Български журналисти казват, че разбират, че страната ми е жертва на руската агресия, но хранят семейства и спазват редакционна политика, която не позволява да се пише за това
Пропагандната война на Кремъл отравя съзнанието на хората, руският път, означава само танкове и война, педупреждава в специално интервю за Faktor.bg посланикът на Украйна у нас
Интервю на Анелия Димитрова
- Ваше превъзходителство, каква е равносметката през тази година и половина след трагичните събития на Майдана?
- Ключовият момент, е че украинският народ излязъл на Евромайдана, защитавайки своето бъдеще и на децата си, плати много висока цена за своята европейска интеграция, пътя към Европа и тази борба за европейски ценности и демокрация продължава и в Източна Украйна. Веднъж завинаги ние получихме отговор - мястото на украинците, на всички хора живеещи в Украйна, в това число и на българите, е в Европа. Алтернативата е постсъветски съюзи, структури. Не за това украинците проливат кръвта си.
Другата поука, която трябва да извлечем е, че все пак по пътя към изграждането на независима държава не всичко е било наред, имало е освен постижения и грешки, нищо не идва изведнъж. Реформите бяха подценявани. Би могло да се фокусира повече внимание върху регионите, включително автономна република Крим, включително Донбас. Има една поговорка - конецът се къса където е по-тънък. Мисля, че новата украинска власт разбира това много добре, като пое курс към извършване на реформи.
За нас основното е да се изтегли държавата от тази дълбока икономическа криза, да се осъществи децентрализация на властта с повече пълномощия за регионите и да се пребори корупцията, чието ниво е безпрецедентно, да се извърши сериозна реформа в правосъдието и правоохранителните структури, данъчната система, да се промени украинската Конституция. Това е второто, което бих искал да отбележа - че курсът към реформи е без алтернативен. Ако ние не успеем това ще бъде не по-малка заплаха за украинската държава отколкото руската агресия.
Третото е, че отношенията с нашите съседи и преди всичко с Руската федерация, с която ние от самото начало когато Украйна стана независима държава държахме да бъдат добросъседски, равноправни и прагматични. Нашият път към Европа никога не е бил за сметка на Русия. Тези отношения трябва да бъдат третирани като равни от другата страна и Украйна да се третира като независима държава. Ето това го няма. Най-простият пример е, че Украйна се разглежда от руските управници - без разлика от управляващите, президента, опозицията, като една провинция, като у-краина, покрайнината, периферията на Русия. И даже самата дума – събитията стават на Украйна, а не в Украйна, означава, че тя не се третира като независима държава, а периферия на руската империя. И този термин се употребява съзнателно. Това е много важно, защото когато Путин каза - няма такава държава Украйна, това са няколко области, които са били част от царска Русия, проектът Новорусия, друга част е била подвластна на Австро-Унгария - това е следващата стъпка. Но всичко започва от възприемането от страна на руските управници към Украйна не като независима държава. Всички сантименти, риторика от руските управници, че те уважават териториалната цялост на Украйна и т.н. – на практика нещата изглеждат другояче.
Тук важното е, че отношенията между Украйна и Русия трябва да бъдат равноправни, Русия е признала това де юре, подписала е редица двустранни и многостранни документи, но на практика това не го признава. Русия няма и право на вето върху европейския избор на Украйна. Украинците са независима и суверенна нация и държава и имат право на избор. Това всичко се игнорира. Всички тези неща, тази авантюра, които се случиха по-късно, започвайки от анексирането на Крим и с хибридната война - това е логическо продължение на това неадекватно възприятие на Украйна в съзнанието на руските управници.
- След събитията на Майдана, очаквахте ли тази агресия от страна на Русия - анексирането на Крим, след това военните без опознавателни знаци, събитията в Донбас?
- Не, не очаквахме, че ще се стигне до такава откровена агресия, безпардонна намеса във вътрешните работи на Украйна, чак до анексирането на Крим - не. Ние добре знаем какво е Русия, добре осъзнаваме това водейки преговорите с Руската федерация. Ще ви дам един пример - преговорите за делимитацията и демаркация на границата продължиха много години и то почти безрезултатно. И за морската граница - също. Логиката е ние сме братски народи, ние сме един народ, не ни трябват граници. А се оказа, че те не случайно са говорели така, те са се подготвяли. Подготвяли са се много години, за тази военна авантюра, за анексирането на Крим - това е подготвяно много години от руските спецслужби.
