С оставката си Първанов доказа, че е от най-слабите политици у нас

Прегръдката на социалистите с Атака е като пакта „Рибентроп-Молотов”, но какво може да се случи с БСП, след като идеолозите й са Мая Манолова и Антон Кутев, казва иронично пред Faktor.bg анализаторът Георги Коритаров

Интервю на Васил Василев

- Г-н Коритаров, ще удържи ли на думата си Владимир Путин, ще запази ли Кремъл мира с Украйна?

- Проблемът на руско-украинските отношения не се изчерпва с това, дали ще има примирие или мир в Източна Украйна, а опира до това, дали Русия ще се оттегли от окупирания полуостров Крим и ще позволи възстановяването на суверенитета на тази легитимна според принципите на международното право украинска територия, която в момента се намира под руски ботуш. От тази гледна точка, тезите за примирие и за укрепване на спокойствието в Източна Украйна са само камуфлаж, чиято цел от гледна точка на Путин е да накара Европа и света да забравят за руската окупация на Крим и на практика да признаят неговото откъсване от украинската територия. Аз смятам, че Европейският съюз, НАТО и западният свят трябва да имат много по-изострени сетива и не толкова къса памет, така че темата за Източна Украйна да бъде обвързана с темата за Крим.

- Беше ли достатъчно категорична българската позиция спрямо политиката на Русия?

- От формална гледна точка България се придържа към режима на санкции срещу Русия от страна на Европейския съюз. Дори наскоро българският външен министър Даниел Митов препотвърди една такава наша позиция. В същото време обаче прави впечатление, че на равнище политически партии се засилват гласовете, които настояват за свалянето на санкциите срещу Москва. Става дума за гласове от лявото политическо пространство. На първо място това е Българската социалистическа партия. АБВ също се включва към този хор, както и „Атака”, която откровено започна да изповядва проруски позиции, което едва ли може да бъде изненада. Като цяло прави впечатление едно отчетливо обособяване на евразийско ценностно пространство, доколкото Евразия може да бъде свързвана с ценности. По-скоро това е пространство на антиатлантизма, маркирано от БСП, АБВ и Атака. До голяма степен там поставяме и Патриотичния фронт, тъй като ксенофобията е неотменима част от антиатлантизма. Говорим за едно поляризиране на българското обществено политическо пространство. Въпреки, че в момента по-голямата част от обществото, поне в лицето на неговото партийно представителство, продължава да изразява привързаността си към евроатлантическите ценности, мисля, че у нас назрява ценностен конфликт.

- Съществува ли реално у нас разделение на русофили и русофоби, до колко то е автентично?

- Тук не става дума за руската култура. Нормалните и средно образовани хора правят много ясна разлика между руска култура и Владимир Путин. Руската култура дообогатява световната цивилизация. Колкото до Путин, като всеки нацистки, експанзивен и диктаторски режим, по самата си същност отрича демократичността на руската култура. Тук става дума за два антипода – руската култура и режимът на Путин. Русофилството в България е криворазбрана безпросветна политическа ниша за социално примитивни и необразовани хора. Причината за това е, че те не правят разлика между основните съставки на това понятие. Русофил е човек, който обича руската цивилизация, а от там следва, че той трябва да е демократ. Един демократ би трябвало да отхвърля всякакъв модел на режими като този на Путин. В България не можем да говорим за класическия модел на русофилство, а по-скоро за сляпофилство. У нас т. нар. русофили смятат, че щом е Русия, значи е добро, без значение дали се управлява от човек като Путин.

- Тогава кои са истинските русофили в България?

- За мен истинските русофили са тези, които отричат категорично недемократичния пронацистки режим на Путин и си дават сметка, че бъдещето на истинската цивилизована Русия е свързано с либералната демокрация. Нещо, което олицетворяваше политиката на Борис Немцов. В България смисълът на тези понятия – русофили и русофоби, са силно разместени. Тук трябва да говорим по-скоро за демократи и недемократи, тъй като едва ли е най-подходящото в 21-и век да обясняваме партийна система от 18-19 век.

- Кой ще е следващият лидер на руската опозиция след показните убийства на Литвиненко,  Масхадов, Политковская и Немцов?

- Точно това е най-важното направление, което трябва да бъде основно в разсъжденията по смисъла на тези политически убийства. Хората, които изброихте, бяха не просто ярки личности, а фактори в своята обществена зона, основни фигури. Те бяха гръбнакът на руската политическа алтернатива на диктатурата на Путин. Отстрелването на тези хора е обезкостяването на алтернативата. На практика няма кой да заеме техните места. Все по-малко личности останаха, които могат да ги заменят. Всеки сам може да направи извода в чий интерес са тези убийства.

- Звучи ли ви сериозно версията, че Борис Немцов е убит заради приятелката си и някакви лични скандали?

- Не, но мисля, че около убийството на Немцов ще станем свидетели на ново качество и ниво в информационната война между западния свят и Русия. Изстрелването на множеството версии, които са противоречиви и не логични от руска страна, имат за цел да се предизвика объркване. Цели се в един момент да се притъпят сетивата в световната общественост и да бъде доведена до безразличие. Да, животът продължава, но без една от най-ярки демократични личности в света. Светът това не трябва да прости никога на Путин.

- Защо все по-натрапчиво става усещането, че Путин ще управлява пожизнено и не може да бъде свален от трона, на който стои вече 16 години?

