„Белене“ е тежка корупционна авантюра, предприета от НДСВ, БСП и ДПС

Мълчанието за руската агресия е просто национално предателство, казва пред Faktor.bg депутатът от ГЕРБ

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Андреев, какъв знак дават управляващите със заявката на премиера Борисов да се направи ревизия на всички приватизационни сделки?

- Много добър сигнал към обществото. Въпросът е как ще бъде изпълнено това намерение, по каква технология ще стане проверката. Съмнявам се, ако ДАНС и МВР трябва да правят тези ревизии, защото политическите лобита и корпоративните интереси в тези институции са много силни. В ДАНС конфигурацията не е променена още от времето на Станишев, ДПС имат там големи позиции. Ако ревизията на приватизационните сделки е сериозно политическо намерение - ще бъде революция. Ако това се случи, обществото получава знак за възстановяване на справедливостта в Българи. За да бъде постигната тази цел, трябва да има законодателна инициатива, тоест специален закон. Трябва да има критерий - как ще започнат тези проверки. Ревизиите не трябва да зависят от политически решения и намерения, а от ясен закон.

- Има ли опит в тази посока в страните от бившия социалистически лагер?

- Показателен е опитът на Полша. При предишното управление на Качински бяха предприети радикални действия в тази посока. Техните олигарси бяха притиснати от закона да доказват произхода на богатството си, но и как е бил защитен държавният и общественият интерес при приватизацията. В резултат на тези радикални действия в момента Полша има брутен вътрешен продукт над 550 млрд. евро и е водеща европейска страна. Ще настоявам да проучим полския опит и да се прецени как да бъде приложен в България. Ако това е стратегическа, а не кампанийна заявка на правителството, сигурен съм, че ще намери подкрепа в парламента и в обществото, защото е в името на справедливостта.

- Освобождаването преди седмица на трима министри на Станишев от държавни постове може ли да се приеме като част от налагане на справедливостта или е политическа чистка?

- Така наречената Група за натиск в парламента - Мартин Димитров, Петър Славов и аз, отправихме през последните месеци три актуални въпроса, посветени на тази тема. Първият отговор на държавата беше формален, че нямало мотиви да се освободят от длъжности въпросните лица. В началото на октомври пуснахме нов актуален въпрос. Не смея да твърдя, че нашият натиск е бил решаващ, но две седмици след това Овчаров, Димитров и Гагаузов бяха освободени. Аз съм човек с ярка политическа окраска – антикомунист, но съм убеден, че в една държавна администрация могат да работят хора с различни политически предпочитания. Добрият специалист не трябва да бъде гонен за това, че е „ляв“ и „десен“. Политическа чистка има, когато гониш хора не заради качеството на работата им, а заради това, че са с друго политическо разбиране. В случая обаче точно при управлението на „другарите“ започнаха най-заробващите проекти в българската енергетика. Знаем отношението на Румен Овчаров към „Белене“, знаем и приноса на Петър Димитров. Точно, когато е бил министър е подписано Допълнение №5, заради което сега сме осъдени в арбитражния съд за изграждането на двата реактора. Знаем, че по времето на Асен Гагаузов имаше скандали в Пътната агенция, корупция, бяха спрени европейски средства. Не оспорвам професионалните качества на тези хора, но по време на участието им във властта са нанесени щети, огромни щети на икономиката. Прокуратурата трябва да се произнесе за тяхната виновност. Реакцията на правителството беше малко закъсняла. Проблемът с тези кадри на БСП беше известен още с идването на това правителство на власт, но нямам обяснение, защо бяха оставени до сега на сериозна държавна хранилка. Но да се успокоим с народната поговорка - по-добре късно отколкото никога.

- Парламентът създаде специална комисия за разследване на аферата „Белене“, има ли шанс най-после да се освети този грабеж, а и виновните за него да получат наказания?

- Първо, за комисията – не трябва да се очакват чудеса от нейната работа. По казуса „Белене“ вече е имало една парламентарна комисия, тя е излязла с доклад, който е изпратен на прокуратурата. Но първото, което трябва да бъде направено от новата парламентарна комисия, е да се види – до къде е стигнало държавното обвинение по предишния доклад. Какъв е смисълът да се правят само комисии в парламента, ако констатациите им не се взимат на сериозно и няма адекватни следствени действия по тяхната работа и установените факти. Второ – не трябва да се подадем на внушението, което идва от различни страни в настоящата комисията, че обемът от документи е толкова огромен, че едва ли ще успеем да се справим с десетките хиляди страници, договори, анекси, фактури, допълнения, експертизи и т.н. Опитаха се в тази посока да тласнат първото заседание. Трябва да концентрираме вниманието си по три основни опорни точки по казуса „Белене“ – да стесним още в самото начало полето на нашето дирене и от частното към общото да напредваме.

- Кои са тези три важни опорни точки?