- Путин призна това.
- Да, той призна. Сега там е много модно да се признават нещата постфактум. Отначало се отрича и манипулира и, простете, откровено се лъже от първите хора в Русия, а след това се признава и даже се поема отговорността за тези престъпления, защото аншлуса на Крим за нас е престъпление. Сега хибридната война в Източна Украйна-това е военно престъпление и има квалификации на ОС на ООН - кое е военна агресия. Русия е агресор, това е истината. Всичко останало, през пропагандната война, жестока и агресивна, и безпардонна, отрича за нейното участие, тяхното участие в доставките на оръжие за терористите. Ето скоро хванаха двама руски войници, горките, загубили се…и това, че Русия не иска да признае, че е част от проблема, тя всъщност го създаде и сега е част от него, но казва, че това е вътрешно украински конфликт, вътрешно украинска война, създадена от украинските бандеровци и фашисти и Русия няма към това никакво отношение. Това е нонсенс, защото всеки човек мислещ, който може да прочете не само това, което пишат руските вестници и дава телевизията им, може да прецени, че истината е в това, че не украинските танкове са в Русия, а обратното.
- Имахте ли опасения, през това време и особено след като започнаха военните действия в Донбас, че Украйна може да се разпадне, че няма да издържи и ще се пречупи под натиска?
- Всъщност, тезата, че Украйна няма държава, че няма да издържи, че няма бъдеще - това беше излъчено от Кремъл и много бързо беше подхваната от Крим, в окупираните територии, в други държави, включително и в България. Вие можете да чуете различни експерти, които говорят точно в духа на руската пропаганда. За нас този въпрос не съществува, Украйна е даденост като независима държава призната през 1991 година от цялата световна общност и призната, в това число от Руската федерация. Фактически Русия е сложила подписа си и под Будапещенския меморандум, като гарант заедно със САЩ и Великобритания, за независимостта на Украйна. Тя отрича сега подписа си и казва, ами вие там имате нова власт и Будапещенският меморандум не е валиден. Това го каза Лавров. Ако всяка държава в международните дела действа по същия начин - докъде ще стигнем…
Този цинизъм не знае граница, той се усеща навсякъде, но тази суфистикирана руска пропаганда е много тежко за един средностатистически гражданин да намери истината, и е много лесно да бъде манипулиран от тези митове измислени от Русия, които се разпространяват навсякъде-това е истината.
- Според вас, българските медии, българското общество, наясно ли са с това, което се случи и продължава да се случва в страната ви?
- Зависи. Аз съм дълбоко убеден, че мнозинството на българското общество, както и журналистите, и експертите, и политиците, обикновените хора - те разбират нещата. Но, нека бъдем откровени, хибридната война продължава и срещу България. И това не е тайна, това можеш да го усетиш навсякъде. Вижте колко е активна част от неправителствения сектор, който работи изцяло за Русия. Колко журналисти, експерти, политолози…впрочем, когато дойдох в България казах, че ме притесняваше, че нямаше украинисти - социолози, политолози, експерти, които познават съвременна Украйна. И се оказа, че след анексирането на Крим е пълно с «експерти», които познават украинската история, държава и си позволяват да правят оценки, но като правило, следват руслото на руската пропаганда.
Така и за медиите, те са различни. Много български медии застават или подкрепят пропагандната кампания на Русия. Дори когато цитираш само руските медии без да се позоваваш на украинските, на демократичните медии, дори когато цитираш мнения на така наречените лидери на Донецката и Луганската републики, които за нас са, извинете, те са марионетки, пълни с плява и лъжа. Какво може да очакваш от тях? И ти се позоваваш на тези хора - т. нар. министър на отбраната на така наречената ДНР и ЛНР, които говорят, че на 9 май те ще бъдат атакувани от украинските войници. Абсурд.
България е демократично общество, тук има плурализъм на мненията, но когато медията съзнателно се позовава на такъв източник тя фактически заблуждава читателите. Ако човекът чете една и съща медия и естествено той няма възможността да прецени нещата.
Аз съм имал случаи когато журналисти са ми казвали: господин Посланик, аз много добре разбирам ситуацията в Украйна, вие сте жертва на руската агресия, но имаме такава редакционна политика, и ние имаме семейства и трябва да се храним. Това съм го чувал от български журналисти, но това не им прави чест, защото става дума за морална отговорност, за кодекс за етика.
