Веднъж Живков изригна и каза: “Боже, боже, с какви лайна се е напълнила тази партия!”

Станишев не е свещена крава, трява да отговаря за ударите, които нанесе на държавността, казва пред Fdktor.bg последният съветник на Тодор Живков

Интервю на Мая Стоянова

- Г-н Чакъров, след тези избори БСП със сигурност е големият губещ, защо се стигна до този провал?

-Мисля, че той беше предизвестен. БСП се развиват в една неприемлива за мен посока още от 10-и ноември 1989 насам. Постигнатият резултат сега е катастрофален, но неприлично е в подобна ситуация да злорадстваме. Руснаците казват: “не бий лежащего”, тоест, не бий падналия. Аз за себе си имам отговор за този провал и съм го давал не веднъж – просто поеха пътя, по който не устояваха ценностите, на които е стъпила БКП, която те казват, че са а наследили и са нейни правоприемници. Още първото ръководство на БСП след началото на демокрацията беше зашеметено от перестройката и от съблазните, които им предоставиха Европа и Америка – че те ще построят капитализма и ще докарат всички благини на света в България. Това се оказаха едни измислени ценности и надежди, че ще закачим вагона за локомотива за богатия Запад, който ще ни издърпа и ние ще станем също богати. Столетницата загуби най-силното си качество – отстояването на марксистките идеи и ценности, което с годините отблъсна нейния електорат. Надявам отговора на въпроса за провала, да даде и новото ръководство на БСП.

- Каква е отговорността на лидерите на тази партия, които за 25 години претопиха идеите и превърнаха БСП в кръжок за уреждане на лични, приятелски, корпоративни и задкулисни интереси?

-Това е въпросът, който си задавам непрекъснато. Още през 1990 година предупредих, че БСП се роди в грях, живее в грях и ще умре в грях. Тогава и Андрей Луканов, и Стефан Продев ми отговориха гневно, че съм лош пророк. Иска ми се да бъда лош пророк, но нещата вървят именно в тази посока. Един философ беше казал, че от всичко написано и изговорено, остава това, което е написано с кръвта на народа. През 1925 година Гео Милев написа: “В полунощ, в полумъртва утроба се ражда вековната злоба на роба, въздигнал своя пурпурен гняв величав”, а през 1942 Вапцаров пише: “Разстрел и сред разстрела червей, какво тук значи някаква си личност. Но в бурята ще бъдем пак, народе мой, защото се обичахме”. В своята дълга история обаче партията се напълни с кариеристи, нагаждачи и лицемери. Лошо влияние изигра за това класово-партийния подход. Това се видя веднага след 10 ноември, когато тези хора избягаха и като невестулки се скриха, като се отдадоха на велик грабеж. Една вечер си спомням, беше малко след 10 ноември, гледахме с Тодор Живков във вилата му в Бояна “По света и у нас”. Тогава той стана свидетел на поредния цирк, когато се хвърляха партийните билети, говореха за катарзис, въобще едни срамни сцени. И този човек, който беше безкрайно сдържан и дотогава не беше си позволил да обиди никой, в един момент тежко отрони: “Боже, боже, с какви лайна се е напълнила тази партия”.

- Има ли Станишев по-специална роля за съсипването на столетницата?

- Разбира се, че Сергей Станишев трябва да понесе политическа отговорност, а не да се гледа на него като на свещена крава. Та той беше първият, който докладваше радостен, че в България вече 90% е частна собственост. Той нанасяше непрекъснато удари на българската държавност - отиде да се извинява публично на ДПС. Той погреба направо българската държавност с тази унизителна, неистинска и недействителна постановка за Възродителния процес. И сега бих му задал въпроса – на кого трябва да се извиняваме, защо трябваше да се целува с агента Павел ( лидерът на ДПС Лютви Местан, б.р.). Местан и ДПС ли трябва да бъдат издигнати като морално знаме и да им се извиняваме.

- В БСП непрекъснато повтарят мантрата, че партията им е преживяла много трусове и пак е оцелявала – ще се съвземе ли и този път?