- Първо: При какви обстоятелства и по какъв начин е избран главният изпълнител „Атомстройекспорт“ по времето на Румен Овчаров и Станишев? Това е фундаментален въпрос. От тук започва цялата афера.

Второ: При какви обстоятелства - политически, технически и финансови е подписано въпросното Допълнение №5 за изграждане на двата реактора, без да има подписан договор за строителство и инженеринг на АЕЦ.

Трето: Да се изследва самото арбитражно дело – първо текстът на решението и второ - обстоятелства и събития, предхождащи решението. Трябва да установим, как държавата и нейните институции са защитавали интереса на българските граждани. Как по времето на Орешарски правителството е работило по този казус, с кого са правени консултации и т.н. Така се конкретизира задачата на комисията, но не бива да си правим илюзия, че даже този стеснен кръг е лесно да бъде обхванат, защото само арбитражното решение е от 400 страници, на английски. Като член на комисията ще настоявам да има експертно ядро. Наивно е да смятаме, че депутатите имат експертиза по тази тематика. Трябва да се създаде екип от доказани специалисти - ядрени физици, икономисти, юристи и т.н.. Има хора добронамерени към държавния интерес, които няма да спекулират и да изопачават фактите и обстоятелствата, които ще открият в документите за „Белене“. А комисията трябва да контролира и да приема техните предложения и констатации.

- От БСП вече внушават, че виновен е не който е стартирал проекта, а който го е спрял?

- Има две групи депутати, които говорят по тази тема, едните подкрепят „Белене“, а другите като мен, не одобряват този корупционен проект. Независимо от това дали е стартирал или е спрян проектът, това не променя обстоятелствата и фактите в документите. Важно е да се изяснят и двете гледни точки. Инак оправданията на БСП са опит да се постави тази сага в безцелния казус: кое е първично - яйцето или кокошката. Важното е да се разбере, че тази АЕЦ е тежка корупционна авантюра, предприета от НДСВ, БСП и ДПС.

- Говорите за справедливост, но Конституционният съд я посече за жертвите на комуниизма и техните наследници – за престъпленията на този режим ще има давност.

- Тежък обществен проблем, но нека припомня, че преди година парламентът гласува изменение и допълнение на Наказателния кодекс(НК), съгласно което отпадна давността за престъпленията, извършени от комунистическия режим. В това Народно събрание се намери мнозинство – ГЕРБ, РБ и ДПС, което прие тези поправки. За съжаление главният прокурор, възползвайки се от своите конституционни правомощия, оспори конституционната съобразност на този текст. В резултат на това на 13 октомври Конституционният съд (КС) обяви за противоконституциионни направените от нас промени в НК и върна старото положение, тоест давността за тези престъпления остава, а така те няма да бъдат наказани. Решението е изключително догматично и взето по комунистически, защото фундаментът, на който стъпват съдиите, е действащият комунистически НК. И сега действа член 108, който предвижда затвор и глоба за фашистка пропаганда и други чевеконенавистни идеологии. Много хора бяха съдени по него по времето на БКП. Съдиите в КС защитиха преди всичко своята родава и лична памет и лишиха обществото от справедливо възмездие за тези престъпления. Най-вероятно дълбоко в мозъците на съдиите, гласували за отмяната на въпросните текстове, има татуирани тъмно червени петолъчки. Много от тези магистрати са били или членове на БКП, някои са групови партийни отговорници в СУ, други са станали комунисти по време на своята казарма, а трети дължат кариерата си, защото са деца и внуци на членове на Политбюро на БКП. Един единствен съдия доказа, че е демократ, доказа, че не случайно е бил и първият демократично избран премиер на страната - Филип Димитров.

- Откривате ли парадокси в това скандално решение и в мотивите за него?

