Нима е достатъчно една престъпна организация като БКП да смени името си, за да бъде обявена за невинна

Опасявам се, че българските социалисти ще се опитат да поведат България към Путинова Русия, а ние знаем какво ни чака там, казва пред Faktor.bg изследователят на близкото ни черно минало

Нася Кралевска е български писател и изследовател. Завършила е немска филология и журналистика в София. Работила е като редактор и е превеждала романи и разкази. Понастоящем се занимава с публицистика и е автор на книгите: «Без заглавие – Рушители и строители на България» (2001, 2003, 2006 г.), «Споделено детство» (2009 г.), «Communism versus Democracy – Bulgaria 1944 to 1997” (2010 г.), «Без заглавие – Комунизмът в битка с демокрацията (2011 г.), «България под комунизъм» (2016 г.) и «Shared Childhood – Behind the Iron Curtain” (2016 г.).

Кралевска живее и работи във Филаделфия, омъжена за д-р Ерън Оуенс.

Интервю на Стойко Стоянов

- Госпожо Кралевска, от десетилетия работите над темите, свързани с комунистическото властване в България, познавате и от личен семеен опит тази трагична епоха в българската история. Наскоро излезе новата Ви книга „България под комунизъм“, какви митове и полуистини разобличавате, изкарвайки на бял свят потънал в забрава материал?

- Вярно е, че веднага след като се оказа възможно - ще рече след появата на първите периодични издания с демократична насоченост, започнах да пиша статии, разобличаващи престъпленията на комунистическия режим у нас. Преди 1990 г. нямаше как да го сторя. А тази тема винаги силно ме е вълнувала и продължава да гори в душата ми до ден днешен.

Причината да съм настроена негативно към комунистическото ни минало не е само лична. Тя се дължи на любовта ми към България, в която бях възпитавана от най-ранното си детство. Никога не успях да приема факта, че една държава, която през тревожните и жестоки години в навечерието и по време на Втората световна война е запазила до голяма степен нормалния си облик, попада под сталинския ботуш и се превръща за десетилетия в терен на злодеяния и неправди.

Родителите ми – и двамата изтъкнати лекари, не можеха да се примерят с отнетите свободи и граждански права на българите. Те не криеха от сестра ми и от мен истината за комунизма. Още повече, че баща ми бе лежал близо три години в комунистически затвор. Но както казваше мама – далеч не сме от най-пострадалите. Хората загубиха бащи, дядовци, братя, съпрузи, дори майки…

В последната си книга «България под комунизъм» се опитвам да изясня етапите на комунизация и съветизация на страната ни. Спирам се и на много от престъпленията на червената власт. Всъщност тези теми присъстват и в останалите ми книги и в повечето ми статии. Но този път реших наред с историческите факти, да обогатя текста си с личните съдби на унищожени от комунистическия диктат изтъкнати българи. Не са достатъчни само бройките на убитите, добре е да се види що за хора стоят зад тях. Немалко читатели ме увериха, че този ми подход им е подействал разтърсващо.

Митовете и полуистините, които разобличавам, са много. Вероятно най-важните сред тях са усилията на бившия режим да ни внуши, че българската държава се е нуждаела от комунизъм; че Българската комунистическа партия не е настоявала страната ни да се присъедини към Тристранния пакт по времето, когато действа спогодбата Рибентроп-Молотов; че българският народ не се е съпротивлявал активно и масово срещу комунизацията и съветизацията на родината му; че убитите без съд и присъда или от т. нар. Народен съд са били фашисти и военопрестъпници; че белият терор не е следствие на терористичните действия на българските болшевики; че нашите комунисти са родолюбци, а не верни до гроб емисари на Съветския съюз и прочее, и прочее.

- Какво е отношението към българската съдба на западните фактори в процеса на установяване на комунистическата диктатура и в годините до нейната трансформация през 1989/1990?

- Ние определено не сме били най-голямата грижа на западните фактори по времето и в края на Втората световна война. Това проличава ясно на конференциите и срещите в Техеран, в Ялта, в Москва. Чърчил и Рузвелт са мислили за интересите на собствените си народи и държави.

Впрочем току-що излезе една крайно интересна книга с разсекретени документи от американските архиви под редакцията на д-р Алфред Бек. Преведено на български заглавието й е »Съюзническите планове за България - Втората световна война». Обемистият сборник е издаден от Американския научен център в София по инициатива на Лъчезар Тошев. Не съм чела още книгата и не мога да я коментирам. Но чувам, че тя обръща «с главата надолу» представата ни за онова време. Затова нямам търпение да се запозная с текст й.

На всички ни е известен унизителният факт, че след налагането на съветския режим в България страната ни - не без основание, бе считана от Запада за най-предания и послушен сателит на Москва. И че на нея се гледаше с крайно пренебрежение.

Мене лично ме вълнува обаче нещо друго. Защо демократичният свят прие като равностоен политически и икономически партньор преименувалата се в социалистическа Българска комунистическа партия? Нима е достатъчно една престъпна организация да смени името си, за да бъде обявена за невинна? Слава Богу, нацисткият режим беше основно разобличен и наказан, а защо комунистическият му брат се радва на привилегирована съдба? Нима не е известно на политиците от свободния свят, че нашите комунисти - безмилостно унищожавали и дискриминирали сънародниците си - далеч не са се разкаяли за антихуманните си действия, а още ги честват и се хвалят с тях? Германците се засрамиха, а родните ни комуняги се ползват с доверие и уважение след десетилетия терор над собствения си народ. Това е не само тъжно, но и крайно обезпокоително.

- Щеше ли историята на България през втората половина на XX век да бъде така печална и потискаща без наличието на Съветския съюз като постоянен насочващ, контролиращ и вдъхновяващ фактор за българските комунисти?

