Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Андреев, какъв знак дава България на европейските си партньори, след като в партийните листи за Европейски парламент Комисията по досиетата установи 12 агенти на комунистическите тайни служби?

- По принцип това е традиция за българските партии, без да ги разделяме на леви и на десни. Знакът към Европа е изключително негативен, ясно е, че ние все още не сме преоценили близкото си минало, не се срамуваме от него, а партиите продължават да толерират лица, свързани с Държавна сигурност. Това обаче не е най-големият проблем, защото в случая става дума само за установените от комисията агенти, а със сигурност има и такива, които не са разкрити, защото законът ги пази. Освен това мисля, че в листите за евродепутати има и агенти на чужди служби, които наистина могат да играят ролята на Троянски коне.

- За кои чужди служби говорите, колко са българските кандидат евродепутати, свързани с тях?

- Говоря за политици, свързани с руските тайни служби, поне двама от тях със сигурност са съпричастни към работата им. Поне такива изводи мога да направя от един малко известен документ, от който е запазено само копие, а оригиналът му се намира в Москва и затова няма основание, на което тези агенти да бъдат обявени официално. Става дума за секретна оперативна програма „Възраждане”, приета от ДС на 8 февруари 1989 г. Оказва се, че в края на управлението на Тодор Живков братските съветски служби са се погрижили колкото е възможно да запазят влиянието си в страните от социалистическия лагер. Знаели са, че след падането на комунизма една по една тези държави ще започнат да напускат орбитата на Москва и да се ориентират към Западна Европа и САЩ. Българските специални служби изготвят списък с 56 имена на лица от секретния щат на ДС, които са били перспективни за активиране и ползване в бъдещи периоди. Имената на хората, изредени в този списък са в качеството им на агенти, секретни сътрудници, доверени лица и доверителни връзки. Преценени от гледна точка на днешното време, всички от списъка „Възраждане” са активни политици и в определени периоди на прехода са били активирани и използвани, реализирайки кариера и власт. Някои от тях са заемали изключително важни постове в държавата, дори до най-високите нива. Интересно е, че въпросният списък е изготвен от ген. Боян Велинов от ДС, а в горния край носи подписа и одобрението и на Григор Шопов. Според информацията, която имам, първоначално списъкът е изпратен в центъра в Москва. Имам съмнения и от други документи, на които съм попадал, че този списък не е единствен и вероятно на няколко транша в системата на КГБ и ГРУ са били прехвърлени перспективни за Москва българи.

- За какви политици става дума, от кой спектър са?

- Свързани са с различни политически формации, в годините на прехода някои от тях се оказаха лидери на партии, а конкретно за двете лица от плана „Възраждане”, които днес са в евролистите и вероятно са под контрола на руските служби, са от левия и десния спектър. Тоест, за руските служби цветовете нямат значение. Съвсем нормално и разбираемо е спецслужбите на Кремъл да се интересуват от възможности за влияние върху българи, с различна политическа ориентация. Тази стратегическа политика не е нещо ново, а е прилагана у нас още от времето на комунизма и то спрямо важни държавници. Някои от висшите функционери на БКП са били и граждани на СССР. Такъв гражданин е бил Андрей Луканов, бащата на сегашния лидер на ПЕС – Димитър Станишев. Политологът Антон Тодоров извади в новата си книга интересни документи, които подсилват съмненията ми, че Димитър Станишев съвсем не е бил случайно лице в българската политика. Като съветски гражданин той вероятно е представлявал интересите на КПСС у нас и това е нормално. Всъщност руската агентура у нас е започнала да се създава още от времето на Руско-турската освободителна война. С течение на времето тези лица и техните семейства се превръщат в така наречената пета колона у нас, която естествено не е действала по патриотични подбуди, а от рубладжийски интереси. Това са една група хора, които забогатяха и са покровителствани от Москва, но обичат да харчат парите си в Западна Европа и САЩ. Там пращат и децата си да се обучават. Трябва да е ясно, че руските служби никога не са разхлабвали у нас примката си на влияние. Почти като виц се разказва, че дори в руското направление на НСС и ДАНС не можеш да припариш с назначение, ако не са те удобрили братушките, а хора именно от това направление сега са на възлови позиции в държавата. Да не забравяме, че руски агенти са вербувани и сред българите студенти и работещи в СССР.

Не трябва да подценяваме руските служби. Те са сериозни, независимо дали това ни харесва или не. Те са изключително настоятелни в своя интерес. Подхождат фамилно и се стремят и поколенията на въпросния им агент да продължат да работят за тях.

- Тези зависимости от руските тайни служби проектират ли се върху съвремения ни политически живот?