- Цялото решени е парадокс - догматично, комплексарско и изключително спорно от гледна точка на международното наказателно право. Формално в НК в глава 14 има състав срещу извършване на геноцид, но формално няма състав за престъпления срещу човечеството. Това обаче не означава, че в международния, а и в българския правен мир отсъстват състави, осъждащи престъпленията срещу човечеството. България още на 10 април 1969 г. е приела с Указ № 344, публикуван в Държавен вестник, брой 31, с който е ратифицирала Конвенцията на ООН от 1968 г. за неприлагане срока на давност за военните престъпления и тези против човечеството. Този текст влиза в сила от 11 ноември 1970 г. и е обнародван чак през 2010 година в „Държавен вестник“ брой 99. Освен това НРБ е признала още през 1965 г., че престъпления против човечеството не се обхващат от давност и съществуват в правния мир на НРБ. Това се вижда от постановление на МС от 1965 г. за неприложимост на давността за престъпления против мира, човечеството и военни престъпления на фашизма и нацизма. Това са факти, които доказват, че много отдавна НРБ и РБ са признали международното законодателство, касаещо престъпленията против човечеството. Това обаче за „демократичния“ КС няма значение и на тази база той прави най-циничното си антидемократично заключение. То е компрометиращо и обвиняващо съдиите, подписали се под това решение. Цитирам: „Престъпленията, извършени по време на така наречения Възродителен процес и престъпленията, извършени в лагерите за политически неблагонадеждни лица, не могат да попаднат в обхвата геноцит, така както е учреден в НК. Деянията, към които препраща член 79 , ал 2, точка втора от НК ( това е промяната, която направи парламента – да няма давност, б.а.) са били инкриминирани и по време на тяхното извършване, но не и с характеристиките на престъпление против човечеството и затова за тях не може да се приложи принципът за изключване на давността“. Тоест, КС догматично, по комунистически казва: че щом съставът на едно престъпление не е описан в НК като престъпление против човечеството, то за него тече погасителна давност. На тези комунистически бетонни глави, облече в тоги, ще припомня следния случай от практиката на съда по правата на човека в Страсбург. Това е делото на трима немски граждани - Щтрелец, Кеслер и Кренц срещу Германия. Те съдят граничари от ГДР, които са убивали граждани, преминаващи Берлинската стена. Такива убийства са ставали и на нашата граница. Решението на съда в Страсбург е в полза на неприлагане на давността за тези престъпления. Такъв пример има и в Литва от 2014 г. В решение на техния Конституционен съд се казва: „за прилагането на законодателството за военните престъпления и престъпленията против човечеството няма нормативни ограничения да се прилагат принципите на международното наказателно право, според което за геноцид, престъпление против човечеството и военни престъпления по начина, по който са дефинирани в международното наказателно право, се изключва давността при осъдителните присъди.“ Този текст е в дисонанс с нашите бетонни глави в КС.

- Проблемът е тежък, но той беше отминат с мълчание от политическия елит, дори и от десните партии?

- За съжаление това е факт, единственият политик, който изрази позиция бе Лютви Местан. Заяви, че право което не е морално трябва да бъде променено. По този срамен казус замълча и президентът Плевнелиев, въпреки че докладчикът по делото е негова номинация, като и други от неговата квота са гласували „против“. Замълчаха и най-десните от десните, нито един политик не взе отношение. Така на българския КС вече тежат две съдбовни решения – първото е забраната да има лустрация и декомунизация. А второто им решение сложи край на надеждата, че може да има справедливост и възмездие за престъпленията на комунизма.

- Как ще продължите тази битка?

- Категорично няма да се откажем, ще продължим в две посоки. Предвиждаме да вкараме ново изменение в НК, като се опитаме да отчетем безумните мотиви на КС. Второто действие е да организираме пострадали от режима на БКП и ДС или техни наследници да предявят искове в Съда за правата на човека в Страсбург срещу несправедливото и неморално решение на КС.

- Вие бяхте един от ярките противници на кандидатурата на Ирина Бокова за шеф на ООН, но тя се проваля и на поста си в ЮНЕСКО. Организацията се забърка в скандали с Израел и Япония.

- Казусът с Бокова е вече ясен на всички. Той беше максимално политически използван, независимо от контрапропагандата на номенклатурно-десарското ядро, което я лансираше за ООН. Сега обаче става ясно, че тя не е добър ръководител и на ЮНЕСКО. Рухва и този мит за нея. За проблемите в организацията ясно говорят позициите на Япония и Израел, но и предупрежденията на Великобритания, която настоява за ясни отчети при разходването на средства и е недоволна. Но Бокова вече не е интересна за българските си ментори. Сега те мълчат гузно и не коментират поредния й провал. За тях тя беше интересна по време на кампанията, надяваха се на назначения, поръчки и кариерни възможности. Няма да се учудя, ако след време същите тези хора започнат открито да я критикуват. Тази порода лобисти са така наречените кебапчийски котараци на прехода, които са все около масите с деликатеси. Но докато проблемите край Бокова се сгъстяват, виждаме, че основният й български опонент – Кристалина Георгиева, получи световно признание, с възможността да ръководи Световната банка. По тази тема пропагандистите на Бокова също мълчат, а до вчера крояха компромати срещу Кристалина.

- Водещата тема за следващите две седмици остават президентските избори, как се вписва в тях руската заплаха към нас?

- Това е тема табу. Трудна и мъчна тема. Лидерът на Русия дава открити заявки за ново Ялтенско споразумение, за преразпределение на територии и зони на влияние. А адептите на Путин у нас вече представят мераците му едва ли не като крайно решение, което не търпи коментар. Не е достатъчно да казваме само, че сме за ЕС и НАТО. Това е клише, кандидатите за „Дондуков“ 2 трябва да имат ясна позиция за поведението на Путин и за започналото тактическо сътрудничество между двете империи - руската и турската. Мълчанието за руската агресия е просто национално предателство.