Какво ще пишат те, когато нещата в Русия се променят, защото е ясно, че това там не може да продължи дълго време. На лъжата краката са къси и всичко тайно става явно. И руският народ в края на краищата ще научи истината, че е бил съзнателно манипулиран от собствената си власт.
- Да, дори термините имат значение - дали ще напишеш „сепаратисти” или „опълченци”…
- Права сте, ето от тук започва информационната война. Защото руската пропаганда, а там работят професионалисти, добре платени за сметка на руските данъкоплатци и там се харчат, по различни оценки от три до 4 милиарда годишно - руските данъкоплатци плащат, за да ги лъжат и манипулират. И ето оттук почват белите, както казват българите. Ние ги наричаме терористи, еднозначно, Путин просто ги вкара в Украйна, те завзеха държавните сгради и казаха - ние го правим по същия начин както на Евромайдана. Но, има едно „но” - на Евромайдана излязоха хора без оръжие, помня студентите с дървените щитове срещу спецназа, загинаха сто души - „Небесната сотня”, но под украинско знаме. А тук се прави под знаме на съседна държава, това вече е сепаратизъм. Идват руски «туристи» от ростовска област, да закачат руското знаме и да си отидат.
Тези терористи, които идват с калашниците, извършват убийства, мародерства, убиват украински патриоти, рекетират бизнеса-това е безпредел. Но тях ги наричат бунтовници. Руската телевизия говори за герои, за Бандера в Украйна, а те героизират бандити и терористи. Те ги въоръжиха с модерна военна техника, а когато се оказа, че те не са способни, ги подкрепиха и с войски, с редовни войски.
Има и други такива капани на руската пропаганда. Те са митове, които отразяват съдържанието на руската пропаганда и информационната война…те са много.
- Като мита за „украинския фашизъм”…
- Да, за фашизма, за бандеровците, антидържавен преврат. Чакайте, за какво говорите - да не би в Киев да са дошли някакви военни на власт, да са избили опозицията, несъгласните, рускоговорещите?
Нека да си спомним, как измислиха тази приказка за антидържавния преврат? Тя се появи на следващия ден след като Янукович напусна. Техния представител Лукин беше цяла нощ участвал в преговорите - бившият президент, опозиция и европейските министри. Но той не подписа спогодбата. Защо? Защото Русия още тогава си е имала своя сценарий. Тя не е искала да поеме отговорността за мирния процес в Украйна.
Но какво можеше да се направи тогава - Украйна няма закон за импийчмънт, Янукович избяга, има вакуум във президентската власт. И по Конституция избират председателя на Върховната Рада за временен президент и се насрочват предсрочни президентски избори и след това и парламентарни избори. Изцяло легитимна власт. Министър-председател става кой – Арсений Яценюк, както те го наричат „бандеровец”. Преди това е бил и министър на икономиката и външните работи, и председател на парламента. Изцяло легитимна власт. Какъв антидържавен преврат? Гласуването на новото правителство, подкрепено и от частта на бившата управляваща партия, беше извършено в същият парламент, създаден в резултат на избори, признати от всички международни структури за свободни и демократични. Ето го митът за бандеровците и фашистите и антидържавен преврат… Но как старателно се измъква от арсенала, от сандъка на комунистическото минало, тая миризма, която се използва от руското ръководство и пропаганда. И като претекст за откровена военна намеса се използва сезирането от новата власт на закона за езика, че бил забранен руският език. Но това го казват външният министър, вицепремиерът и всички говорят, че така наречените опълченци излизат да се бият, защото е забранен родния им език. Това не е манипулация. Това е груба лъжа!
И другите митове, че се избива от украинските войници собственото население. Коя власт ще стреля по собственото си граждани? Това не може да стане по определение. Когато влязоха изпратени от Русия първите бандити в Донецк, които са до лакът в кръв от предишните конфликти в Чечня и на Балканите - те поставиха пред себе си жени и деца. „Ще застанем зад жени и деца, нека посмеят да стрелят”. Кой го каза това? Путин. Той го каза за Крим! И те го направиха. И украинските войници се изтеглиха. Всеки ден, всеки час, всяка минута по руската телевизия по много агресивен, много безпардонен начин се тиражира тази откровена лъжа, че украинците избиват собствените си граждани. На практика те гинат от обединени руско-терористични сили.