- Преди няколко дни Гари Каспаров каза, че режимът на Путин може да бъде свален само чрез революция. В честите ни разговори с Борис Березовски, той също поддържаше тази теза. Аз обаче не знам как се прави демократична революция в такава страна. По-скоро мисля, че революция обаче няма да има, защото ще доведе до много кръвопролития. За свалянето на режима на Путин е нужна по-голяма мобилизация от страна на Западния свят, мощно засилване и затягане на обръча от санкции срещу режима на Кремъл до неговата окончателна икономическа дестабилизация.

- Възможно ли е обаче конфликтът между Запада и Русия да се задълбочи и да се стигне до Трета световна война?

- Всичко е въпрос до политическо хладнокръвие, смелост и далновидност. Западният свят няма друг изход. Когато има желание за мир през Втората световна война, на Хитлер се подарява Судетската област в Чехословакия и въобще му се позволява да се чувства пълновластен. До момента, в който германците влизат в Полша и избухва войната. Ние обаче не трябва да забравяме един много важен фактор – СССР, който е съюзник на Хитлер в тази първа фаза на Втората световна война. Сега, когато Русия е в образа на Хитлерова Германия с нейните агресивни планове към Европа, много се надявам да не се намери партньор за пакт като „Рибентроп-Молотов”.

- Вие направихте връзка между Атака и Кремъл. За кого беше важна показността на Трети март, когато руски депутати избраха митинга на Волен Сидеров?

- По начало датата Трети март е злополучна идея за национален празник. Тя не е добра, не е консенсусна и най-малко отразява историческата реалност на независимостта. По простата причина, че след Трети март България не получава тази степен на независимост, каквато е на 22-и септември 1908 г. Тогава страна ни става напълно независима в степента на значението на това понятие от международното право. Напротив, Трети март е последван от Берлинския договор, от отделяне на територии и от разпокъсване като цяло на България. Освен това, по силата на политическата експлоатация днес тази дата, е заредена с конфронтационна употреба и противопоставяне на верска и етническа основа. Трети март, както беше и при митинга на „Атака”, служи за платформа на пропутински послания от страна на българските сателити на режима в Кремъл. Съответно датата служи и за охулване и поругаване на един цял етнос в България, какъвто е турският. Семантиката на турски ятагани и турско робство е нещо, което дори не е подтекст, а открит текст, с който се вменява историческа вина на българските турци, каквато те нямат. Нека да се върнем в историята. България не се освобождава от турско робство, а от османско владичество. Турците в Османската империя са само част от етническите групи.

- Георги Първанов подаде оставка като лидер на АБВ. Пропусна ли шанса си да стане основен сателит на Русия у нас?

- Оставката на Георги Първанов за пореден път показа, че той е един от най-слабите български политици. Той беше незаслужено определян като най-успешния президент, тъй като имал два мандата. Тези два мандата не са заслуга нито на Първанов, нито на БСП. Неговото първо избиране беше стратегически извършено от НДСВ и ДПС, а не спечелена битка на левицата. Тепърва просветените умове и склонните към сериозната логика хора ще признаят това. Колкото до оставката му в АБВ – това е един несръчен рекет към парламента група на неговата партия и да се хвърли кал в очите на хората. С това Първанов казва: „Видите ли, продължаваме да си бъдем толкова леви, колкото сме били, а за това гласуване на заема ще си плати парламентарната група, или ще й бъде размахан назидателно пръст”. Истината за мен е, че АБВ е изключително егоистично и изкуствено сътворен проект, за да задоволи политическите капризи на Георги Първанов. Той няма толкова сериозна стойност и аз дори не бих се впускал в сериозни разсъждения за хрумванията на Първанов. Той за пореден път показа, че за него е много по-силна идеологията на големия енергиен шлем, отколкото българските национални интереси. Що се отнася от позицията му на водещ политик, който обслужва руските интереси, той не се е отказал от това място. С подаването на оставката си дава точно такава заявка - че АБВ ще бъде в евразийската зона, ако се удовлетворят неговите политически капризи.

- Потънаха ли окончателно мераците за обновление на БСП след прегръдката им с Атака?

- Това не е път за повдигане, но е логичен път, защото БСП върви по-надолу и по-надолу. „Столетницата” деградира като идеология и обществени ориентири. Това, че червените и националистическите знамена се вееха едно до друго, е най-логичното нещо, което можеше да се случи. То е толкова логично, както пактът „Рибентроп-Молотов”. В този смисъл искам да откроя, че гласуването на заема от страна на ДПС, не само, че не трябва да се подценява, а да се приеме като факт с значителна стойност. С подкрепата си за заема ДПС рязко се откъсна от образа на партия, която си партнира с БСП и Атака и е евразийска формация. Движението заяви евроатлантически профил с поведението си за пореден път. С този акт ДПС реализира последователност в действията си и от имиджова гледна точка рязко скъса опита да се прави семантична връзка с БСП и Атака. Що се отнася до БСП, първите думи на Сергей Станишев през 2005 г., когато влезе в парламента, заяви, че няма да прави коалиции с партии като тази на Волен Сидеров. Сега и двете формации са сами в евразийското пространство. Както каза Методи Андреев – оформи се национал-социалистическа опозиционна коалиция. Припомням ви Станишев, за да откроя тежкото пропадане и деградация на БСП.

- Кой работи за гибелта на социалистите?

- Няма нито един външен фактор, който да е по-силен от вътрешно партийната глупост. В партията цари тежка неграмотност. Когато единият идеолог ти е Мая Манолова, а другият – Антон Кутев, какво очаквате?