Заплахите на Лютви Местан за предсрочни избори са дрънчене на оръжия
Не трябва да си гениален, за да разбереш, че Бареков ще се провали, казва пред Faktor.bg социологът
Интервю на Васил Василев
- Г-жо Радева, ще разцепи ли заемът от 16 млрд. лв., който ГЕРБ и реформаторите поискаха управляващата коалиция?
- Въпреки бурните дебати около този заем, след бурната година, която мина, все пак има усещането за стабилизация. Реакцията на политическите играчи, които подкрепят правителството, първоначално имат доста остри реакциите, но след това виждаме, че смекчават тона и разбират аргументите на кабинета. Имам предвид реакцията на Патриотичния фронт по повод взимането на този заем от 16 млрд. лв. Тук те бяха прави, тъй като подобни решения трябва да бъдат дискутирани по-широко в пространството, а не само в рамките на водещата партия. Ситуацията определено обаче е по-позитивна и това се вижда от проучванията за нагласите на хората, които са склонни да приемат правителството.
- Опозицията обаче твърди, че натоварваме с години напред страната и поколенията с дълг?
- Антон Кутев заяви преди няколко дни именно това. Той пропуска да отбележи, че проблемите бяха създадени преди това. КТБ и НЕК не са проблеми на България от днес, защото те са отлагани дългове с години назад. Аз подкрепям инвестиционната програма на кабинета, защото без тези пари държавата ще абдикира. В същото време с поведението си Европа доказва, че ни има не само финансово, но и политическо доверие. По международните стандарти щом ти дават кредит, значи ти вярват, че ще го върнеш. Що се отнася до опозицията – БСП показаха каква алтернатива са. По-атакувано и нестабилно правителство от това на Пламен Орешарски е само кабинетът на Жан Виденов.
- Това манипулативно поведение повече позитиви или негативи носи за БСП?
- БСП не се научиха толкова време, че подобно поведение само им сваля рейтинга. За тези години потенциалът на БСП намалява, особено когато са на власт. „Столетницата” стартира прехода на принципа „да оцелеем”, но не и да гради и да погледне в бъдещето. Това е единствената партия от бившия съветски блок, която се запази цяла, благодарение на страха, че ще бъде пометена. Те нямаха обаче ценностна система и идеология какво да се прави. На мен ми е неудобно да ги слушам как говорят, че другите партии нямат програми. А къде е тяхната? Какво правиха 25 години? БСП, която не можа да се промени, вегетираше около носталгията на едни хора, които са прекарали живота си с тази партия. Тези хора обаче уви намаляват и изчезват. Основната причина за състоянието на БСП е, че тя си остана партия на миналото и не можа да привлече младите. Старите шефове и днес изпитват панически ужас от факта, че може да дойде някой по-млад и амбициозен кадър, който да ги измести и предпочитат да държат партията затворена. Местните структури са като феодални владения. Те пък държат първия в БСП на конгресите и се получава омагьосан кръг, заради който промяна няма.
- Имат ли потребност младите хора от лява идеология?
- Разбира се, че имат потребност, но няма как да я открият в БСП, защото политиката й се ограничава само до едно викане. Що се отнася до електоралната дупка за леви идеи – тя беше попълнена от националисти и популисти като Волен Сидеров. Именно там отиват потенциално ляво ориентираните млади хора. Отделянето на елитни хора от партията в нови формации допълнително дискредитира БСП. Говоря ви за формации като АБВ. Ние сме правили проучвания и виждаме, че например Ивайло Калфин от тази формация е разпознаваем сред хората.
- Компромисно решение ли беше Михаил Миков да смени Сергей Станишев в „столетницата”?
- Колкото и да ми е симпатичен господин Миков, не мисля, че той може да промени облика на партията. Михаил Миков няма лидерски качества, но това дори не е толкова важно. Ако БСП иска да се превърне в модерна партия, която да гради, трябва да спре да мисли само за оцеляването си, а за идентичността си. В момента само слушаме една и съща мантра за социалните проблеми, която се повтаря 25 години.
- Има ли вероятност БСП да бъде изместена от АБВ в лявото пространство у нас?
- Не, няма такава вероятност нито Атака, нито АБВ могат да изместят БСП, защото хората, които гласуват за нея, са пристрастени. Те не гласуват за тази БСП, а за старата – БКП. За мен Волен Сидеров не е заплаха, тъй като няма как да се хареса на класическия ляв електорат, тъй като е прекалено арогантен. По-възрастните хора имат друго възпитание и не приемат подобно предизвикателно поведение. Традиционният електорат на БСП ще продължава да си я подкрепя с горчилка до гроб. Смъртта на партията идва от липсата на прилив от нова жива енергия. Станишев беше млад, но вече не е, но той не се оказа работеща формула. В „столетницата” има битка не за нейното оцеляване, а за личностното.
- Да очакваме ли нови избори тази година, каквито Лютви Местан и ДПС поискаха?
