Престъпно и гнусно е, че хората, преживели с достойнство ужасите на Държавна сигурност, бяха изолирани от това уж демократично общество

Кандидатурата на г-жа Бокова е абсурд! В Германия децата на нацистите скъсаха с родителите си, казва пред Faktor.bg известният писател, който живее и работи в Германия

Интервю на Майя Любомирска

Новата книга на писателя Илия Троянов, "Власт и съпротива" беше представена пред българската публика при огромен интерес. Година преди да излезе на български, е номинирана за най-добър немскоезичен роман, като успява да се класира между 20 творби.

"Власт и съпротива" е отчасти документален, отчасти художествен разказ за времето на комунистическата диктатура в България и за сблъсъка между един противник на режима и едно ченге от Държавна сигурност. , За написването на книгата Троянов е използвал освен документи и много свидетелства на хора, с които е разговарял – бивши затворници, лагеристи, офицери от Държавна сигурност. Всички те са вплетени в два основни характера – героите на "Власт и съпротива", представляващи властта и съпротивата срещу нея.

В романа са включени и паралелни истории, базирани на конкретни събития от периода между 1944 и 2007 г. Една от тези истории е за възрастна жена, чийто брат преди много време е прибран от Държавна сигурност и оттогава е безследно изчезнал. Старицата записва на касетофон мълчанието, царящо в дома ѝ: "Това е всичко, което остана от брат ми", казва тя.

Затова и разговорът ни с Илия Троянов, непосредствено след вълнуващата премиера на "Власт и съпротива" започва от падането на Берлинската стена.

- Г-н Троянов, Берлинската стена падна. Но промени ли се България или всичко се оказа една подмяна ? Най-голямата илюзия ли беше Кръглата маса?

- Не знам дали е нужно да определим коя е най-голямата илюзия на така наречения преход, но няма никакво съмнение, че Кръглата маса беше една сериозна илюзия. Единственият въпрос, който аз си задавам е: истинска илюзия ли е, или хората са осъзнавали какво става. Дали наистина като опозиция не са разбрали как системата ги използва, как ги впряга, как ги манипулира и как по този начин се създава една нова илюзия на промяна и преход. Или пък те съзнателно участват в този цирк. Това не може да се определи и трябва човек да пита участниците. Те едва ли ще кажат и няма да са искрени.

- Говорим за кукловодите и за куклите на конци ли?

- Трудно е, като нямаме достъп до информация да кажем кой е кукловод и кой е кукла. Това е типично за България, че има толкова много слухове, спекулации. Това е също една последица на факта, че няма сериозна фактология, всеки има подозрения и пр.

- И че част от архивите на Държавна сигурност не бяха отворени толкова години и част от тях изчезнаха, нали?

- Но никой не знае колко е изгорено от архивите, колко не е изгорено. Знам един действителен случай чрез личен познат, че едно ченге е свило папки и ги е закарало в къщи има и такива случаи. Освен това всичко важно е било изпратено в Москва.

- Мислите ли, че въобще имаше преход? В посткомунизъм ли живеем, или в някаква нашенска демокрация?

- Самият факт, че думата съдържа комунизъм, е отговор на въпроса ви. Ако бяхме преминали напълно комунизма, нямаше да използваме тази дума посткомунизъм. Както в Германия никой не използва думата постнацизъм. Фактът, че използваме това понятие, вече показва, че все още сме обхванати от комунизма, продължаваме да живеем в него. В България революцията нямаше, това беше менте.

Знаете ли, кое най-много ме огорчи, когато се завърнах за първи път в България през декември 1989 г.? Огорчи ме, че хората, които са преживели невероятни ужаси и са оцелели с твърдост, смелост и достойнство, бяха напълно изолирани, маргинализирани в това общество, което твърдеше, че поема един демократически път. Това ми се струва престъпно и гнусно.

Има една мистификация, една митология, че някой, който е в съпротивата, е жертва на режима. Без съмнение тези хара са страдали, но тъй като са поели този път заради техните убеждения, те не се считат за жертви, а те са борци, хора, които са въстанали срещу една власт, която е изключително мощна, и са могли да си запазят достойнство. Което е голямо постижение, защото тази власт като главна цел е опитала напълно да унищожи човешкият дух. И да превърне всеки един или в доносник, или в кукла.

- Като заговорихме за нацизма и Германия, да ви питам: можем ли да си представим, че в Германия някое от децата на Гьобелс или Гьоринг би се кандидатирало за генерален секретар на ООН?

- Не невъзможно. Това е абсурд. Но да ви покажа простащината на г-жа Бокова, ще ви разкажа един случай. Когато тя стана шеф на ЮНЕСКО, аз написах една статия за „Франкфуртер Алгемайне Цейтунг", като описах нейната биография. На едно събитие на медии в Австралия, журналистката от същия вестник се представя и си подава ръката. Бокова не и подава ръка и казва: Вие писахте срещу мен. По това може да се съди какъв е манталитетът й и за какъв човек става дума.

Като говорим за Германия, децата на нацистите напълно са се откъснали от родителите си, тъй като родителите им не са имали капацитет да разгледат собственото си минало. Затова следващото поколение скъсва с бащите и майките си.

- Зарадва ли ви интересът на младите? Има ли глад за този вид литература, за този вид знание?

- Мисля, че в България има един мит, че младите не се интересуват. И всеки го повтаря. Това сигурно не е вярно. Никога мнозинството не се е интересувало от сериозните теми. Достатъчно е едно движение от 5-10% да започне да се интересува от миналото. Това е достатъчно. Зная, че в учебниците не се изучава комунистическият режим, но пък може би това ги докарва като напускат училището, да търсят отговори на въпросите. Фактът, че това минало не се разглежда, не се изучава в училище, показва, че има континуитет на властта. Фактът, че има континуитет на режима, на властта, показва, че тази тоталитарна власт не е отменена. Едно разглеждане на съвременната история чрез мита, че е имало някакъв блясък и някаква окончателна и трайна промяна, е част от големия проблем на България днес. Романът ми показва как линиите на властта продължават да са влиятелни, как диктатурата продължава да има влияние.

Свободата е акумулация на съпротивата на всеки един човек. За да се премахне този корумпиран елит, това може да стане с масова съпротива.