- Руснаците се чувстват горди от „присъединяването на Крим” и наистина подкрепят Путин…
- Да, възможно е. Мисля, че за да извършиш една такава авантюра, трябва много добре да бъде подготвено собственото население. Както направи нацистката Германия преди да извърши аншлуса на Австрия? Какво казваше Хитлер, че Германия сред Версайския мир е била унижена. Какво правят тези, че с разширяването на ЕС и НАТО Русия е поставена на колене, а сега се изправя. Това можете да го чуете и от техните глашатаи тук в България, които говорят, че Русия се изправила, но за сметка на Украйна, за сметка на кръвта на украинските патриоти и на собствените си граждани, които гинат и ги прибират с така наречения „груз-200”, тайно, никой да не знае и ги погребват и това е. Без чест, без нищо. Това е истината.
И това е било много добре подготвено, защото руските управници много добре познават психологията на руския човек. Защо е така - оказа се, че руският човек предпочита ефимерни великодържавни геополитически амбиции вместо по-добър живот. Не ги интересува това! Каква полза има един обикновен руснак от Вологда или Сибир, че Крим е насилствено анексиран и е част от РФ. И сега казват - е, какво толкова, санкции, те ни мобилизират и сплотяват около нашия лидер. И той знае това и на това се държи. Той знае, че всяка една лъжа и манипулация ще бъде подкрепена от обществото. Това е пълният абсурд, който става сега в Русия.
- Споменахте „глашатаите на руската политика и пропаганда” …
- Не искам да им правя реклама, тези хора, които подкрепиха Русия и така наречения референдум в Крим, те са приятелите на Русия и Путин. Тяхното участие беше определено като груба намеса във вътрешните работи и нарушаване на териториалната цялост на Украйна и те са рестриктирани от украинските власти и тяхното присъствие там е нежелателно. Но става дума само за тях. Ние сме отворени за приятели. Ние свалихме визите още след Оранжевата революция - ние искаме повече хора да видят, че украинците са мирна, приятелска, европейски настроена нация.
- Как ще коментирате провокацията на активисти, свързани с „Атака” и измислената теза, че българите в Украйна искат някаква автономия?
-Това беше откровено неприятелски акт. Но да ви кажа, че тази провокация трябва да бъде разглеждана и третирана в общия контекст на тази хибридна и информационна война от страна на Русия, която се води не само срещу Украйна, но и срещу България.
Самата идея за създаване на някакви народни република на етническа основа, „бесарабска република”, бесарабска народна рада”- този фалшив проект се появи след като се провали проектът на Кремъл със защитата на рускоговорещите. Даже бандитите и терористите не говорят вече за това. Голяма част, поне половината от украинските войници, които участват в антитерористичната операция говорят руски, те са рускоговорящи и казват: Ние нямаме нужда от защитата на Путин! Отивайте си, нямаме нужда от вашето военно присъствие.
Тези, които се самоопределят като руснаци в Украйна са малко повече от 8 милиона. Те винаги са били добре, нито са били притеснени, косъм не е паднал от главата им. Редица доклади, омбудсмани, ООН, ОССЕ го потвърждават. Но след като този проект се провали те се заеха с други националните малцинства, чрез тях да дестабилизират ситуацията, да ги скарат с украинците, да обвинят централното правителство, че не може да контролира ситуацията и т.н. И да се върнем на Вашия въпрос-каква е основната цел на Русия? Просто да демонтира украинската държава или поне да създаде едно проруско правителство, което да прави това, което им казват от Кремъл.
Тези хора, които сега излизат пред камерите в Одеса - тях не ги познава никой, националните малцинства се дистанцират от това и говорят еднозначно - ние нямаме нужда от защита отвън!
И това всичко рефлектира тук в България. И пак същите, които правят този проект в Украйна, същите го правят тук в България. Вижте как реагираха руските медии - станахме в епицентъра на тяхното внимание. И пак каква манипулация - идват 30-ина души на протест, а казват - 1 000 души.
Българите в Украйна нямат нужда от защитата на такива самозванци и го казвам с пълната отговорност и тези идеи за т.нар. национално-териториална автономия е с цел да се подкопава Украйна отвътре.
Ние трябва да обединим усилията си, всички - и депутати, и политици, и бизнеса, и Вие, медиите, да дадем решителен отпор на тези провокации.
- Спомням си и лъжата, че Украйна мобилизира масово и предимно българи по време на антитерористичната операция.