- Аз лично не очаквам нови избори, а по-скоро очаквам една сериозна подготовка за местния вот наесен. Заплахите на Местан са дрънчене на оръжия. Мисля, че управляващата коалиция стои стабилно. Сега предстои местен вот и всички партии са превключили на друг режим и гледат да си стабилизират позициите. Нищо чудно този кабинет да си оцелее достатъчно дълго. В България е доказано, че крехките неща издържат най-много. Спомням си правителството на Любен Беров. Никой не вярваше, че кабинетът му ще се задържи толкова дълго, въпреки че той управляваше в най-ужасните времена на прехода. От ДПС вероятно са изнервени и се опитват да заплашват, тъй като им се нарушават корпоративните интереси и обръчите от фирми. Този тип говорене на Лютви Местан реално засилва позициите на Бойко Борисов и успокоява националистите, че ДПС е изолирана от управлението на страната.
- Прави ли се опит от страна на НФСБ да извива ръцете на Бойко Борисов?
- Не ми се вярва да се прави подобен опит. Видяхме, че по отношение на външния дълг приеха умерена позиция. Преди това имаше още няколко критични сблъсъка, които се разминаха. Това правителство, въпреки присъствието на АБВ, е ориентирано в център-дясно и е проевропейско, каквито са и нагласите на мнозинството от избирателите. Тази тенденция у нас продължава от 1997 г. насам. Актьорите са се сменяли, но ориентацията на обществото се реализира в такива управления. След 1997 г. не сме имали антинатовско и антиевропейско правителство. Имаше само един опит с кабинета на Орешарски да се направи завой наляво, но видяхме, че той се провали и няма как да се случи.
- Правителството на Орешарски се провали заради Путин или заради въпроса „Кой”?
- И заради двете събития. Владимир Путин, както Местан, също дрънка оръжия, тъй като геополитически погледнато позициите му са разклатени. За жалост неговите оръжия, за разлика от тези на Местан взимат и жертви. Реално в момента той вижда, че Русия не може да е център на властта в световен мащаб. Номерата с Южен поток, които разиграва, са пиар, за да се отклони вниманието на света. С това той иска и да си затвърди позициите в собствената си страна. Покрай туристическата си дейност се срещам постоянно с хора от бившите съветски републики. Всички, дори и руснаците са отвратени от войната с Украйна.
- При какви условия Реформаторският блок може да оттегли подкрепата от правителството?
- Не знам при какви условия, но виждам, че реформаторите изглеждат доволни от коалицията с ГЕРБ. Моето усещане е, че те няма да разклатят кабинета и не виждам от тяхна страна някаква заплаха. АБВ имат нужда да са във властта, за да се утвърдят допълнително, да привличат още гласоподаватели от БСП, които са по-модерно мислещи. В същото време реформаторите се връщат в политиката след дълги години на изолация. Реално от 2001 г. насам за пръв път имат властови позиции. Същото се отнася и за Патриотичния фронт, където ВМРО също дълги години не са били във властта. Да не говорим, че точно сега НФСБ имат възможността да натрият носа на „Атака” и на Волен Сидеров. Така, че няма от къде да дойде опасността за кабинета.
- Превърнали се в политически труп Николай Бареков?
- Честно да ви кажа, този човек не ми е интересен дори. Ако Цветан Василев ми се беше обадил, когато Бареков беше в пика на славата си, и ме беше питал като маркетингов специалист, дали проектът с Бареков ще е успешен, щях да му кажа – не. И то на този въпрос не трябва да си гениален, за да отговориш, а да разбираш само от данни за общественото мнение. Никога Бареков не е можел да има и една десета от харизмата на Бойко Борисов. Да, бил е популярен журналист, но хората са го ценили в тази му битност. Който си мисли, че една популярност може да се прехвърли в друга, греши.
- Принудително ли беше вкаран той в политиката от своите покровители?
- Не, мисля, че той самият много си повярва и реши, че с много пари могат да се решат някакви въпроси. Видяхме краха на Бареков, който дойде доста по-бързо отколкото очаквах. Когато се случи сривът с КТБ, първото нещо, което си помислих, беше: „Господи, как може хората да са толкова глупави”. За съжаление и случаят с Бареков е същият – една детска болест, като урок, който не сме научили много пъти. Баща ми имаше много сладък лаф – от младо прасе и от млад началник не се знае каква свиня ще излезе. За съжаление Бареков тръгна по пътя на не много малко млади хора в България. Когато бързо им изгрее звездата, морето става до колене и доста често надхвърлят собствения си капацитет. Както обаче бързо са се издигнали, бързо и падат. Много е важно да се върви стъпка по стъпка и да се постига устойчивост. Не е важно ти да блестиш, а да имаш екип. Не случайно ГЕРБ успява. Колкото и да се хвърлят камъни в градинката на Цветан Цветанов, ГЕРБ трябва да са му благодарни, че изгради тази стройна организация. Може да си най-прекрасния лидер, но ако нямаш армия – не става нищо. Бареков се оказа без армия, той е абсолютно самотен.
Още от Интервю
Гари Каспаров: НАТО е ЗОМБИ, не може да противодейства на руската агресия в свободна Европа
Вече се води война, световна война, независимо от това какво мислят във Вашингтон, в Брюксел, в Берлин или в Париж
Владислав Иноземцев: Путин превърна смъртта в доходоносен бизнес
В момента Русия е империя на кръвта и то в пълен мащаб
Иван Анчев: Изборите в Щатите няма да повлияят по никакъв начин върху формирането на правителство в България, политиците да си свършат работата
На Америка липсва политикът, лидерът – обединител, какъвто беше Роналд Рейгън