженици. Такива процеси на "турцизиране" протичат и сред огромната ромска колония в Столипиново (Пловдив), и в Нова Загора, и в други селища в страната. По някои оценки общият брой на тези "турцизирани " роми е вече към 260 000. На практика българската държава нехае за тези наистина обезпокоителни процеси. И не случайно, част от тези така наречени "потурнаци", особено сред младежите, в желанието си да "докажат" принадлежността си към предпочитаната от тях турско-мюсюлманската общност (не рядко "турското" и "мюсюлманското" се приемат като синоними или взаимно допълващи се) стават ревностни пропагандатори на това, което ги символизира: държат се като турци, активно изучават турски език и обичаи, или пък стават ревностни мюсюлмани - наизустяват Корана, изпълняват стриктно всички молитви, започват да живеят по законите на шериата. Така те придобиват непокрито самочувствие, създават си фалшив ореол и не само, че се откъсват от светския живот, но привличат към това и семействата си, приятелите си, близките и роднините. Въвеждат се крайни, ретроградни, налагани от шериата форми на обличане, отношение към жената, поведение и начин на живот.

- Българските роми никога не са били силно религиозни, това ли е единствената причина именно те да бъдат превърнати днес в проводници на радикалния ислям?

- Циганите по принцип не са ревностно религиозни, това е така. Но възвръщането към религията в годините на Прехода обхвана и тях. Това се отнася и до ромите мюсюлмани. Истина е, че още от началото на 90-те години, се положиха много усилия за разбиване на националното единство и вътрешно мултиетническо (мултирелигиозно) диференциране и разкъсване на българското общество. Да си спомним, например, как българите мохамедани от селищата по поречието на Места и Чеч бяха записани като "турци" на демографските преброявания през 1992 г. и след това. От тогава се "работи" и сред ромите мюсюлмани. И от средата на 90-те години сред тях вече се появиха и хора с дълги бради, жени, забулени с бурки, младежи, обвързали изцяло живота си този на джамията. В селищата с мюсюлманско население започва интензивно изграждане на огромни джамии, със задачата те да се превърнат в средища на обществения живот на мюсюлманите. Целта беше по този начин да се измести водещата роля на училището, на българското читалище и другите форми за светски обществен и културен и социален живот. Колко отдавна и целенасочено се работи в тази посока - може да се разбере, като си припомним дейността още от средата на 90-те години на Метин Каплан („халифа от Кьолн“ – сега в турски затвор), която тогава изигра силна катализираща роля за радикализирането на исляма именно сред ромското население в Пазаржик и около джамията Абу Бакр. За съжаление и тогава това „не се разбра“ от ДПС и ръководителите на мюсюлманското вероизповедание в страната. Затова да повторя - като обособяват българските турци и роми мюсюлмани политически, чрез съхранение на "традиционния ислям" и чрез примиряване на практика и дори мълчаливо поддържане сред него на пропаганда като тази, организирана от Ахмед Муса и привържениците му, ДПС и мюфтийството създават условия за опасно дестабилизиране на националното единство. Вярно е, че при последната акция мюфтийството се „разграничи“, за разлика от преди, от дейността на Ахмед Муса, но дали това не е тактически ход при създалата се и получила силен обществен отзвук ситуация.

- Могат ли реално тези хора да са заплаха за националната сигурност и европейската ориентация на България?

- Всичко това, разбира се, е от огромно значение за националния просперитет и сигурност, защото тези хора все повече се откъсват от проблемите на българското общество, все по-малко се чувстват български граждани. Ставащото в България не ги интересува и вълнува. Формират се анклави, където „българското“, българската култура, българските институции са игнорирани, влиянието и въздействието им са обезличени. Така обществото ни все повече се сепарира и диференцира на етнорелигиозна основа и това разграничаване се прокарва вече десетилетия от комбинираните усилия на Главното мюфтийство и ДПС. В тяхно лице това разделение и утвърждаващите го радикализиращите се мюсюлмани имат вече институционално добре изградени и поддържащи ги политически и религиозни фактори. Най-обезпокоителното е, че това не се осъзнава в необходима степен от българските държавници.

- ДПС обаче смята, че е дълбоко неправилно „етнорелигиозните различия в българското общество да се „смятат за риск, а не за богатство“, че именно това подкопава модела на съжителство между християни и мюсюлмани?

