Трагедията в Париж направи френският народ още по твърд и единен, горд съм от това усещане

Шансът на България е, че не е интересен обект за джихадистите, освен като територия за преминаване, казва пред Faktor.bg политическият емигрант

Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Бояджиев, следите отблизо кървавата драма в Париж, ясни ли са целите на атентаторите и евентуалните им подбудители?

- Целта на всеки терористичен акт е всяване на страх в обществото, разклащане на доверието към правовия ред и в крайна сметка придобиване на властово влияние над хората, изхождайки от други ценностни системи. Не случайно президентът на Франция, премиерът и много други държавни мъже изразиха една и съща оценка за случилото се. Терористите се прицелиха в сърцето на нашето общество, в сърцето на европейските ценности.

- Защо мишените и жертвите се оказаха хора, чието единствено оръжие е моливът и изостреното чувство за хумор, чрез които интерпретират проблемите на обществото?

- Приживе един от убитите карикатуристи - Жорж Волински казваше, че хуморът е най-късият път за общуване между хората. Да си припомним, че чувството за хумор и ирония отличават човека от другите живи същества. Карикатуристите бяха заплашвани и призовавани да се самоцензурират. Те отказаха този диктат и приеха всички предизвикателства, за да защитят, дори с риск за живота си, основите на нашия цивилизован начин на съвместно съществуване. Най-жалкото е, че тези творци заплатиха със живота си. Убиха ги по най-злодейския начин фанатици, неудачници, които намират своята реализация чрез обслужване на терористични лидери, криейки се зад фалшиви верски идеологеми. Казвам това, защото цялата мюсюлманска общност няма нищо общо с тях и не трябва да бъде обвинявана. Тя осъди това кръвопролитие и не приема убийствата като средство за разрешаване на проблемите. Както комунизмът беше едно огромно криминално престъпление, облечено в някакви химерни социални и хуманни одежди, така и радикалниият ислямизъм не е нищо друго освен криминална агресия срещу основите на европейската цивилизация.

– Какви са във Франция реакциите на политическия и културния елит, на водачите на вероизповеданията?

- Отделих не малко време да проследя и разчета тези реакции. Отново се почувствах горд. Преди години тази велика нация – френската, като политически емигрант, избягал от комунизма ме припозна за един от своите. И днес тази нация казва в един глас: „Ние дадохме свидни жертви. Върху нашите сънародници се нахвърлиха подлеците със скрити лица. Организираха истинска кланица. Ние няма да се уплашим. Най-добрият начин да почетем жертвите е да проявим тяхната смелост и да защитим с още по голяма сила и организираност ценностите, за които те умряха“.

Виждайки и усещайки това единство на нацията на всички нива, те прави горд, защото осъзнаваш, че и ти си една малка частица от това достойно и гордо цяло. Такъв, единен, би трябвало да бъде и подходът на българите към жертвите на комунизма. Но ако това беше така, тази ужасна тема от миналото вече нямаше да е актуална. За съжаление, това не се случи. Българите реагираха като страхливци и не намериха кураж да погледнат очи в очи порочното си минало, в което бяха въвлечени под въздействието на страха.

– Светът е също с Франция в тази кървава трагедия, изненадва ли ви тази солидарност и съпричастност?

- Свидетели сме на пълна солидарност, включително и от голяма част от мюсюлманския свят. А това е знак, че няма никакво основание за песимизъм. Нашият човешки род винаги е живеел и ще живее в непрекъсната борба между доброто и злото. Винаги доброто е давало жертви, но е побеждавало и ще побеждава с открито чело, без да му се налага да носи качулки и маски.

– Как преценявате реакциите в България?

- Ще бъда доста рязък, ясно осъзнавайки, че няма да се харесам на много хора. Вяла, неадекватна на европейската е реакцията в България. Но какво можем да очакваме от страна, където само през последните 20 години има над 150 неразкрити поръчкови убийства. Да не говорим за престъпленията на комунизма, за които все още няма нито един наказан. С вялата си и неубедителна реакция, и дори внушения на някои среди, че французите заслужават това, България още веднъж показа, че е в едно разкрачено положение - между срамното си минало, от което не се е освободила, и не дотам достойното си настояще, което се крепи на надеждата, че чрез парите от еврофондовете страната ще си осигури добро бъдеще. Жалка илюзия...

– Какъв ще бъде отговорът на случилото се от страна на Френската държава?

- Ще има сериозна анализ и оценка , защо терористите са успели да пробият обръча на превенцията. Очевидно е, че има изоставане и пропуски в системата за сигурност, която след атентатите от 1985 година беше изградена, като една от най-силните и надеждни в Европа. Не е отчетен и новият оперативен почерк на атентаторите, който е базиран на друг подход. Всички анализатори са единни, че става дума за нов военизиран тип организация, с много добре подготвени предварително изпълнители.

- Къде е пробита френската система за сигурност, която има реномето на една от най-добрите в Европа?

- Системата е пробита в превенцията. Всъщност тук се решава въпросът за успеха или неуспехът на всяка терористична инициатива. Пробита е също в областта на защитата на заплашените обекти. Начинът, по който са проникнали в редакцията, го показва безкомпромисно. Сградата е била с вход чрез дигитален код, без всякаква друга мярка за сигурност. Терористите са причакали една журналистка пред вход и са я принудили чрез заплаха да въведе кода.

– Какъв паралел може да се направи между системата за защита срещу тероризъм във Франция и България?

- Такъв паралел не ми се струва сериозно да бъде правен. Всъщност, като си припомним само кървавия инцидент в Лясковец, аферата с КТВ, измислената тревога, че Цветан Василев ще убива Делян Пеевски и обратният сценарий, просто няма смисъл от коментари. Правоохранителната и правосъдната система тук са пробити. Шансът на България е, че не е интересен обект, освен може би като територия за преминаване. В България добре се знае, че през последната година ДАНС, която трябва да се бори с тероризма и мафията, всъщност обслужва партийни интереси. Така че въпросът за паралелите между българската и френската система за сигурност ги оставям на „експерти“, като Митьо Гестапото, Бриго Аспарухов и подобни величия на ДС, които, за съжаление, са преобладаващите лица, които се появяват по пост комунистическите екрани в България.