- Красноречив пример за това е една нова партия, която наричат ГМО. 25 години, след като се измъкнахме от примката на Москва тази формация сега ни предлага връщане на онова място, от което се спасихме. Втрещен съм направо от последните изяви на Николай Бареков. Почна да хвали Тодор Живков, като най-големия държавник, домъчня му за комунизма, иска НРБ. Бареков иска да ни върне към помийната яма, от която с толкова много зор се измъкнахме. Това е трагично, това е опасно, защото на пръв поглед се явяват нови политици, но говорят с езика на носталгията. Като е бил толкова хубав този комунизъм, защо излязохме от него с 12 млрд. дълг и неработеща гигантоманска икономика и промишленост? Да не говорим за убитите и пречупените съдби на хиляди от този „светъл” период.

- Но социолозите дават големи шансове на формацията на Бареков, въпреки явния популизъм, който се лее от посланията му.

- По начина, по който води кампанията си „България без цензура” очевидно е насочила посланията си към българите без ценз. Това е една част, една сериозна прослойка, за която дали е комунизъм или социализъм - те са аутсайдери. Облъчването му е явно ориентирано към циганското население, към необразованите хора в малките селища. Това е носталгично настроената част към комунизма. За това казвам, че партията на цензурата е формация на хората без ценз. Бареков безспорно е новият инженерен проект на руското влияние след западането на Атака. Открит остава големият въпрос – кой плати тази скъпа кампания на партията на цензурата? Това не може да бъде физическо лице или фирма. Това може да са само пари дошли от чужда държава. Пари, които имат за цел да променят трайно българската политика в посока, противоположна на Западната.

- Имате съмнение, че финансирането е от руски пари?

- Ако някой тръгне да разследва кой плаща кампанията на Бареков, безспорно ще стигне до такъв източник.

- Как да се ориентира десният избирател сред много демократи, за да не се изгуби за пореден път гласът му?

- Десният избирател от дълги години е в трудна ситуация. Той никога не би избрал „България без цензура”, тя не е десен политически проект и няма нужда от доказване. Повече от ясно е, че статуквото прави всичко възможно да не се активира десният избирател и да не излезе да гласува, за сметка на дисциплинираните твърди ядра. На десните, които се чудят какво да направят, ще им кажа, че пълно щастие вдясно няма, няма да намерят скоро идеалния вариант. Главното е да се разбере, че тези избори са важни не толкова заради 17-те представители, които ще изпратим в Европа. Истинската битка е насочена към България. На този вот се гледа като генерална репетиция за провеждане на вътрешни парламентарни избори. От тях ще стане ясно кой с кого и кой против кого е. Но пак казвам, пълно щастие за десните няма в момента.За тях в тази ситуация важи една мисъл на големия учител Петър Дънов: „Докато живее всеки със себе си, успех не може да има”. В момента всеки десен прави политика за себе си. Лично аз бих избрал да гласувам за независимия кандидат Алекс Алексиев, той е автентично десен, с морал и ценности, патриот и родолюбец, нужен на нацията. Но ЦИК го извади от играта. Остават две партии, които са членове на ЕНП – ГЕРБ и ДСБ, респективно Реформаторския блок. Аз ще подкрепя партия на ЕНП, защото искам Европейската комисия да има председател като Жан Клод Юнкер. Това е първото нещо, което десният избирател трябва да поиска. Вероятно в листите и на двете формации има лица, които не се харесват, но това трябва да се загърби, заради по-голямата кауза. В листите на ГЕРБ и на Реформаторите имаме 34 предложения. Приемете ги като мажоритарни. От тях все ще се намери един, който да харесате и да подкрепите в бюлетината. Така избирате и политическата сила, която го е предложила и му е гласувала доверие. Лично според мен ГЕРБ направиха много силна листа – с авторитети, няма нито една калинка и ще ги подкрепя с чиста съвест.

В десния спектър, обаче, е и Синьо единство на Надежда Нейнски. Тя стои по-добре от Кунева, но и двете играят само за себе си. Минусите на Кунева са повече от минусите на Надежда, но в Реформаторския блок имат друго виждане. Надежда наистина е сериозен десен политик, но трябва да проумее, че в момента нито една социологическа агенция не я слага в сметките си. Длъжна е да си даде реална сметка и да се запита - при тази ситуация с какво ще помогне на дясното, дори и да получи 30 хил., или 50 хил. гласа. Те ще бъдат изядени и претопени от партии като БСП, ДПС и цензурата. В подобна ситуация е и Антония Първанова от НДСВ, която също претендира, че е дясна, въпреки, че се съмнявам в това. Тя също няма шанс за успех. Разумната позиция е тези лидери, ако искат да помогнат на демокрацията да излязат преди вота и да покажат лоялност към десните ценности, към ЕНП. Да покажат нов морал в политиката и да призоват симпатизантите и членовете си да гласуват за ГЕРБ или за Реформаторите, които са с най-голям шанс, да не се загубят гласовете им.