- Трябва ясно да се осъзнае, че отношенията между общностите свързани с "християнството" и "исляма" у нас винаги са били в сложно динамично равновесие. Те са важен изразител на богатството на разнообразието в българското общество, но и на възможния риск. Отговорът на въпроса при какви условия съвместното съществуване на "християнство" и "ислям" в европейските общества може да бъде богатство, а не проблем е тема, която не може да бъде разгледана в едно интервю толкова обстоятелствено, колкото заслужава. Знаете, че тя е сред основните в моята книга "Етноси и глобализационни общности". Ще маркирам само един акцент в нея, който е в контекста на това, което разискваме. Днешна България е еднонационална държава - на българския национално организиран етнос. Това е основополагащ факт. Това означава, че обликът на българското общество се определя от българската национална култура и цивилизационните постижения на българския народ. Те правят обществото ни модерно и европейско, част от общността и системата на Западната цивилизация - развила и изградила се в системата на юдейско-християнските духовни традиции и ценности. Благодарение на това сме и членове на ЕС. Националното единство и светският модерен облик на българското общество и държава осигуряват всички необходими условия за пълна съвременна изява и на културите (и религиите) на всички по-малки етнически общности, в това число, разбира се и на българските турци и роми. Нещо повече, именно ползотворното въздействие на българската национална култура, с нейния модерен облик и европейски черти е предпоставка за модерното развитие и на тези общности. Затова е важно етническите култури и религиозните практики на българските турци и роми, да се осъществяват в парадигмата на европейската цивилизационна система. Единствено в нейната плодотворна среда, на нейната благодатна почва те могат да разцъфтяват и се обогатяват. Това е гаранцията за техния просперитет. Както виждаме и от ставащото в кв. „Изток“ в Пазарджик и около джамията там, пренебрегването на тази основополагаща постановка е големият проблем.

- Защитавате тезата, че България е еднонационална държава, но какви подводни камъни крие идеята да се търси баланс между “националната” и “мултикулната” държава, каквато някои учени лансират?

- Изясняването на този проблем кореспондира и с отговора на предшестващия въпрос. Подчиняването на религиозния живот на групи от българските турци и роми мюсюлмани на уахабетистки, салафитски и други крайно реакционни ирендентистки норми на исляма, утвърждаването през ХХI в. в българското общество на практики, характерни за VII век, са не само контрапродуктивни, но и трагични за хората, поддали се на такава пропаганда. Тя ги откъсва от съвременния живот, пречи им да се реализират успешно в българското общество. Това застрашава и хармоничното, и проспериращо развитие на България, защото разкъсва нейното цивилизационно единство, насочвайки части от българското население към неевропейски обществени модели - на ислямско-ориенталската цивилизационна зона и то във най-ретроградни, социално и нравствено демодирани форми. Утвърждаваният в последните десетилетия „мултиетнизъм“ няма солидна научна защита. Той е продукт на политически доктрини, насочени към разслабване на бщественото единство на народите, за да бъдат те обезсилени и по-лесно манипулирани в определени цели, свързани с глобализационните промени. Животът показа, че и в България "мултиетнизмът", „мултикултурализмът“ са контрапродуктивни – и за обществото като цяло, и особено за българските мюсюлмани. Защото това на практика ги обрича на маргинализация, социална деградация и самоизолация, каквито процеси наблюдаваме не случайно сред ислямизираните цигани в Пазарджик.

- Как кореспондира теза ви, че България е еднонационална държава с крайно реакционните процеси в ислямския свят, които набират скорост през последните години?

- Моето разбиране е, че хомогенното българско общество не може да се изгражда на основата на две коренно различни и противостоящи си културно-цивилизационни системи – модерната светско-европейската, на която е носител съвременната българска национална общност, и ретроградната – на ислямския иредентизъм – водеща и до разпокъсване на единната национална тъкан. Проблемът се усложнява и от това, че в Турция, доскоро символ на светска държава, се засилва с ускоряващи темпове настъплението на исляма в обществения живот, че на юг от нея арабският свят, както всички виждаме, преживява небивало дълбока и всеобхватна криза. Един след друг в редица държави изчезнаха светските режими (Ирак, Тунис, Либия, Египет), а сега срещу последния – този в Сирия, е организирана истинска "антанта", начело със САЩ - преследваща глобализационни цели чрез създаване на "управляем", но на практика все повече откъсващ се от контрола им хаос. И не случайно в резултат на тази противоречива политика на Запада логично се появи и Ислямска държава - станала концентриран израз на всички тези кризисни процеси в ислямския свят. Тя вече ни „осигури“ няколко хиляди „бежанци“ и „имигранти“ – част от тях и с крайно ретроградни ислямистки възгледи, а може би и специално подготвени и изпратени ни пропагандатори и емисари. Виждаме колко негативно всичко това влияе и върху българските мюсюлмани. Разбираемо е, че при тази опасна международна криза не мултиетническото диференциране на българското общество на етническа и религиозна основа, а обедняването около единни общобългарски цели и задачи е правилният избор. Затова е необходимо националната общност, българските национално отговорни политически партии, държавните институции да предприемат кардинални мерки за преодоляване на тази криза.