Независимо от често използваното клише за културната и историческа близост между Русия и България, руското влияние е силно накърнено. И точно заради това Путин е „разочарован” от България, казва директорът на Центъра за либерални стратегии в интервю пред DeutscheWelle
- Господин Кръстев, добра или лоша новина е спирането на „Южен поток”?
- Първо - това не е новина. Новина е, че Владимир Путин обяви спирането на проекта по време на посещението си в Турция.
- И защо няма да бъде построен „Южен поток”, според Вас?
- Причините, които доведоха до прекратяването на проекта не са тайна за никого. Санкциите, падащите цени на нефта и сгромолясването на рублата-Русия просто няма пари за реализацията на „Южен поток”. В самата Русия кризата отслаби политическата позиция на „Газпром”, не само икономическата.
Конфликтът н Украйна също измени геополитическата ситуация, в която беше започнат проектът. За Москва „Южен поток” беше опит да намали стратегическата роля на Украйна, като основен транзитьор на руския газ към Европа.
Освен това, този проект беше инструмент за натиск над Киев, а по-точно върху Виктор Янукович, за да го принудят да продаде на „Газпром” 50, а дори и 100% от тръбопровода, който преминава през територията на Украйна.
Сега вече със сигурност Украйна нищо няма да продаде на „Газпром”. Напротив, подготвя се продажбата на 50% от газопреносната система на американски и европейски фирми.
С други думи, когато „вежливите” бойци от руския спецназ влязоха в Крим, проектът „Южен поток” падна жертва на противопоставянето на Запада и Русия.
До украинския конфликт мнозинството от европейските лидери бяха склонни да мислят, че нарастващата икономическа зависимост между Москва и ЕС няма да позволи в Европа да се разрази нова война. След анексирането на Крим в Европа виждат в енергийната зависимост от Русия заплаха за европейската сигурност.
- Защо Путин даде ход на „турския вариант” точно сега?
- Турция е един от най-големите пазари, където се пласира руски природен газ. Също така Турция е единствената държава член на НАТО, която не се присъедини към санкциите срещу Русия. В този смисъл решението на Москва изглежда логично.
Но през последната година отношенията между двете страни едва ли могат да бъдат наречени приятелски. Анкара остро реагира на анексията на Крим, по повод ситуацията в Сирия Путин и Ердоган също са на различни позиции. Още един такъв пример е Египет, където Москва подкрепя военните, а Турция –„Мюсюлмански братя”.
С други думи, между тях има геополитическо противопоставяне. Допитванията показват, че над 80% от турците се отнасят негативно към Русия.
Но най-важното е, че Турция е ключова брънка в западната стратегия за намаляването на енергийната зависимост на Европа от Русия. Именно през Турция преминава южният газов коридор, който осигурява на Европа доставки на не руски газ.
- Защо тогава Путин избра именно Турция за главна транзитна страна за експорт на руски газ в Европа?
- Путин просто няма друг избор. Опитите на Кремъл да използват „Южен поток” като инструмент за разкол на ЕС не проработи. В същия момент, когато Путин анексира Крим, той изгуби не само Украйна, но и Германия. Берлин се отказа от ролята на посредник между Запада и Русия и започна да се придържа към твърдия курс по отношение на Москва.
Нека напомня, че никой от приятелите на Путин и проекта „Южен поток” в Евросъюза не се възползва от правото си на вето, за да спре санкциите срещу Москва. България, Италия, Унгария и Австрия биха били доволни да са част от този проект, но никоя от тези страни не е готова заради това да влезе в конфронтация с Брюксел и Берлин.
Анексията на Крим направи Русия популярна, но я лиши от реално влияние. В медии по целия свят можете да се полюбувате на възхвалите за Путин, дори протестиращите в Хаити го призовават да ги подкрепи. Но популярност не означава влияние. През последната година Русия рязко изгуби своите позиции на международната политическа сцена.
- А защо Путин реши да обвини именно България за провала на „Южен поток”?
- Както и Сърбия или Унгария, България също губи много от спирането на проекта. Парадоксално е, но това, че Путин обвини именно нея за провала на „Южен поток”, фактически я превърна в страна, която в крайна сметка спечели.
Защото страни като Унгария или Сърбия, които се бореха „за” „Южен поток”, се оказаха основните губещи. Те няма да получат газ и загубиха доверието на ЕС.
България загуби достъпа до руския газ, но не и доверието на ЕС, а заедно с това получи и достъп до еврофондовете. А от парите на ЕС България ще има много по-голяма полза, отколкото от „Южен поток”.
Така че, независимо от често използваното клише за културната и историческа близост между Русия и България, руското влияние е силно накърнено. И точно заради това Путин е „разочарован” от България.
Превод от немски: Анелия Димитрова
Още от Интервю
Гари Каспаров: НАТО е ЗОМБИ, не може да противодейства на руската агресия в свободна Европа
Вече се води война, световна война, независимо от това какво мислят във Вашингтон, в Брюксел, в Берлин или в Париж
Владислав Иноземцев: Путин превърна смъртта в доходоносен бизнес
В момента Русия е империя на кръвта и то в пълен мащаб
Иван Анчев: Изборите в Щатите няма да повлияят по никакъв начин върху формирането на правителство в България, политиците да си свършат работата
На Америка липсва политикът, лидерът – обединител, какъвто беше Роналд Рейгън