- Не мисля, че може да се съвземе. Моето обяснение е просто – БКП в миналото е била партия, която е имала много противници. Те са били в класова битка, в междукласова борба, във въоръжена борба и това ги е мобилизирало срещу реални противници. Но тези нейни противници са били извън нейните редове. В този случай важи правилото – щом врагът те хули – значи си на прав път. Щом врагът те хвали – огледай се и бъди предпазлив. Именно този рефлекс БСП вече е загубила. Разбира се аз не искам сега БСП да бъде от типа “болшевишка партия” от началото на 20 век, да говори за шмайзери и бомби, за въоръжени действия. Но БСП трябва да отчете, че тя загуби своя морален характер и поради това, че противникът й вече не е извън партията, а “врагът”, ако условно така го наречем, вече е превзел цялата им организация. Той няма лице, той е анонимен, това е човекът, който се прави на социален, но приватизира, който се грижи само за своя интерес. Врагът е навсякъде – той е в града, и в селото, и в банката, и в парламента, и на улицата. Този враг не може да бъде разпознат, особено след като партията вече е скъсала със своите ценности. БСП се превърна в семкаджийска партия, дребно-буржоазна. Това е една партия, която се страхува да каже думата “социализъм”, защото лидерите й мечтаят за капитализъм. Но мисля, че Михаил Миков, който е един отворен и диалогичен човек, има силите заедно с хората около него, които са относително млади и с хъс, и са бойци, да намерят сили да обновят партията и създадат една нова, модерна левица. Но преди това да се случи, на своя конгрес те трябва да признаят и да обяснят защо се отдалечиха от корените и историята си.

- ДПС има самочувствието на “незаобиколим фактор” въпреки критиките на политиците и обществото, има ли шанс да остане извън властта след тези избори?

-ДПС набраха голяма сила не защото те са толкова силни, а защото са слаби българските политически сили. Като се започне през Луканов, Костов, Станишев, та и Борисов - всички български ръководители отгледаха и легитимираха чудовището ДПС, не казвам българските турци. Турците са едно, ДПС е друго. Турците са един етнос, лоялен, с който ние живеем добре. А ДПС е един боен механизъм за власт и пари, разликата е огромна. ДПС нямаше да е толкова силно, ако не са българските, бих ги нарекъл “гяурски” партии, които правят лична политика. Така е паднала България преди 500 години под робство. 42 боляри, всеки е отивал на индивидуална договорка с османлиите, които се струпват на Балканите и така един по един падат под робство. Сега ролята на продажните боляри я изпълняват българските партии, които за да са на власт, тоест – да са по-близко до властта и парите, управляват с ДПС. Ако сега искаш да успееш, да направиш бизнес и пари – отиваш в ДПС. Ами вижте кои са остриетата на ДПС – Христо Бисеров, Йордан Цонев, Делян Пеевски, български гяурски изчадия. Техният електорат си остана беден и скромен, а забогатя само една определена прослойка. Но тя ще продължи да съществува и да бъде фактор в политиката, защото българските политически партии са продажни. На тях трябва да се сърдим за това, което е ДПС днес. Ние вече 25 години имаме една подкупена и надупена политическа класа.

- При тази подкупена политическа класа и такъв пъстър парламент има ли полезен хода за едно успешно управление на страната?

- Полезният ход е един – политическите партии, влезли в новия парламент, да престанат да се заиграват с политики, които са катастрофални за България и българската държавност. В момента всички проблеми са се струпали на едно място – икономически, социални, демографски, морални и пр. Някой трябва нещата да ги каже обаче ясно и спокойно – че България е в катастрофа, а не около катастрофа. Но трябва да запазим самообладание, ако искаме да оцелеем. Трябва да се управлява от тези позиции – да се търсят разумните решения за излизането от катастрофалната ситуация, в която е България, а не отново да се заиграва с разтегливи формулировки от типа на “цивилизационен избор”, “европейски избор”, “европейски ценности”. В това отношение, според мен, и президентът играе една безкрайно безотговорна политика с антируското си говорене. По този начин той отдалечава страната ни от възможните пазари и ресурси, които са естествено средство за оцеляването ни като държава и нация. Защото ако продължаваме тази политика, ще продължаваме да сме в катастрофа.