-Вижте, руската пропаганда спекулира с тези национални чувства. Те са човешки, нормални чувства. Коя майка иска да прати сина си на фронта? Но става дума за защитата на териториалната цялост на Украйна, за защитата на правата на националните малцинства, тя не ги нарушава, тя ги защитава. Те са в същата ситуация, както украинците, не е ли така?
- Самият факт, че няма бежанска вълна на българи от Украйна е показателен…
- Точно така, но това се прави в кабинети откъдето ни облъчват с информационната война.
Тук пак медиите фокусираха върху мобилизацията, върху тези, които евентуално ще искат да се върнат в България, но не се говореше за българите, които редом с украинците, с руснаците, с другите национални малцинства се борят за независимост и свобода в Донбас. За тях трябва да се говори. Те са чест на Украинската държава и ние се гордеем с тях!
Но когато говорим за българската общност трябва да се мисли как да помогнем на общността в Украйна и това разбиране съществува - има го в правителството, във всички кръгове. Освен, пак в глашатаите, в онези, които бързат да изпреварят паровоза на руската пропаганда.
- Чисто човешки, не като дипломат, как усещате общата нагласа на България, като цяло, към Украйна?
-Човешки искам да кажа, че това е изключително чувствителна тема. Като си помисля, всеки час, почти всяка минута, че родната ти страна е обект на военна агресия, като си представиш, че всеки ден гинат войници, цивилни, естествено, че ти е много мъчно и много чувствително и емоционално възприемаш реакциите на политиците, на хората, на който и да било.
Искам да кажа, че изявленията на българското ръководство - преди всичко на господин президента, на външния и министъра на отбраната и на други държавници, които разбират опасността за всички нас от така наречения руския път, който за нас означава танкове и война, ние високо ценим тази подкрепа на суверенитета, териториалната ни цялост на Украйна и на европейската интеграция. България е четвъртата страна в ЕС, която ратифицира споразумението ни с ЕС за асоцииране и се прояви като достойна европейска държава.
Но в същото време, ако говорим човешки, както питате, криво ми става, когато има хора, които съзнателно изкривяват нещата. Навсякъде има хора, и в Украйна също, особено във временно окупираните територии, които са зомбирани, които не могат да преценят какво става. И тук има такива. Не само заради историческият сантимент към царска Русия, аз говоря за онези, които го правят съзнателно, които разбират нещата, но го правят. Сигурно не поради алтруистични причини. Но ти носиш голяма отговорност щом си политик, журналист, експерт и излизаш пред камерата и манипулираш съзнателно българина, живеещ в една европейска страна - това за мен е неразбираемо. Ние трябва да се противопоставим на тези аномалии, аз го наричам това аномалия.
Как могат тези политици да подкрепят Русия, това, което им казват от „белокаменната”, след като най-голямата българска диаспора е в Украйна? Не виждам тук логика.
И затова трябва със съвместни усилия да спечелим пропагандната война, която отравя съзнанието на хората. Спечелим ли информационната война, ще спечелим войната срещу руския агресор. Но трябва да се действа паралелно. Германия издаде инструкции за дипломатите, те са достъпни, как да противодействат на руската пропаганда и руските митове. Това се прави и в ЕС и в НАТО. Защото не може да се позволи един свободен, достоен човек в 21 век да бъде подложен на лъжлива пропаганда.
Аз съм оптимист и казвам винаги на хората, с които общувам в България: търсете истината и там ще намерите отговорите на всички въпроси.
Защото те ще ви се усмихват, ще ви обещават, ще ви говорят за православие, за славянство, за братски народ. След като Русия прекрачи императивните норми на международното право, погази всички морални норми, цинизмът вече е норма.
Затова казвам на хората - търсете истината.
Още от Интервю
Владислав Иноземцев: Путин превърна смъртта в доходоносен бизнес
В момента Русия е империя на кръвта и то в пълен мащаб
Иван Анчев: Изборите в Щатите няма да повлияят по никакъв начин върху формирането на правителство в България, политиците да си свършат работата
На Америка липсва политикът, лидерът – обединител, какъвто беше Роналд Рейгън
Ростислав Мурзагулов: „Южна Корея е гневна на Кремъл, с голямо удоволствие би предоставила на Украйна „отрезвител“ за Путин
Путин нае друга държава да воюва за него на територията на чужда страна - това е скандално и напълно необичайно събитие за международната дипломация