- Без Съветския съюз в България никога нямаше да има комунизъм. Той дойде у нас образно казано «на крилете на Червената армия». Не бива да се забравя, че когато тя окупира страната ни, членовете на проболшевишката партия у нас бяха по-малко от 10 000 души.

Освен това тоталитарната Народна република България беше изградена изцяло по съветски образец, което изобщо не можеше да се случи, ако СССР не съществуваше. Да вземем насилственото отнемане и коопериране на земята на българския селянин - неин собственик от векове. И то в държава, в която до идването на комунистите на власт над четвърт милион българи по собствено желание вече са се обединили в земеделски кооперации, запазвайки притежанието на имотите си.

- В книгата се позовавате на стотици източници, работите с цитати и преки свидетелства, за да покажете убедително и неоспоримо страшната роля на БКП в антропологичната деградация на българския народ в хода на онези четири и половина десетилетия. До каква степен е поразена нацията?

- Иска ми се да вярвам, че българският народ не е деградирал трайно антропологически. Вярно е обаче, че той все още живее с внушените му лъжи, които го правят податлив на всякакви манипулации. В книгата си «България под комунизъм» се спирам подробно на тенденциозния начин, по който бяха отглеждани, възпитавани и образовани българите в продължение на десетилетия. Мъчно ми е, но трябва да го кажа – историческото невежество се шири сред всички прослойки на обществото ни. Първата – комунистическата лъжеинформация, все още доминира и тържествува над историческата истина.

- Говорите за невежеството сред вашето поколение по отношение на близкото минало, как може да се преодолее това състояние, след като историята ни продължава да бъде поробена от митове и догми, и да обслужва интересите на номенклатурата на БКП и репресивния й апарат от ДС, а в учебниците този зловещ период отсъства?

- Е, в това е цялото нещастие – незасрамени и ненаказани от никого, прокомунистическите среди в България продължават да спират изясняването на истината. След 1944 г. комунистите чрез терор, всяване на страх и псевдообразование промиха мозъците на огромна част от населението. А досега – ето вече 27 години от официалното разпадане на комунистическия строй, нито едно правителство не взе мерки да промени нещата, включвайки изучаването на истината за комунизма и неговите престъпления в учебните програми. В това отношение държавите от бившия социалистически лагер са далеч напред от нас.

Смехотворно е настояването на нашите комсоциалисти, че през комунизма е имало хубави неща – индустриализация, строителство и какви ли не още глупости. Строителството го виждаме в безобразните панелни комплекси, а що се отнася до индустриализацията – то според червените излиза, че държавите без комунизъм не са се развивали през втората половина на 20 век. Смях през сълзи!

- Наследниците на комунистическия режим днес ни обвиняват, че връщането към тези теми е непродуктивно, безсмислено, че така се разделя нацията?

- А те – другарите, които през 1944 г. разделиха нацията на привилегировани и потискани – защо все още се събират ежегодно на Бузлуджа, за да честват кървавата си история? Защо се кланят в дома на Тодор Живков, предлагал два пъти «на тепсия» България като шестнадесета република на СССР? Нима днешните социалисти не тачат паметниците на своите лъжегерои? И не дават да се махнат имената на национални предатели, на които са кръстени градове? А колко прокомунистически книги се издават и преиздават с лъжи, полуистини и открити манипулации? Не разделя ли всичко това нацията? Или само животът в невежество и заблуда я обединява?

А има и друга важна причина да се изяснява, изследва и изучава комунистическото минало на България. Та последиците от него са най-големите язви в обществото ни и до днес. Да споменем само някои от тях: кредитните милионери, престъпните групировки, перачниците за пари, бездната помежду богатите и бедните в страната…

- Как оценявате сегашната роля на партията-наследница на БКП и пътя, по който тя се гласи да поведе България днес след президентските избори? Може ли да се вярва на новите червени елити? Те внушават, че Тръмп и Путин ще се разберат, ще има нова Ялата.

- Няма да скрия, че президентските избори и последвалите ги събития ме тревожат силно за съдбата на България, поела преди десет години по европейския път. За мене социалистите – след като не са се разкаяли за престъпленията на партията си-майка, са си все още комунисти. Само дето в редица случаи са едновременно и тежки капиталисти. Така че, аз се опасявам, че пътят, по който те ще се опитат да поведат България е към Путинова Русия. От там нататък би трябвало да знаем какво ни чака. Имаме дългогодишен опит под руско-съветска егида.

Безпокои ме също и предстоящето президентство на Доналд Тръмп – една непредсказуема личност.

- Има ли шансове вашата енциклопедия за времето на комунистическата диктатура в България – една от най-пренебрегваните и непознати на Запад – да види бял свят в английски превод от едната или другата страна на Океана?

- Щастлива съм да споделя, че «България под комунизъм» има вече предложение от американска институция да бъде издадена на английски език. По този начин тя ще стигне не само до англоезичния пазар, но и до катедри в американски, английски и други чуждоземни университети, в които се преподават история на Източна Европа и комунизъм. Така, както стана с предишната ми книга «Без заглавие – Рушители и строители на България», издадена от Американския научен център в София и получила наименованието в англоезичния си вариант «Комунизмът в битка с демокрацията – България 1944-1997 г.».

- Отново е Рождество, но защо все неслучващите се български Освобождения остават винаги в бъдещето?

- Тъкмо защото сега празнуваме Рождество Христово и сме в навечерието на Новата 2017 година нека да си пожелаем този път да стане чудо и българското Освобождение да се състои. И най-сетне да се появят достойни и честни българи, които да поведат страната ни към истински напредък и просперитет. Без да се плашат да запознаят народа с истината за близкото ни червено, тоест черно минало. 

В галерия - корицата на новото изследване на Кралевска „България под комунизъм“